Определение № 737 от 28.11.2023, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 374/2023
- Вид
- Определение № 737
- Подписан
- 28.11.2023
- В сила
- 28.11.2023
- Състав
- Калина Георгиева Пейчева, Весела Калчева Спасова, Яна Вълкова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 245 ал.1 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 737 гр. Ямбол, 28.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина Г. Пейчева
Членове:
Яна В. Ангелова
Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500374 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по частна жалба, подадена от М. Ж. Ж. от гр.*, чрез пълномощника й – адв.П. И. П. от АК-Хасково, срещу Определение №264/02.08.2023г., постановено по гр.д.№ 282/2023 г. по описа на ЕРС, с което е отхвърлена молбата на ищцата М. Ж. Ж. с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от ДТ и разноски по предявения иск.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел липсата на основания за освобождаване на ищцата от такси и разноски за производството, както и че има достатъчно средства за заплащане на ДТ от 336 лв. Изводът му не кореспондира с установените по делото факти. В жалбата са изложени доводи, основани на противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС, на съда на ЕС и Директива 2008 от 2018 г. относно потребителските кредити. Сочи се, че ако не бъде освободена молителката от задължението й за държавни такси и разноски, няма да бъде осигурена ефективна защита на правата й на потребител на кредитни услуги, което ще накърни системата на високо равнище на защита на потребителите, гарантирана от съюзното право. Предвид тези съображения се иска ЯОС да отмени атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и да освободи жалбоподателката от заплащане на ДТ и разноски за цялото производство по делото.
Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По гр.дело № 282/2023 г. на ЕРС е подадена от частния жалбоподател искова молба, допълнително уточнена, против „КРЕДИСИМО“ ЕАД- гр.София и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД гр.София, с която са предявени искове при условията на обективно кумулативно 1 съединяване: иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сума в размер на 2 800 лв., представляваща допълнително оскъпяване поради предоставянето на обезпечение, обективирано в Приложение №1 към чл.8 т.1 от Договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст" ЕООД на 30.10.2022 г., въз основа на чл.4 от Договор за потребителски кредит № 2662820 от 30.10.2022 г., сключен с „Кредисимо" ЕАД; иск по чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП - за прогласяване нищожността на чл.4 т.3 от Договор за паричен заем № 2662820 от 30.10.2022 г., сключен между първия ответник - „Кредисимо" ЕАД и ищцата, като противоречаща на добрите нрави и поради това че противоречи на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, иск по чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП - за прогласяване нищожността на чл.8 т.1 от Договор за поръчителство, сключен между „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че противоречи на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. В исковата молба е направено искане на основание чл.83 ал.2 от ГПК ищцата да бъде освободена от заплащане на ДТ и разноски за производството, поради липсата на достатъчно средства за заплащането им. Към молбата са приложени Декларация от 29.06.2023 г. и Трудов договор № 024427 от 09.05.2022г., сключен с „Язаки България“ ЕООД.
Съдът е постановил обжалваното определение, с което е отхвърлил искането по чл. 83 от ГПК. Приел е, че според представената декларация молителката не е омъжена, а източникът й на доходи е получавана заплата в размер на 760 лева от трудово правоотношение въз основа на трудовия договор №24427 от 09.05.2022 г. По отношение на здравословно състояние не е посочила, че страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. Ищцата е декларирала, че не притежава недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове. Други доказателства, относими към обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, не е ангажирала. Съдът е направил извод, че в конкретния случай към момента на искането по чл.83, ал. 2 от ГПК ищцата има достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, чийто пълен размер за предявените в обективно кумулативно съединяване искове е 336 лв. /д.т. по всеки един от трите оценяеми иска е 112 лв. върху цената им, която е в размер на по 2 800 лв. по смисъла на чл.71 ал.1 предл.1-во вр.с чл.69 ал.2 от ГПК /за първите два иска/ и вр.с чл.69 ал.1 т.1 от ГПК /за третия иск/ вр.с чл.1 от Тарифата за ДТССГПК/. За неоснователна е преценена и молбата на ищцата за освобождаване от заплащане на разноските по делото. Според ЕРС, ищцата разполага с доходи от работа по трудов договор и не е ангажирала доказателства да е инвалидизирана или да страда от заболяване, изключващо възможността да полага труд и да налага постоянни разходи за провеждане на лечение и/или необходими за поддържане на живота, както и данни ищцата да има алиментни задължения. Поради това съдът не е намерил основание да приеме наличието на предпоставки за освобождаване от задължение за внасяне на дължимата ДТ и разноски по делото.
Частната жалба, подадена в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК /при съобразяване на чл. 275, ал.2 ГПК/ и от легитимирано лице, е допустима. Разгледана по същество, е 2 неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Касае се за императивна разпоредба, която не подлежи на разширително тълкуване. Същата изисква, за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на законовите предпоставки.
За да се направи съпоставка между имущественото състояние на лицето и дължимите за производството такси и разноски, следва да се установи точният размер на последните.
Според чл. 72 ал.1 от ГПК, за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. По определението на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК размерът на цената на иска за парично вземане е търсената сумата.
В случая предявяването на съединените искове цели защита на един интерес- отричане на паричното задължение на ищцата към кредитора за сумата от 2800 лв. Поради това е дължима една държавна такса от 112 лв. Неправилно ЕРС е изчислил размера на таксата 336 лв., с който е съпоставил доходите й.
Ищцата е представила трудов договор от 2022 г., видно който е заета по трудово правоотношение и доходът, възлизащ на сумата от 760 лв. - основно месечно трудово възнаграждение (с възможност за допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия стаж и професионален опит), е надхвърлял минималната работна разплата към онзи момент.
Предвид увеличаването й през 2023 г. на 780 лв. и гарантираната от закона минимална заплата на работещите по трудови правоотношения (чл. 245 ал.1 от КТ), декларираният доход е под размера същата и не следва да се кредитира. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи временна или трайна неработоспособност за ищцата, както и такива, установяващи задължения, вкл. за издръжка. След като е в трудоспособна възраст, не е временно или трайно неработоспособна и реализира доходи по трудово правоотношение, съдът приема за недоказано твърдението й, че няма възможност да плати държавната такса и разноските по делото.
Що се отнася до дължимите разноски, същите не са определени към настоящ момент и няма пречка при определянето им от съда и несъответствието им с получаваните доходи, да бъде направено искане във връзка конкретизирания им размер за освобождаване от внасянето им. ЕРС е компетентен да прецени и доколко е основателно искането за назначаване на експертиза, дали за решаване на конкретния спор са необходими специални знания (с които не разполага).
Не е налице твърдяното от жалбоподателката несъответствие на обжалвания акт с 3 практиката на ВКС и на СЕС. Последната касае (посочените в жалбата решение от 22 декември 2010 по дело С-279/09, решение по С-571/16) случаи, в които е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за производствата пред съда. На тази практика се основава посоченото Определение № 524 от 30.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 908/2019 г., II т. о., постановено по въпрос, свързан с дължимата държавна такса от търговското дружество (обявено в несъстоятелност), като условие за редовност на подадената от него жалба срещу постановеното от съда решение по чл. 59, ал. 5 ЗБН, при липса на разписана от закона възможност за освобождаване от таксата, и предварителното събиране на тази такса представлява ли пречка за достъпа до правосъдие на юридическото лице – жалбоподател.
Настоящият случай е различен. Не противоречи и на останалата цитирана от жалбоподателката практика на ВКС и Директива 2008 от 2018 г. относно потребителските кредити преценката, че същата разполага с достатъчно средства за заплащане на такси и разноски, доколкото в случая са съобразени конкретните факти, релевантни към тази преценка, за които са представени доказателства от ищцата.
Тъй като не е налице твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, частна жалба следва да бъде отхвърлена, а определението - потвърдено.
Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване . В случая е налице пречката по тази норма, тъй като цената на всеки от предявените искове е под 5000 лв. (вж Определение № 413 от 15.03.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 418/2023 г. , Определение № 1036 от 14.11.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1696/2023 г., II т. о., постановени в производство по чл. 83 от ГПК).
Поради гореизложеното настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №264/02.08.2023г., постановено по гр.д.№ 282/2023 г. по описа на ЕРС, с което е отхвърлена молбата на М. Ж. Ж. с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от ДТ и разноски по делото.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
5