Решение № 172 от 23.03.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Силистра, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря ТАТЯНА В. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420102000 по описа за 2025 година

В постъпилата искова молба от Т. В. М. срещу "К." ЕАД и "А. Т." ЕООД, се твърди, че ищеца е страна по Договор за потребителски кредит №2674013/18.11.2022 г., сключен с "К." ЕАД. Съгласно Договор за потребителски кредит №2674013/18.11.2022 г. ищеца получава под формата на кредит, сумата в размер на 3500 лева.

Съгласно чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит №2674013/18.11.2022 г. ищеца следва да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството

АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за потребителски кредит.

На 18.11.2022г., ищеца сключва с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, по който следва да заплати сумата от 3000 лева.

Ищецът е заплатил по Договор за потребителски кредит №2674013/18.11.2022 г. към К. ЕАД, сумата в размер на 3800 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 1200 лева.

Счита, че Договор за потребителски кредит №2674013/18.11.2022 г. сключен с "К." ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Твърди се, че процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, т.к. от договора не става ясно какво се включва в ГПР.

Посочва се, че договор за потребителски кредит №2674013/18.11.2022 г. е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на 1 действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. В Договор за потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за гаранция/ поръчителство към ГПР и ГЛП, действителните такива биха нараснали, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата по Договора за поръчителство, се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Посочва се, че ответниците са свързани лица, като със сключването на договор за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК.

В условията на евентуалност, се твърди че клаузата на чл.4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, т.к. е налице накърняване на добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

Твърди се, че сключеният Договор за предоставяне на поръчителство с "А. Т." ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави, значителна нееквивалентност на насрещните престации. Чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато и да е насрещна престация.

На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството "А. Т." ЕООД е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК.

На последно място, счита Договор за предоставяне на поръчителство за недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП.

Моли съда да осъди "К." ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 300 лева, недължимо платени по недействителен Договор за потребителски кредит №2674013 / 18.11.2022 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Както и да осъди "А. Т." ЕООД да заплати на ишеца сумата в размер на 1200 лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 18.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

2

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "К." ЕАД изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се твърди, че:

Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № 2674013/18.11.2022 г. между "К." ЕАД /кредитодател/ и Т. В. М. /кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 18.11.2022 г. с поръчител "А. Т." ЕООД и потребител Т. В. М..

Твърди се, че между страните е уговорено предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 19.69 % и ГПР от 21.57 %. Общата дължима сума по договора за кредит при точно спазване на уговорения между страните погасителен план е била 4286.15 лева (от която сума: главница в размер на 3500,00 лева и 786.13 лв. - договорна възнаградителна лихва).

Задължението по процесния договор за кредит е погасено предсрочно, предвид което ищецът не е заплатил в цялост възнаградителната лихва по погасителния план.

Не се оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит № 2674013/18.11.2022 г. същият е заплатил по сметка на "К." ЕАД сума в размер на 300,00 лева, която е разпределена за погасяването на вземания по кредитното правоотношение, различни от вземането му за главница.

Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.к. в Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия, по-конкретно в т.11 от Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“.

Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на "А. Т." ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, т.к. сключването на договор за предоставяне на обезпечение не е задължително условие за получаване на кредита и размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на кредитора към момента на сключване на договора за кредит.

Твърди се, че дори и да бъдат споделени доводите на ищеца за свързаност на 3 двете дружества - ответници и наличие на скрито обогатяване на кредитора, това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник "А. Т." ЕООД.

Моли съда да отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения иск да бъде възстановена като недължимо платена сума в размер на 300,00 лева.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "А. Т." ЕООД изразява становище за неоснователност на предявеният иск. В отговора се твърди, че:

Не се оспорва твърдението на ищеца, че е сключен Договор за потребителски кредит № 2674013/18.11.2022 г. между "К." ЕАД /кредитодател/ и Т. В. М.

/кредитополучател/, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 18.11.2022 г. с поръчител "А. Т." ЕООД и потребител Т. В. М..

Не се оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил сума в размер на 1200,00 лв., за погасяване на задълженията си по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Твърди, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните, като сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на "А. Т." ЕООД, до която "К." ЕАД няма достъп. Предоставянето на поръчител в лицето на "А. Т." ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя.

Твърди, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, т.к. сключването на този договор не е „задължително условие за получаване на кредита“, както и разхода, пряко свързан с договора за кредит не е известен на кредитора към сключване на договора за кредит.

Моли съда да отхвърли предявения иск за възстановяване на сума в размер на 1200,00 лв.

Претендира разноски.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца и "К." ЕАД е сключен Договор за потребителски 4 кредит № №2674013 / 18.11.2022 г., в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР).

Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2674013 / 18.11.2022 г. ответникът К. ЕАД е одобрил и предоставил на ищеца кредит със следните параметри: 1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план; 2. Кредитен продукт: "Credissimo плюс"; 3. Общ размер на предоставения Кредит: 3500.00 лева; 4. Срок на Кредита: 24 месецa; 5. Брой на Погасителните вноски: 24 вноски; 6. Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10; 7. Лихвен процент по Кредита: 19.69%; 8. Годишен процент на разходите по Кредита: 21.57%; Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия:

Договорът за Кредит ще има действие за срока, за който е бил сключен, и К. и Кредитополучателят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по Договора; 9. Общ размер на всички плащания: 4286.15 лева;

За сключения договор за потребителски кредит ищецът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с "А. Т." ЕООД. От справка в интернет страницата на ЕПЗЕУ към АВ се установява, че собственик на капитала на дружеството е К. ЕАД.

Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Договора с "А. Т." ЕООД ПОРЪЧИТЕЛЯТ се задължава да сключи договор за поръчителство с К., по силата на който да отговаря пред К. солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит. За поемане на задълженията по ал. 1 ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи възнаграждение на ПОРЪЧИТЕЛЯ в размер на 2945.79 лева, разпределено в месечни вноски, съгласно Приложение №1 към договора.

Ищеца е заплатил по Договор за потребителски кредит №2674013 / 18.11.2022 г. към К. ЕАД, сумата в размер на 3800 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 1200 лева, за което не се спори по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, като трябва да отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е 5 задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.