Решение № 9455 от 05.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33423/2022
- Вид
- Решение № 9455
- Подписан
- 05.06.2023
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 61299 от 07.07.2022 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 77338 от 23.08.2022 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Разпореждане № 115734 от 25.11.2022 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Определение № 33985 от 13.12.2022 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Определение № 6127 от 14.02.2023 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Протокол № 9459 от 21.04.2023 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
- Протокол № 13788 от 02.06.2023 · ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139а · Закон за енергетиката
- чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.61, ал.1 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 9455 гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110133423 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........... против К. С. И..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 16, находящ се в гр. ..............
Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 2 210, 83 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 464, 70 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 09.12.2021 г.; сумата 22, 41 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 48 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.08.2019 г. – 09.12.2021 г.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 30.12.2021 г. по ч.гр.д. № 73138/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. С.
И. чрез назначения особен представител адв. Й., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между 1 страните за исковия период; съществуването на договорно правоотношение между ищеца и ФДР; стойността на начислената топлинна енергия да съответства на реално доставената такава. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 21.12.2021 г. ........... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжниците К. С. И. за сумата 2 210, 83 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 464, 70 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 09.12.2021 г.; сумата 22, 41 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 6, 48 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.08.2019 г. – 09.12.2021 г.
С разпореждане от 30.12.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 54, 09 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том ........., рег. № ........ дело № 3/2004 г. от 20.01.2004 г. К. С. И. е придобил собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 16, находящ се в гр. ..........., с площ от 46, 46 кв.м., състоящ се от: една стая, кухня и сервизни помещения.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ........... от 12.04.2001 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с .........., което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 554/25.07.2001 г., сключен между ЕС като възложител и .......... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между ........... – възложител и .......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество 2 топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от ........... Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота за 3 бр. отоплителни тела с ИРРО при условията на неосигурен достъп, като от страна на ФДР са били изготвени протоколи за неосигурен достъп.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 2 670, 74 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 566, 44 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 104, 30 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.07.2019 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 22, 41 лв.
Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., има едно плащане от 483, 05 лв., с което ищецът е намалил задължението по общата фактура от 2019 г., т.е. тази сума е взета предвид от ищеца и не се претендира в настоящото производство, с оглед на което и като се съобрази извършената корекция във връзка с промяна на цената на топлинната енергия, остатъкът от задължението е 2 210, 83 лв.
Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.07.2019 г. – м.04.2020 г. възлиза на сумата 22, 41 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да 3 монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том ........., рег. № ........ дело № 3/2004 г. от 20.01.2004 г. се установява, че ответникът е придобил собствеността на процесния имот. От качеството му на собственик произтича и качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период, поради което възражението на ответника в обратен смисъл се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от ...........
Третото лице-помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са ангажираните писмени доказателства и заключението на СТЕ.
Разпечатката съдържа 41 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/648fb113-cf0a-4f92-8168-0cf30ad1bd3a