Решение № 19 от 04.02.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Кърджали, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200761 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 563/19.08.2025 г., издадено от Директора на РЗИ-Кърджали, с което на основание чл.211, ал.3 от ЗЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на „БЕТУЛА“ ЕООД с.Главатарци № 1, общ.Кърджали, ЕИК 108562939, за извършено нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции вр. чл.36, ал.1 от ЗЗ.

Жалбоподателят „БЕТУЛА“ ЕООД с.Главатарци счита оспорваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не бил извършил вмененото му административно нарушение, а АУАН бил съставен и връчен в нарушение на процесуалните правила. Не била спазена и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление не били посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Атакуваното постановление било издадено в нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Моли съдът да отмени атакуваното постановление, както и да му присъди направените съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че в акта и наказателното постановление не била посочена датата, на която е извършено процесното нарушение, а това било от съществен характер и 1 представлявало непоправим порок. Административнонаказващият орган вписал, че проверяваният обект, който не е надлежно регистриран в РЗИ е бил открит и осъществявал дейност, считано от 18.07.2008 г., което се установило и от разпита на свидетелите. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005 г., всеки, който е открил обект с обществено предназначение е длъжен да уведоми за това съответното РЗИ по местонахождение на обекта, не по-късно от деня на започване на дейността. Затова дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение на 18.07.2008 г., а от момента на извършване на нарушението до започване на административнонаказателното производство изтекли не две, а 17 години. На основание чл.34, ал.1 от ЗАНН вече била преклудирана възможността да започне административнонаказателно преследване срещу жалбоподателя за това нарушение. Моли съдът да отмени наказателното постановление, както и да осъди ответната страна да заплати направените съдебни разноски.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи за законосъобразност на атакуваното постановление. Претендира разноски по делото, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.05.2025 г. около 12.10 часа свидетелите С. Т. и И. И. - инспектори в РЗИКърджали, извършили проверка в обект, представляващ ****, намираща се ****. Обектът се стопанисвал от „БЕТУЛА“ ЕООД с.Главатарци, което дружество се представлявало от управителя Г.Д.Б.. Той също присъствал по време на проверката и представил на инспекторите Удостоверение № ****, издадено от Община Кърджали, от което било видно, че обекта е открит още тогава с утвърдена категория три звезди и капацитет 10 легла.

Свидетелите Т. и И. констатирали, че **** функционирала без да е вписана в регистъра на обектите с обществено предназначение, поддържан от РЗИ. Затова инспекторите приели, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да уведоми РЗИ-Кърджали за открития обект с обществено предназначение. По повод така установеното нарушение на 20.05.2025 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН по чл.2, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции вр. чл.36, ал.1 от ЗЗ. Актът бил връчен същия ден на управителя на дружеството – Г.Б.. Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.211, ал.3 от ЗЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на „БЕТУЛА“ ЕООД за извършено нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни 2 инспекции вр. чл.36, ал.1 от ЗЗ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. Т. и И. И.; Акт за установяване на административно нарушение от 20.05.2025 г.; Разрешение от 01.02.2007 г. на Община Кърджали; Протокол № 20 от 13.12.2006 г. на ЕСУТ при Община Кърджали; Удостоверение № 34/23.06.2008 г.; Уведомително писмо от 02.06.2008 г. на Община Кърджали; Заповед № К-590/18.07.2008 г.; Удостоверение № ****; Удостоверение за вписване в регистъра от 09.06.2010 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя „БЕТУЛА“ ЕООД е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции вр. чл.36, ал.1 от ЗЗ. В чл.2, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005 г. е регламентирано, че всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността с уведомление по образец съгласно приложениe № 2. Задължението е уредено и в чл.36, ал.1 от ЗЗ, предвиждащ, че в секи, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК. Уведомлението може да се извърши и по електронен път, подписано с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент /ЕС/ № 910/2014, и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. Наказание за нарушението, когато е извършено от юридическо лице, е предвидено в чл.211, ал.3 от ЗЗ - имуществена санкция в размер от 2 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 5 000 до 20 000 лв. Съдът, след запознаване с доказателствата по делото констатира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление следва да се съдържа описание на датата и мястото на извършване на нарушението. В случая в акта за установяване на административно нарушение е възприето от контролния орган, че на 08.05.2025 г. в 12.10 часа, при извършена 3 проверка на ****, намираща се в с.Главатарци, е установено, че е открит обект с обществено предназначение и осъществяващ дейност, видно от Удостоверение № **** на Община Кърджали, като според направена справка в РЗИ-Кърджали, в регистъра на обектите с обществено предназначение не била вписана ****. Посочено е също, че жалбоподателят не е изпълнил задължението да уведоми РЗИ по местонахождение на обекта, в случая РЗИКърджали, с което е нарушил чл.2, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции вр. чл.36, ал.1 от ЗЗ. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел същото словесно описание на нарушението и го е подвел под същата правна квалификация. Съдът намира, че това фактическо описание на административното нарушение е непълно и не отговаря на изискванията на закона. Както АУАН, така и в наказателното постановление липсва дата на нарушението. Посочено е само кога е установено - на 08.05.2025 г. при извършена проверка от инспектори в РЗИ, но не и коя е датата на извършване на нарушението. Изпълнителното деяние по чл.2, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005 г. вр. чл.36, ал.1 от ЗЗ се изразява в бездействие – неизпълнение на задължението за уведомяване на РЗИ за открития обект с обществено предназначение, което следва да бъде сторено не по-късно от деня на започване на дейността. Началният момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение, е денят на започване на дейността в открития обект. В случая актосъставителят и наказващият орган не са посочили кога дружествотожалбоподател е следвало да извърши съответното действие, т.е. кога е започнала дейността в **** и кога съответно е трябвало да бъде уведомена РЗИ-Кърджали за откриването й като обект с обществено предназначение. Последното е от значение за определяне н а датата на нарушението. Всяко административно нарушение се характеризира с дата на осъществяване, която следва да бъде коректно посочена в акта и наказателното постановление. Датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Този елемент от обективната страна на нарушението е от значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички признаци на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но е важно и за съдебната проверка за законосъобразност на атакувания акт и доказването на твърдяното нарушение, както и за определяне на приложимия закон. Като не са посочили дата на нарушението, актосъставителят и наказващият орган са допуснали съществен порок, който е накърнил правото на защита на привлеченото към отговорност лице да узнае за какво и кога извършено административно нарушение му се налага наказание. Този съществен порок не може да бъде отстранен в процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като е недопустимо едва в съдебното производство да се установяват и вменяват на нарушителя нови факти, които не са били предявени по съответния ред с акта и наказателното постановление. По същество, според настоящата инстанция има извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005 г. вр. чл.36, ал.1 от ЗЗ, осъществено от „БЕТУЛА“ ЕООД с.Главатарци, което не е изпълнило задължението да уведоми РЗИ за открития обект с 4 обществено предназначение, но това се е случило още през 2008 г., за когато са представени доказателства, че е започнал да функционира обекта. От 2008 г. до съставяне на акта на 20.05.2025 г. са изтекли давностните срокове за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, административнонаказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Установените в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове са съобразени с целите и характера на административнонаказателната отговорност, а именно с изискванията за бързина при установяването на нарушението, образуването на производството, санкционирането на нарушението и изпълнението на наказанието. Затова и неспазването им е винаги съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. Всичко изложено до тук води до извода, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.