Определение № 164 от 07.04.2022, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. В., 06.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно частно гражданско дело № 20221300500086 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ИВ. М. Б. с постоянен адрес: гр. Ш., ул.,,В.В." № 2, ет.8, ап. 30 и адрес за призоваване по делото: гр.С., ул. ,.Т.” № *, ет.* против Определение от 27.01.2022г., постановено по гр.д. 1914 / 2020 г. на PC-В. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по предявени искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК срещу „В. - В“ ООД и Е.Д.П...

Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на закона.

По отношение на предявеният иск срещу ответника „В.-В” ООД, излага, че неправилно ВРС е приел, че предявеният иск е недопстим поради липса на правен интерес.

Твърди се, че такива твърдения са изложени в исковата молба и правен интерес е налице, защото ако бъде установено, че санитарният възел не е част от имота на ответника, то имота му би бил несамостоятелен. Несамостоятелно помещение не може да бъде квалифицирано като жилищен имот по смисъла на чл. 108 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в случая защото не разполага със задължителната за жилището тоалетна и по аргумент от приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 година то представлява обща част на сградата, като иск за прогласяването му за такова може да бъде предявен от всеки собственик.

Излага се, че ако отрече правата на ответника тя-ищцата, като собственикът на земята би възвърнал собствеността си и върху спорната тоалетна.

Поддържа се, че в исковата молба е навела обстоятелства по отношение на НА № 126, нот. дело 116 от 2010 г. на Нотариус Л.Ц., че липсва яснота по какъв начин нотариусът се е убедил, че закупеният имот е самостоятелен, след като същият не разполага с отделна тоалетна. Имотът бил прехвърлен като самостоятелен, с удостоверение за търпимост относно тоалетната, която обаче е отбелязана единствено в нейният нотариалният акт и е нейна собственост. Обстоятелството, че и другите собственици имат право да я ползват не променя и не може да промени титула на собственост.

1

Твърди се, че издадено от Община В. през 2006 г. удостоверение за търпимост на външна тоалетна е неправомерно.

Било необяснимо на какво основание /без покупко - продажба/ тоалетната е посочена и в акта за собственост на ответника, като понастоящем фигурира и в двата нотариални акта на двама различни собственици, което означавало, че правото на собственост се оспорва. Излага се още, че практически се оспорва правото да ползва тоалетната, тъй като достъп до нея се отказва и тоалетната е заключена, а това означава нарушено материално право и ясен и неоспорим правен интерес за водене на делото срещу този ответник.

Твърди се, че съгласно НА № 196, Том първи, нот.дело № 359/1968г. процесната тоалетна е изградена върху нейна земя и е нейна еднолична собственост, а останалите съсобственици имат правото само да я ползват.

Поддържа се, че ответникът „В.-В” ООД накърнява правата на собственост поради отсъствието на границите за реално ползване на дворното място в нотариалният му акт, както и в предходните три нотариални актове от 2004 г., което практически довело до обсебване на собствеността от страна на ответника – градината, предния и задния двор, навеса. С НА № 126, том I, peг. № 1373, нот. дело 116 от 2010 г. продавачът е прехвърлил повече от притежаваните права на ответника, поради която в тази си част НА е недействителен. Собствената на ответника 1/10 ид. ч. от двора е с точно определени граници и било видно от НА № 5, том II, дело 396 от 26.06.1964 г. и НА № 136, том II, дело 943 от 1974 г. в които има граници за реално ползване.

Излага се, че уведомявала своевременно всеки нов купувач за разпределението на двора.

Твърди се, че сделката е извършена без законното задължение да бъде предложена на съсобствениците, което попречило на нея и другите съсобственици да го закупят по реда на чл. 33 от ЗС и разпокъсаната собственост в парцела да бъде обединена. Посоченият неправомерен нотариален акт позволява заобиколни сделки и занапред /в нарушение на чл.

33 от ЗС/, което я касае.

Посочва се, че при евентуална отмяна на НА № 126, нот. дело 116 от 2010 г. би могла да получи правото да изкупи имота по чл. 33 от ЗС, тъй като ответникът би бил задължен да ѝ го предложи, а това е допълнителна предпоставка за наличие на правен интерес.

По отношение на предявеният иск срещу ответника Е.Д.П.. излага, че неправилно ВРС е приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.

Твърди се, че в исковата молба е развила оплаквания, че имотът, предмет на НА № 165, том X, peг. № 12555, нот. дело 1659 от 2006 г. на PC, гр.В., е несамостоятелен, не разполага с прилежащи идеални части от сградата, нито със санитарен възел. Мотивите на ВРС в обжалваното определение били неправилни и почти идентични с вече изложените по иска срещу „В.-В“ООД, като посочва, че изложените аргументи се отнасят и за иска срещу втория ответник, поради което препраща към тях.

Излага допълнителна фактическа обосновка на правния интерес по иска срещу

Е.Д.П.., че НА № 165, том X ,рег. № 12555, нот. д. 1659 от 2006 г. е незаконосъобразен, тъй като е издаден 2006 г., преди приключване на съд. дело № 6515/02.06.2008 г. на ВАС, а делото е по жалба на ищцата чрез РДНСК, поради което този НА засяга правата на собственик, като казусът е коментирала продробно в исковата молба.

Счита, че НА позволява на ответницата-купувач да присвои части от сградата, които са нейни. Ответницата притежава само 2 тавански стаи, коридор и външно стълбище.

Сградата има тавански подпокривни помещения/таван/ и мазе, от които ответницата няма дял, тъй като са само нейна собственост, само на ищцата. Умишлено в акта е пропуснато „ без подстълбището и тавана”, което е записано в предходния НА № 92, том I, дело 111 от 2

1991 г. на продавача-майка й Л. П..

Поддържа се, че премахването на границите за реално ползване поначало води до спорове между съсобствениците, а резултатът бил обсебване на собствеността и от двора.

При отделянето на тази обособена несамостоятелна част през 1960г. е направен нотариално заверен договор от 18 юли 1960 г.,приложен по делото, касаещ условията на покупката на тези 2 тавански стаи с коридор и външно стълбище, с описани граници за реално ползване на нейната 1/10 ид.ч. част от двора.

Твърди се, че вписаният незаконен санитарен възел превръща несамостоятелния имот на ответницата в самостоятелен. Квалификацията на имота като „самостоятелен обект” позволил с НА № *, том * ,рег. № *, нот. дело * от 2006 г. да бъде извършена незаконосъобразна сделка. А именно: заобикаляне на изискването на чл. 33 от ЗС първоначално предлагане имотът да бъде закупен от ищцата. Това нарушило правата на ищцата-съсобственик и препятствало обединението на разпокъсаната собственост в парцела.

Излага се, че официално пристройката-санитарен възел е „премахната” и не съществува по твърдение на ответницата, в действителност тя съществува, отразена е в оспорвания нотариален акт и и не се премахва от ДНСК, поради фигурирането в натариалния акт. Пристройката е увредила и продължава да уврежда собствеността , изградена е към таванския етаж, но земята, върху която е изградена е нейна-на ищцата, съгласно НА № 33, том II, нот.дело № * от 1960 г. и НА № *, том *, дело *от 1991 г., вследствие на което пристройката е нейна собственост по приращение.

Твърди се, че с незаконната пристройка-санитарен възел се увеличавала квадратурата на имота на ответницата, а това засягало правата при евентуално застрояване в парцела, като ответницата неправомерно би придобила право на по-голям дял, отколкото се следва съобразно правата ѝ на собстветик.

Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната по жалбата страна „В.-В” ООД не е подала отговор на частната жалба.

Ответната по жалбата страна Е.Д.П..,чрез адвокат -пълномощник Е.Б. С. е подала отговор на частната жалба с който оспорва същата като неоснователна. Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно в каквато насока са наведените доводи. Иска се потвърждаване на определението на ВРС.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

ВРС е сезиран от ищцата /частен жалбоподател в настоящото производство/ с установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК против „В.-В” ООД и Е.Д.П...

Исковата молба е оставена без движение с разпореждане на първоинстанционния съд от 10.11.2020г. за съобразяване, уточняване на фактическите твърдения в обстоятелствената част и петитума на същата и да конкретизира петитума на исковете, както и да конкретизира в петитума спорните имоти и спорните договори. Постъпила е уточняваща молба от 23.10.2020 г., разменяни са книжа между страните с оглед наличието по делото на становища на страните по предмета на спора.

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик и упълномощен представител на братята си относно недвижим имот : първи етаж от къща, състоящ се от две стаи, кухня, мазе под тях и външна тоалетна-пералня, ведно с 7 / 10 идеални части от правото на собственост върху дворното място, представляващо УПИ XI - 3011 в кв. * по плана на гр. В..

Правото на собственост на ищеца произтича от Нотариален акт № 196, том 1, дело № 359/1968г. на В.ски народен съдия, Завещание от 29.12.1988г. на Д.М.Ф. който завещал цялото си имущество на М.Х.Ф., Завещание от 25.08.1990г. от М.Х.Ф., която завещала цялото си имущество на Е.Х.. Последната починала през 1995г. и оставила наследници Н.Б., 3

П.Б. и ищцата И.Б..

По отношение на предявеният иск срещу ответника „В.-В” ООД твърди, че същият по силата на Нотариален акт № *, том *, нот. дело № 116 / 2010г. на нотариус Л.Ц. с район на действие Районен съд В. ответникът „В.-В" ООД е собственик на 1 /10 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., с адрес на имота гр. В., ул.“О.П. № *, целият с площ 412кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, предназначена за ниско застрояване, заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 24,30кв.м., с предназначение жилище, състоящ се от една стая и предверие /антре/, с отделен вход и без санитарен възел.

Поддържа, се че ответното дружество ползва общият санитарен възел на двора на сградата, който санитарен възел фигурира в нотариалния акт за собственост на ищеца и е предназначен за ползване от всички собственици в съответния парцел.

Излага се, че сделката обективирана в нотариалния акт е недействителна на основание последваща невъзможност на предмета - сделка със самостоятелно жилище, което притежава самостоятелен санитарен възел. Имотът е прехвърлен като самостоятелен, с удостоверение за търпимост относно тоалетната, която е отбелязана единствено в нотариалния акт на ищеца и е предназначена за общо ползване от всички съсобственици, т. е. тя е обща, а не самостоятелна част от имота.

Посочва се в допълнителната молба, че правният ѝ интерес от предявяване на иска се поражда от факта, че ответникът твърди, че е придобил собствеността върху санитарният възел, който е обща собственост на всички съсобственици. С посоченият Нотариален акт на ответникът, същият е признат за едноличен собственик на санитарния възел и се засягат правата на ищеца. Предвид изложеното ищцата посочва, че за нея е налице правен интерес от предявеният иск и моли да бъде признато за установено, че санитарния възел, разположен в двора на сградата е обща част на същата и не е изцяло собственост на ответника „В.-В” ООД.

По отношение на ответника Е.Д.П.. е предявен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

При въведеното и посочено по-горе обстоятелство, че ищцата е собственик на покочения имот твърди се в исковата молба, че съгласно Нотариален акт № 165, том X, дело № 1659 от 2006г. на нотариус Т.А. с район на действие Районен съд В., ответникът Е.Д.П.. е собственик на 1 / 10 идеални части от правото на собственост от поземлен имот № 486 по плана на гр. В., с адрес на имота гр. В., ул.“О.П. № 3, целия с площ от 412кв.м., със застроена площ от 45кв.м., представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от две стаи, коридор, сервизни помещения, стълбище и навес. Имотът не разполага със санитарен възел, като за такъв е ползвана пристройка, която с Решение № 6515/02.06.2008г. на ВАС окончателно е обявена за незаконна.