Решение № 7604 от 25.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7604 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110109707 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Деламод България“ ООД срещу ответника „Стад Спед“ ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 372 ТЗ, вр. чл.

79 ЗЗД, вр. чл.1, т.1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за заплащане на парична сума в размер на 6342,70 лева, представляваща възнаграждение по договор за автомобилен превоз на товари, за която сума са издадени фактура № 1000191178/03.10.2022г. и фактура № **********/26.10.2022г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 575,54 лева за периода от 03.11.2022г. до 22.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 23.02.2023г. до окончателното плащане.

Ищецът „Деламод България“ ООД твърди, че по сключени с ответника „Стад Спед“ ЕООД заявки-договор за автомобилен превоз на товари, за периода от 02.11.2022г. до 25.11.2022г. е извършил два превоза на стоки, за които е издал фактура № 1000191178/03.10.2022г. и фактура № **********/26.10.2022г, а ответникът не е заплатил уговореното възнаграждение. Предвид просрочието в заплащане на възнаграждението по процесните фактури, претендира и присъждане на обезщетение за забава, считано от падежа на всяка фактура до датата на подаване на исковата молба.

Моли за присъждане на разноски.

Ответникът „Стад Спед“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба. В становище с вх. № 316092/07.11.2023г. твърди, че претенцията на ищеца за сума в размер на 480 лева по фактура № 1000191178/03.10.2022г. е неоснователна, тъй като задължението е погасено, във връзка с което прилага платежно 1 нареждане от 28.03.2023г. Оспорва дължимостта и на сумата в размер на 5862,70 лева по фактура № **********/26.10.2022г. Излага съображения, че действително е възложил на ищеца извършването на международен автомобилен превоз на товар от „Стомана Индъстри” АД до Thyssenkrupp Shulte GMBH EROPAAL. LEE, Германия, съгласно Заявка – договор35735/04.10.2022г., в която са посочени условията за плащане – 45 дни след получаване на заверено, чисто ЧМР – 2 броя в оригинал, със задължителни печати на товарен и разтоварен адрес, печат на превозвача и фактура за транспорт в оригинал, спедиционна и кантарна бележки, които следва да бъдат надлежно заверени. Поддържа, че получателят на стоката е вписал в международната товарителница наличие на щети по стоката и е отказал да я приеме, съответно във връзка с предявена от изпращача рекламация към „Стад Спед” ЕООД, ищецът е бил уведомен, че следва да отговаря за платената сума по нея. В тази насока изпратил на ищеца изявление за извънсъдебно прихващане на дължимата сума по фактура № **********/26.10.2022г. в размер на 5 862,70 лева със заплатената в полза на „Стомана Индъстри” АД рекламация в размер на 2161,19 лева, Ответникът излага, че е заплатил уговореното навло по заявката – договор, след приспадане на предявената рекламация, а именно сумата от 3701,51 лева, за което представя преводно нареждане от 28.03.2023г. Моли за отхвърляне на исковете като неонователни и недоказани.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

По отношение на иска с правно основание чл. 372 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) .

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 372 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на „Стад Спед“ ЕООД да заплати в полза на „Деламод България“ ООД следните суми:

1/. Сумата 480 лева, представляваща незаплатено навло по договор за автомобилен превоз по релация от „Рехау“ ЕООД, България, Казичене, „Околовръстен път“ № 438 до „Съни Дел“ ООД, гр. Шумен, ул. „Индустриална“, съгласно заявка - договор № 22817 от 30.09.2022г. и издадена фактура № 1000191178/03.10.2022г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.02.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата 53,76 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 03.11.2022г. до 22.02.2023г.; 2/. Сумата 5 862,70 лева, представляваща незаплатено навло по договор за международен автомобилен превоз по релация от Стомана Индъстри” АД, Перник, България, „Владайско въстание” № 1 д о THYSSENKRUPP SHULTE GMBH EROPAALLEE 12, 502 FRENCHEN, Германия, 2 съгласно заявка-договор № 35735 от 04.10.2022г. и издадена фактура № **********/26.10.2022г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 23.02.2023г. до окончателното изплащане, както и за сумата 521,78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.11.2022г. до 22.02.2023г.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже сключването на договор за превоз със съответното съдържание, както и че е изпълнил задълженията си по същия да извърши превоза съобразно уговореното, включително и в уговорените срокове, и че стоките са доставени на получателя.

При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на възнаграждение.

Не се спори между страните и се установява от представената по делото заявка – договор № 22817/2022 от 30.09.2022г., че същите са били обвързани от договор за превоз, по силата на който ищецът, в качеството си на превозвач, е приел да изпълни възложения от ответника автомобилен превоз на стоки, при следните параметри: релация – България – България; дата на товарене – 30.09.2022г. с посочен в договора товарен адрес – „Рехау” ЕООД, Казичене, България, „Околовръстен път” 438; стока – 4 бр.каси, стифируеми – 6,5 х 1,6, 3200 кг.; дата на разтоварване – 03.10.2022г., с разтоварен адрес: фирма Съни Дел, Шумен, България, ул. „Индустриална” № 1; вид на автомобила: соло - групажен, с рег. № ОВ 2253 ВР, навло – 400 лева без ДДС, условия на плащане: платими 45 календарни дни след получаване на след получаване на заверено, чисто ЧМР – 2 броя в оригинал, със задължителни печати на товарен и разтоварен адрес, печат на превозвача и фактура за транспорт в оригинал.

По делото е представена фактура № 1000191178/03.10.2022г., издадена от ищеца за извършения превоз на стойност 480 лв. с ДДС, като същевременно видно от приложено към становище на ответника от 07.11.2023г. преводно нареждане се установява, че ответникът е заплатил по банкова сметка на ищеца сумата в размер на 480 лева на дата 28.03.2023г. /след подаване на исковата молба/, което обстоятелство не е оспорено.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че с извършеното плащане на претендираната в настоящото производство главница, ответното дружество е признало дължимостта на сумата от 480 лева, представляваща незаплатено навло, дължимо по договор за извършване на автомобилен транспорт по релация Казичене, България – Шумен, България, сключен на 28.03.2022 г. от 30.09.2022г. между „Стад Спед“ ЕООД и „Деламод България“ ООД, съгласно Заявка - договор за транспорт № 22817/2022, за която е издадена фактура № 1000191178/03.10.2022г. Предвид извършеното плащане, настоящият съдебен състав намира, че искът за главница за 3 сумата от 480 лева, следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане, извършено в хода на производството.

Не се спори между страните и се установява от представената по делото транспортна заявка-договор № 35735 от 04.10.2022г., че същите са били обвързани от договор за превоз, по силата на който ищецът, в качеството си на превозвач, е приел да изпълни възложения от ответника международен автомобилен превоз на стоки, при следните параметри: релация – България – Германия; дата на товарене – 07.10.2022г. с посочен в договора товарен адрес – „Стомана Индъстри” АД, Перник, България, „Владайско въстание” № 1; стока – готова продукция метали – 13,60 л.м., 24 000 кг.; дата на разтоварване – 14.10.2022г., с разтоварен адрес: Германия; вид на автомобила: комплектен, 13,60 м. с брезент, товарене е разтоварване с кран, договорено навло – 4690 лева без ДДС, платими 45 календарни дни след получаване на след получаване на заверено, чисто ЧМР – 2 броя в оригинал, със задължителни печати на товарен и разтоварен адрес, печат на превозвача и фактура за транспорт в оригинал; спедиционна и кантарна бележки, които трябва задължително да бъдат надлежно заверени.

По делото е представено в допълнение потвърждение на заявка 723288/05.10.2022г. за извършване на вътреобщностен транспорт, при договорено превозно възнаграждение в размер на 5628 лева с ДДС, отложено плащане - 30 дни и неустойка – 0,10 % на ден.

Представена е фактура № **********/26.10.2022г. за сумата от 5862,70 лв. с ДДС за извършения превоз, издадена от "Деламод България" ООД, с получател "Стад Спед" ЕООД, отразена дата на издаване 26.10.2022г., отложено плащане 30 дни и падеж 25.11.2022г.

По делото е приета международна товарителница ЧМР № 192481 за превоз, от съдържанието на която се установява, че същата е подписана със забележки от получателя на 13.10.2022г. – стоката не се разтоварва, поради силно засягане от корозия, както и е поставен печат – „приемането е отказано“.

Следва да се посочи за яснота, че п о отношение на възраженията, относно твърденията изложени в исковата молба, респективно – ангажирането на доказателства в тази връзка, преклузията настъпва едва след обявяване на проектодоклада за окончателен, поради което поддържаното от процесуалния представител на ищеца становище за преклудиране на възражението въведено след срока за отговор досежно предявена пред превозвача рекламация на стоката, предмет на заявка-договор № 35735/04.10.2022г. и извършено извънсъдебно прихващане, се явява неоснователно, съответно същото следва да бъде разгледано.

В случая, видно от представената транспортна заявка и съставената международна товарителница, сключеният договор за превоз на процесните стоки 4 попада в приложното поле на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), очертано от чл. 1, т. 1 от същата, доколкото представлява възмезден договор за автомобилен превоз на стока от една държава в друга. Мястото на товарене и мястото на доставяне е в различни държави, което обуславя международния характер на договора – чл.1 от Конвенцията и приложимостта й в отношенията между страните.

Разпоредбите на чл. 4 и чл. 9 от Конвенцията предвиждат, че договорът за превоз се установява с товарителница ( като форма за доказването му), като до доказване на противното тя удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Договорът за автомобилен превоз по своята природа представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, тъй като неговата действителност не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Чрез съставянето на този удостоверителен документ се доказва сключването на тази двустранна сделка – арг. чл. 61 ЗАвП. В този смисъл е и даденото определение на договора за международен превоз на стоки в чл. 4 от Конвенция СМR. Както се посочи, приложното поле на конвенцията е определено в нейния чл. 1, т. 1, съгласно който тя се прилага към всеки договор за превоз на шосе, когато мястото за приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Международният характер на договора се обуславя не от различната национална принадлежност или седалището на страните, а единствено от разликата в мястото на приемането на стоката за превоз и доставянето й на получателя. В този смисъл решение № 226/2000 г. на ВКС по гр. д. № 1294/1999 г., решение № 135 от 5.10.2011г. на ВКС по т. д. № 1103/2010 г., II т. о., ТК.