Определение № 73 от 29.01.2026, Районен съд - Петрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Петрич, 29.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101405 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Ц. Б. Г., ЕГН ********** е предявила срещу ответниците Д. П. В., ЕГН ********** и Д. Б. П., ЕГН ********** обективно (кумулативно) и субективно (пасивно) съединени искове, с които се претендира да бъде признато за установено, че първата е собственик на съответни идеални части от поземлен имот и от сграда, намираща се в него.

Правният интерес от исковете се обосновава с твърдения, че: собствеността на ищцата спрямо процесните вещни права произтича от договор за покупко-продажба, сключен на 24.03.2023 г. между нея (като купувач) и П. К. Ш. (като продавач); впоследствие – на 05.04.2023 г., П. Ш. е сключил договор за продажба относно същите вещни права и с Е. Н. П.; последната е починала на 12.06.2023 г., а двете ответници са единствените й наследници по закон.

Спрямо ответниците е била изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК и те са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който релевират възражение за недопустимост на ищцовите претенции, тъй като са се отказали от наследството на Е.

П.. По повод на последното ангажират и писмени доказателства (копие на съдебно удостоверение и копие на определение, издадени от Софийския районен съд).

Настояват за прекратяване на съдебното производство, както и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 8, ал. 3 ГПК, на ищцата е била предоставена възможност за изразяване на позиция по визираното възражение. В тази връзка тя е представила писмено становище, че исковите претенции действително се явяват недопустими, с оглед отказите от наследство, направени от страна на ответниците. Смята, че 1 разноските за адвокат, заявени от ответниците, са прекомерни.

След като двете ответници надлежно са сторили отказ от наследството на лицето, което се е представяло за титуляр на вещните права, претендирани от ищцата, то за последната наистина липсва правен интерес от предявените установителни искове за собственост спрямо тези ответници. Отказът от наследство води до загуба не само на материалната, но и на процесуалната легитимация, в какъвто смисъл е ориентирана и съдебната практика (вж. Решение № 145/23.11.2011 г. по т. д. № 1018/10 г., I т. о. на ВКС).

Ето защо и настоящото съдебно производство подлежи на прекратяване, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК.

Съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на съдебни разноски, при прекратяване на делото, в това число и когато то е резултат от недопустимост на иска.

Деловодни разходи за адвокатски хонорар по едно гражданско дело обаче се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението на представлявалия я адвокат, по повод на което е нужно да е представен договор за правна защита и съдействие, в който следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се прилагат допълнителни доказателства за самото плащане, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното изплащане в договора е достатъчно, защото има характер на разписка (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г., ОСГТК на ВКС). По аргумент от чл. 25, ал. 1 ЗАдв., договорът за правна защита и съдействие трябва да е в писмена форма, която е форма за доказване (вж. Определение № 50129/03.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3408/22 г., I г. о. на ВКС).

Договор за правна защита и съдействие, в който няма подпис на адвоката, е равнозначно на липсата на волеизявление, което означава, че такъв договор не би могъл да има значението на разписка за платен хонорар. Сегашният случай е точно такъв, защото в находящите се по делото договори за правна защита и съдействие, за които се поддържа, че са сключени между всяка от ответниците и адвоката, представлявал ги в процеса, няма подпис на същия. Следователно на ответниците няма как да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на надлежно доказване, че съответните възнаграждения са реално платени от тях.

Ръководейки се от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1405/25 г. на Районен съд – гр.

Петрич, на основание чл. 130, изр. 1 ГПК.

2

ОТХВЪРЛЯ искането на ответниците за присъждане на съдебни разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в 1-седмичен срок, считано от връчването на препис, с частна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.

ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните, чрез процесуалните им пълномощници.

Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________

3