Решение № 25 от 22.04.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Бяла Слатина, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомир Ив. Вельовски при участието на секретаря Ивка М. В.а като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно наказателно дело № 20241410200024 по описа за 2024 година

„Максима България“ ЕООД с адрес гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ №247, ет. 2, ЕИК 131324923 представлявано от П. П. П. – управител е обжалвал Н П № 004212/19.12.2023г. на Директора на РД за обл. Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП – Е.С. Д.Т., упълномощена със Заповед № 771/13.10.2022г. на Председателя на КЗП, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, на основание чл.210в, вр. чл.68л, ал.1 от Закона за защита на потребителите за нарушение на същия член.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок, като в депозираната чрез адв. – Н. В. В. – САК, с адрес гр. София, р-н Подуяне, ул. „Х. П.“ №15, ет. 1, ап. 1Б, жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП, като се иска от съда да отмени изцяло същото поради нарушения на производствените правила и материалния закон или в условия на алтернативност да редуцира наложеното наказание до предвидения в закона минимум, или да категоризира случая като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателя „Максима България“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Н. В. – САК с пълномощно по делото. Въззиваемата страна – Директора на КЗП, редовно призован не изпраща представител в с.з. От Снежина Джурджинска на длъжност старши юрисконсулт в РД- Монтана при КЗП е постъпило становище, в което жалбата се оспорва като неоснователна и се излага становище по същество.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложена е 1 административната преписка.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в жалбата претенции, и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че НП 004212/19.12.2023г. на Директора на РД за обл. Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП – Е.С. Д.-Т., упълномощена със Заповед № 771/13.10.2022г. на Председателя на КЗП, е издадено за това, че при извършена проверка на 30.05.2023г. обективирана в КП № 2742339/30.05.2023г., в търговски обект – магазин „Т-Маркет“ в гр.

Бяла Слатина, обл. Враца, общ. Б. Слатина, ул. „Т.“ № 41А, стопанисван от търговец „Максима България“ ЕООД, е установено, че същият не изпълнява влязла в законова сила на 13.05.2020г. Заповед № 199 от 22.04.2020г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл.

68л, ал. 1 от ЗЗП му се забранява прилагането на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от ЗЗП, като предлага за продажба в търговския обект стоки с обозначени продажни цени, които на каса се маркират на по-висока от посочената цена.

АНО възприема на база събраните по административната преписка доказателства, за безспорно установено неизпълнението от търговеца „Максима България“ ЕООД на влязлата в законова сила горе упомената заповед, с която на му се забранява прилагането на нелоялна заблуждаваща търговска практика – съдържане на невярна информация, като следователно същата е подвеждаща, а именно: предлага в търговски обект – магазин „Т-маркет“ гр. Б.

Слатина, за продажба стоки представляващи – Луканка „Пазарджик“, сух салам „Мургаш“, сух салам „Бургас“, за които е направил съобщение в обекта, като е предоставил невярна информация за продажната им цена и по този начин е въвел взаблуждение потребителите, тъй като при маркиране на касата съответните стоки се оказват на по-висока цена от посочената. С това си деяние жалбоподателя в качеството си на търговец е нарушил разпоредбите на чл. 210в от ЗЗП, във вр. с чл. 68л, ал. 1 от същия закон, за което нарушение на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП, АНО му определя административно наказание, имуществена санкция попадаща в диапазона на нормата /от 3000 до 70000лв./, в размер на 30 000 /тридесет хиляди/лв. За обективираното в КП нарушение, е съставен АУАН. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в определения 7 – дневен срок, не са постъпили възражения от жалбоподателя, не е опровергал констатираното деяние и не е представил доказателства омаловажаващи неизпълнението на заповедта на Председателя на КЗП. Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните писмени доказателства – АУАН № 004212/23.08.2023г.; НП № 004212/19.12.2023г.;

Протокол за проверка на документи; КП № 2742339/30.05.2023г. с приложения; Заповед № 771/13.10.2022г. за компетентност на наказващия орган; Заповед № 99 ЛС/01.02.2016г. за 2 компетентност на актосъставителя; Заповед №199/22.04.2020г. на председателя на КЗП и другите приложени към делото, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з. свидетели Г. Д. Й.– актосъставител и А. В. Д. - свидетел при констатиране на нарушенията и при съставяне на акта. Г. Д. С. по уважителни П.ини не можа да се яви в съдебно заседание, за това, със съгласие на страните, съдът я заличил като свидетел по настоящото дело.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, като обективни и безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от събрания по делото доказателствен материал.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по 3 чл. 5960 от ЗАНН за форма, съдържание, подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество тя е частично основателна, за което съдът излага следните съображения:

При съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати нарушения на ЗАНН и ЗЗП, които да налагат отмяна на наказателното постановление. НП се явява законосъобразно от процесуалноправна страна, издадено е от компетентен орган, спазени са сроковете, формата, реда при издаването му и съдържа изискуемите се от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. АУАН е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните срокове, в изискуемата от закона форма и съдържа всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Отразената в АУАН фактическа обстановка е пълно и точно пресъздадена в атакуваното НП. Фактите относно извършването на нарушението са описани подробно, като са посочени съответните нарушени разпоредби. При извършената цялостна служебна проверка на атакуваното НП, относно формалната му законосъобразност, съдът не установи да са осъществени нарушения на административнонаказателната процедура. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, по безспорен начин се установи, че "Максима България " ЕООД е осъществило състава на чл. 210в от ЗЗП, във вр. с чл. 68л, ал. 1 от същия закон, като при осъществяване на търговската си дейност, не изпълнява влязла в законова сила на 13.05.2020г. Заповед № 199 от 22.04.2020г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл.

68л, ал. 1 от ЗЗП му се забранява прилагането на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в от ЗЗП, като предлага за продажба в търговския обект стоки с обозначени продажни цени, които на каса се маркират на по-висока от посочената цена. При проверката е установено и жалбоподателя не оспорва, че в търговския обект се предлагат за продажба стоки, върху които търговецът е бил поставил цена, но при маркиране на касата три от стоките има разминаване между обявената намалена продажна цена и маркираната на касата, като тази на касата се явява повисока. Не се споделя становището, заявено в жалбата, за липса на реквизити в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и за наличие на маловажен случай. Правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната 3 отговорност на "Максима България" ЕООД на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 233, ал.

2 от ЗЗП, за което АНО му определя административно наказание, имуществена санкция.

Това, с което настоящия съдебен състав не може да се съгласи е така определения размер на наказанието, който макар и да попада в диапазона на нормата /от 3000 до 70000лв./, е явно прекомерно и несправедливо. По отношение на твърдението за приложимост на чл. 28 ЗАНН, същото се явява неоснователно. Понятието "маловажен случай" е легално определено в разпоредбата на чл. § 4 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно същата "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец, или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата, или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение, или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Фактът, че нарушението е извършено за първи път, също не обосновава извод за „маловажност“ на деянието. Нарушението на законодателството в защита на потребителите е съществено и не се отличава от други нарушения от подобен вид. Съгласно нормата на чл. 210 в ЗЗП /Нов - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм., бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., доп., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм., бр. 20 от 2022 г., в сила от 28.05.2022 г.) Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв. В случая АНО не е посочил конкретните мотиви в НП, поради които е наложил санкцията в „среден “размер - 30 000 /тридесет хиляди/лв. Изтъкнато е, че "след обективна преценка на събраните и приложените по преписката писмени доказателства, оценени по отделно и в тяхната съвкупност, административно наказващият орган е определил административната санкция в среден размер ". Същевременно, по делото липсват данни за други влезли в сила НП за такова нарушение, които да обосноват размера на наложената санкция. Поради горното, съдът намира, че санкцията, определена на средния размер в случая не е адекватна и съответна на поведението на търговеца, поради което приема, че същата следва да бъде намалена. В процесния случай, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30 000 лв. – в среден размер. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъде взето предвид обстоятелството, че нарушението е първо по смисъла на ЗАНН, както и факта, че не са налице други отегчаващи отговорността обстоятелства, нарушението касае само три артикула. С оглед на това, при съобразяване на гореизложеното справедливо се явява административно наказание глоба около и над минималния размер, а именно в размер на 10 000 лева. Съдът намери, че жалбата е частично основателна и макар издаденото наказателно постановление да е законосъобразно и правилно, то същото следва да бъде изменено относно частта си представляваща размера на наложеното административно наказание имуществена санкция. В конкретния случай АНО е представляван от юрисконсулт, като е направено искане за присъждане на възнаграждение за извършеното процесуално представителство.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и 4 възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на праната помощ. Предвид правната сложност на делото и извършените действия от страна на процесуалния представител на КЗП, съдът счита, че справедлив размер на възнаграждение се явява 100 /сто/ лева.