Определение № 1315 от 12.04.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1315 гр. Варна , 12.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно гражданско дело № 20213100500645 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба на Янко МАРИНОВ Я. срещу Определение №262255/25.02.21г., постановено по гр. Дело №12185/20г.по описа на ВРС, 51-ви състав, с което производството по делото е прекратено на осн. Чл. 129, ал.3 ГПК. Жалбоподателят счита определението за необосновано и незаконосъобразно поради което моли да бъде отменено, а делото –върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че с две уточняващи молби, които са неразделна част от исковата молба, към които са приложени и съответните писмени доказателства, са изпълнени дадените от съда задължителни указания. Излага, че дадените указания за отстраняване на нередовностите са като първото, второто и третото разпореждане - т.е. идентични. Счита, че дори и да са били налице констатираните нередовности от първоинстанционния състав, същите са отстранени с уточняващите молби. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Настоящият състав, като съобрази изложеното в частната жалба, и приложените доказателства, намира същата за неоснователна по следните 1 съображения:

Производството по гр. Дело №12185/2020г. по описа на ВРС е образувано по искова молба, подадена от Я. М. Я., ЕГН **********, действащ чрез адв. Е.Н. (надлежно упълномощен), срещу „Интер спедишън БГ“ ЕООД, ЕИК 204275427.

С три последователни разпореждания, първоинстанционният съд е дал надлежни и задължителни указания във връзка с уточняване на претенциите на ищеца и тяхната допустимост.

На първо място настоящият състав не споделя твърдението на жалбоподателя, че указанията в трите разпореждания са идентични.

Идентични са само част от указанията, а това се е наложило поради обстоятелството, че ищецът не е отстранил тази нередовност с нито една от депозираните уточняващи молби.

Посочването дали му е връчена заповедта за прекратяване на правоотношението, и ако е така – на коя дата, е от съществено значение за да бъде извършена преценка за допустимостта на предявения иск, още повече, че представената с исковата молба Заповед №167/27.08.2020г., не е подписана нито от управителя на ответното дружество, нито от ищеца, нито в нея е отбелязано връчването ѝ на ищеца, и датата, на която това е станало.

С оглед на което и предвид липсата дори на твърдения в тази връзка, не може да бъде извършена преценка дали изобщо трудовото правоотношение е прекратено, нито на коя дата, за да се направи извод дали претенциите са допустими.

На следващо място, въпреки дадените указания, ищецът не е уточнил и дали предявява искове за отменя на уволнението, с оглед твърдението му, че същото не е било прекратено по взаимно съгласие на осн. чл. 325, ал. 1 КТ.

Следва да се отбележи, че съгласно константната практика на ВКС иск за установяване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е недопустим, защото липсва правен интерес, с този иск не се постига промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор, и е 2 предвиден друг ред за защита на уволнения работник или служител. Ако страните не спорят относно обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено, а уволненият работник или служител оспорва само основанието за прекратяване, тогава единственият път за защита е кумулативно съединяване на конститутивните искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и по чл. 344, ал.1, т.4 КТ, защото чрез тях се постига промяна в правното положение на страните, промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор. С предявяване на установителен иск не може да се предизвика промяна в основанието за прекратяване на трудовия договор, откъдето следва, че липсва правен интерес и е налице недопустимост за този път на защита. В този смисъл решение №179/19.12.2020г. по гр. Дело №509/20 на ВКС и решение №110/20г. на IV ГО.

По изложените съображения, и доколкото от находящите се по делото уточнителни молби, не се установява ищецът да е изпълнил в срок дадените от съда правилни, точни и задължителни указания на съда, необходими за преценка допустимостта на предявените искове, то законосъобразно ВРС е прекратил производството по делото на осн.чл. 129, ал.3 ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение –потвърдено като законосъобразно.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №262255/25.02.2021г., постановено по гр. дело №12185/2020г. по описа на ВРС.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4