Решение № 181 от 24.07.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 287/2026
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 24.07.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71 и сл. · Закон за защита от дискриминация
- чл.68 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 118, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 119, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 1 · Кодекс на труда
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 128а · Кодекс на труда
- чл. 129 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 223, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 238, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 349, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 54 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Шумен, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20263600500287 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №302 от 22.04.2026г. по гр.д.№4026/2025г. Районен съд - .... е отхвърлил предявените от Р. Г. В. срещу Професионална гимназия по икономика ...., искови претенции по чл.128, т.2, чл.224, ал.1, чл.222, ал.3 от КТ, и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1) 1162,09 евро (2 272,85 лева), представляваща разликата между изплатените брутни трудови възнаграждения за периода 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. и дължимите брутни трудови възнаграждения, предвидени с Анекс №Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №Д01-269 от 06.12.2022 г., ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 15.12.2025 г. до окончателното изплащане на главницата и 273,29 евро (534,51 лева) - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.03.2024 г. до 14.12.2025 г.; 2 ) 112,42 евро (219,88 лева), представляваща разликата между изплатеното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 14 работни дни неизползван платен годишен и дължимото такова съгласно Анекс №Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №Д01-269 от 06.12.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.12.2025 г. до окончателно изплащане на сумата и 26,44 евро (51,57 лева) - мораторна лихва за периода 06.03.2023 г. - 14.12.2025 г.; 3 ) 2556,97 евро (5001,00 лева), представляваща разлика между изплатеното обезщетение по чл. 223, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и дължимото такова съгласно Анекс №Д01-192 от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №Д011 269 от 06.12.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 15.12.2025 г. до окончателно изплащане на сумата и 511,29 евро (1000 лева) - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.03.2024 г. до 14.12.2025 година. С решението ищцата е осъдена да заплати деловодни разноски на ответника в размер на 959,93 евро.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва изцяло решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - .... е бил сезиран с обективно съединени искови претенции по чл.128, т.2, чл.224, ал.1, чл.222, ал.3 от КТ, и чл.86, ал.1 ЗЗД от Р. Г. В. срещу Професионална гимназия по икономика ...., за заплащане на следните суми: 1287.25 евро /2517,65 лв., намален впоследствие на 1162.09 евро/ - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01 192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г., ведно с 255.64 евро /500.00 лв., увеличен до 273.29 евро/ – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.03.2024 г. до 14.12.2025 г. и законна лихва от предявяване на исковата молба – 15.12.2025 г. до окончателното изплащане на главницата; 116.19 евро /227,25 лв., намален до 112.42 евро / - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 14 дни, ведно със 153.39 евро /300.00 лв., намален до 26.44 евро/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.03. 2024 г. до 14.12.2025 г. и законната лихва, считано от 15.12.2025 г. до окончателно плащане на вземането; 2556.97 евро /5001 лв./ - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с 511.29 евро /1000 лв./ - мораторна лихва върху главницата за периода от 06.03.2024 г. до 14.12.2025 г. и законната лихва, считано от 15.12.2025 г. до окончателно плащане на вземането. Излага, че е била в трудово правоотношение с ответника, на длъжност – старши учител, което било прекратено, считано от 01.08.2023 г., със Заповед № 2
РД-14-814/01.08.2023 г., с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Била член на Синдикалната организация към КНСБ при ответника до 31.07.2023 г., спазвала разпоредбите на устава и добросъвестно заплащала членския си внос. На 10.08.2023 г. бил сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование №Д01-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна, и две синдикални организации – Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, от друга. С Анекса било прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител било предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. за периода считано от 01.01.2023 г.
Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения било заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влизал в сила от 01.01.2023 г.
Безспорно е установено по делото, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищцата е заемала длъжността "учител/старши учител" при ответника. Със Заповед №РД-14-814 от 01.08.2023 г. на директора на ответното училище, на основание чл. 238, ал. 1, т. 10 от КТ, трудовото правоотношение било прекратено, считано от 01.08.2023г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 КСО, като на ищцата следвало да се изплатят обезщетения - по чл.224, ал.1 КТ - 1514,99 лева, по чл.222, ал.3 КТ, чл.31, ал.1, т.2. от КТД №Д01-269/06.12.2022г. обезщетение в размер на брутното и трудово възнаграждение за срок от 11 месеца - 24997,28 лева, и по чл.50, ал.1 от горния КТД - 251 лева за представително облекло. Ищцата е била член на Съюзна организация на Синдиката на българските учители при ПГИ - Шумен за периода от 1998 г. до 31.07.2023 г., видно от представената по делото служебна бележка №2 от 11.11.2025 г., издадена от СУ към КНСБ при ПГИ гр. Шумен. Не се спори, че определените от работодателят обезщетения при пенсиониране са били изцяло изплатени на ищцата, в размерите преди твърдяното увеличение. На 10.08.2023 г. между представители на МОН, СРСНПБ, Сдружението на директорите в средното образование в Република България, като работодатели от една страна, и на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към КНСБ, като синдикати от друга страна, е сключен Анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към КТД №Д01-269/06.12.2022 г. за системата на предучилищното и училищното образование, с който е било прието увеличение на основните работни заплати на учителите, считано от 01.01.2023 година.
Анализът на горната фактическа обстановка, налага следните правни изводи. На първо място е необходимо да се посочи, че спорният въпрос, обусловил извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, е правен и касае това дали разпоредбите на Анекса от 10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. намират приложение по отношение на лица, които са били с прекратени трудови правоотношения към датата на 3 подписване на Анекса, т. е към 10.08.2023 г., но са полагали труд към 01.01.2023 г., който момент е посочен като начален за присъждане на увеличението на трудовото възнаграждение. Съгласно изменения с Анекса от 10.08.2023 г. текст на чл. 27, ал. 2 от КТД, за заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия персона в системата на предучилищното и училищното образование е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати, както и на съответните разходи за осигурителните им вноски, които се осигуряват от държавния бюджет. Анексът в чл. 27, ал. 2 използва терминът "заети в системата на предучилищното и училищното образование", а в чл. 27, ал. 3 се посочва, че част от средствата осигуР. от държавния бюджет са за увеличение на работните заплати на "работещите" в системата на образованието. И двата термина обозначават актуалност на трудовата заетост /сегашно време/, което дава основание да се приеме, че кръгът на ползващите се лица са тези, които изпълняват трудовата си функция, т.е. са в трудово правоотношение, към датата на приемането му. Ако целта на изменението е била да бъде актуализирано /увеличено/ възнаграждението на всички лица в системата на образованието считано от 01.01.2023 г. без оглед дали тяхното правоотношение е действащо или прекратено, тогава тази цел е следвало да бъде терминологично или смислово обоснована с посочване, че касае всички лица "заети" към посочената задна дата – 01.01.2023 г. В случая такова отразяване липсва. Допълнителен аргумент в посока на възприетото тълкуване е и фактът, че в измененият с Анекса текст на ал. 3 на ал. 27 от КТД се предвижда, че се гарантират минималните основни заплати на педагогическите специалисти, "които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност", което означава, че касае служители, които са в трудово правоотношение към момента на сключване на анекса, а не такива с прекратено правоотношение, доколкото към тях няма как вече да има "изисквания за заемане на длъжността". Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, качеството работник и служител, съответно и педагогически специалисти, се определя единствено от разпоредбите на Кодекса на труда при наличието на трудово правоотношение. Предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати, както е предвидено в разпоредбата на чл. 118, ал. 3 КТ. Последната допуска възможност за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение от страна на работодателя без да е предвидена писмена форма за действителност на този едностранен акт, което е изключение от общото изискване на чл. 62, ал. 1 от КТ и чл. 119, ал. 1 от КТ за писмена форма при сключване и изменение на трудови договори. Доказателство за волеизявлението по чл. 118, ал. 3 от КТ, предвид едностранния му характер и като изключение от правилото на чл. 118, ал. 1 от КТ, представляват и едностранно съставени документи като заповеди, вписвания в трудовата книжка (чл. 349, ал. 1, т. 6 от КТ), ведомости (чл. 128, т. 1 от КТ) или други издадени от работодателя удостоверителни документи (чл. 128а от КТ) за трудовото възнаграждение, вкл. за задълженията по чл. 129 от КТ. След достигане до другата страна в трудовото правоотношение или с удостоверяването му от работодателя, изявлението за увеличение на трудовото възнаграждение е неоттегляемо. Работодателят може да увеличи едностранно 4 трудовото възнаграждение на работника или служителя, но не и едностранно да го намали, предвид правилото на чл. 118, ал. 1 от КТ. Видно от изложеното и двете хипотези на чл. 118 от КТ предполагат наличие на правоотношение, основано на действащ трудов договор, който би могъл да бъде изменен, независимо дали за в бъдеще или със задна дата. Според посочените по-горе норми е недопустимо изменение на трудовия договор относно размера на дължимото на работника или служителя трудово възнаграждение при липса на съществуващо трудово правоотношение, респ. при прекратено такова, независимо от основанието за това.
Разпечатката съдържа 20 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/648f79d5-ec95-40a9-9a94-4fd48b3ac793