Решение № 6660 от 21.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6660 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100505246 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20079561/16.02.2023 г., постановено по гр. дело № 12030/2020 г. по описа на СРС, ГО, 87 с-в, са уважени предявените от Р. Б. Я. срещу ответника Столична дирекция на вътрешните работи искове /увеличени по реда на чл. 214 ГПК/ с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл.

178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за сумата от 2236.40 лв. - допълнително възнаграждение за извънреден труд от 247 часа за периода от 25.02.2017 г. до 25.02.2020 г., които часове са разлика между положен от ищеца на длъжността "старши полицай" в 06 РУ - СДВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.03.2020 г. до окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 262.53 лева - обезщетение за забава за периода от 01.05.2017 г. до 25.02.2020 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в производството в размер на 500 лв., както и сумите от 99.96 лв - държавна такса и 386 лева - възнаграждение за вещо лице по сметка на СРС.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Столична дирекция на вътрешните работи с искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Жалбоподателят поддържа, че липсва непълнота в специалната нормативна уредба в ЗМВР по въпросите 1 за продължителността на седмичното работно време през нощта и преизчисляване на часовете положен нощен труд от държавните служители в МВР, поради което не следва да се прилагат по разпоредбите на общото трудово законодателство, в частност - чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОР3/, като се преизчисляват положените часове нощен труд с коефициент 1.143. Изтъква, че такава възможност отсъства в приложимата в случая Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата - ищец в производството Р. Б. Я., не подава отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

При безспорна фактическа обстановка по делото, от която се установява, че през процесният период ищецът е изпълнявал длъжност по служебно правоотношение като “старши полицай” в 06 РУ - СДВР на смени, като е полагал 12-часови дежурства по график, при сумирано изчисляване на работното време, спорът между страните се заключва във въпроса каква е нормалната продължителност на работното време през нощта за тази категория държавни служители, както и дали са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ или следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

По тези въпроси въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл.

187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за 2 отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Такова възнаграждение не е спорно по делото, че е изплатено в полза на ищеца.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. /. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период /февруари 2017 - февруари 2020 г./ са действали Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г. и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., изм., бр. 41 от 8.05.2020 г., отм., бр. 93 от 30.10.2020 г.

В горните подзаконови нормативни актове е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен, каквото е съществувало в преди действащата подзаконова нормативна уредба. Такова правило отсъства и в следващите подзаконови актове в областта, а в чл. 22, ал. 3 от последващата Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г., обн. на 30.10.2020 г. /макар и неприложима за исковия период/, изрично е уредено, че при сумирано изчисляване на работното време 3 нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР.

Спорният между страните въпрос за приложимост на разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2020 г., ОСГК, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност чл. 9, ал. 2 от наредбата/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете /чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА/, тъй като нормата на чл.

187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6. 00 часа.

Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.

Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда Министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.

Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага 4 еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал.

5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и поблагоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл. 69, ал. 2 КСО, , пенсиониране при условията на I категория труд – чл. 69 КСО и др. Посочено е, че това разрешение съответства и на правото на ЕС /в т. ч. решение на СЕС по дело № С-262/20/.

Разясненията, дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, са задължителни за съдилищата, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, като и се споделят от настоящия съдебен се състав.

Различната регламентация в отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители на МВР, и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение, сама по себе си не води до извод за наличие на дискриминация на субектите на служебните правоотношения, регламентирани в специалния ЗМВР. Дискриминация би била налице, ако при равни условия дадено лице би било лишено от определени права. Условията на труд, в частност възнаграждението, обаче имат комплексен характер, а също и обусловеност от вида на този труд, поради което не може да се приеме, че останалите условия за служителите във и извън МВР са равни.