Определение № 19876 от 15.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19876 гр. София, 15.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503032 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, подадено от “Главпроект 2006“ ЕООД срещу заповед за изпълнение от 26.07.2022 г., издадена по ч.гр. д. № 38120/2022 г., по описа на СРС, 76-ти състав. Молителят твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение едва след получаване на съобщение за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ на 15.07.2024 г. Поддържа, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не е била надлежно връчена при условията на чл. 47 ГПК, както и че в нея не били вписани необходимите за приложението на чл.

50, ал. 2 ГПК обстоятелства. Счита, че от приложените по делото съобщения не ставало ясно кои етажи от сградата, в която се намира седалището на дружеството са посетени. Сочи, още и че в уведомлението за залепване на съобщение по чл. 47 ГПК не е посочено името на лицето от охраната, от което са събрани сведения относно посещението на адреса, нито пък от него са събрани сведения в коя фирма работи. Към възражението са приложени два броя съдебни актове, като са направени искания съдът да допусне изслушването на двама свидетели, които да установят с показанията си начина, по който се осъществява достъпа до сградата, както и да изясни дали офисът на дружеството се посещава от служителите му, както и да бъде задължен взискателят да представи заверен препис от сключения от него договор за охрана на сградата. По изложените съображения, поддържа, че процедурата за връчване на заповедта е опорочена на основание на чл. 423, ал. 1, т. 1, от ГПК и моли да се приеме възражението и се спре принудителното изпълнение.

1

В законоустановения срок заявителят “Главпроект – 07“ ЕООД е изразил становище за неоснователност на възражението. Сочи, че в конкретния случай е била надлежно проведена процедура за връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Посочва, че уведомлението е било залепено на адреса, на който се е намирал официално обявения в търговския регистър адрес на дружеството, поради което и същото е следвало да осигури присъствието на служител, който да приема изпращаните до дружеството книжа. При условията на евентуалност сочи, че в случай, че съдът приеме, че не е извършено редовно връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, то такова било извършено чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Поддържа, че не е налице основание за допускане на исканите от длъжника свидетели, тъй като посочените обстоятелства са неотносими към предмета на делото. Моли съда да остави без уважение възражението на длъжника. Претендира разноски.

От фактическа страна по делото се установява следното:

По подадено заявление по чл. 410 ГПК от “Главпроект – 07“ ЕООД против “Главпроект 2006“ ЕООД, с искане да бъдат присъдени пренендираните в заявлението суми, е образувано ч.гр. д. № 38120/2022 г., по описа на СРС, 76-ти състав. Със заповед за изпълнение от 26.07.2022 г., издадена по ч.гр. д. № 38120/2022 г., по описа на СРС, 76-ти състав, длъжникът “Главпроект 2006“ ЕООД е осъден да заплати посочените в заявлението суми.

Уведомлението за заповедта е изпратено на длъжника на посечения в заявлението адрес: гр. София, ул. ******** – висока сграда, съвпадащ с отразения в изисканата справка от заповедния съд адрес: гр. София, ул. ******** – висока сграда.

Съгласно отразеното в уведомлението от 08.09.2022 г., адресът е посещаван на 10.08.2022 г., 20.08.2022 г. и 08.09.2022 г., като не било открито лице, на което съобщението да бъде връчено и били събрани сведения от охраната на сградата, съгласно които никой не идвал на адреса, поради което и при посещението на 08.09.2022 г. било залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

Тъй като в едномесечния срок по чл. 414 ГПК не е постъпило възражение, СРС е приел, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила и на 26.10.2022 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20249240401781 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ.

При горните фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Длъжникът поддържа, че заповедта по чл. 410 ГПК не му е връчена надлежно.

Доколкото е спорно именно надлежното връчване на заповедта за изпълнение, а молителят твърди да е узнал за нея едва на 15.07.2024 г. при връчване на съобщението за образувано изпълнително дело, приложено и по настоящото дело, съдът приема, че възражението е депозирано в едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК, т. е. разглеждането му е процесуално допустимо.

2

Нормата на чл. 423 ГПК се явява средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията. Съгласно чл. 411, ал. 3 ГПК при уважаване на заявлението, съдът изпраща препис от заповедта на длъжника. Едва при редовно връчен препис и изтичане на едномесечния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение може да влезе в сила и срещу длъжника да се издаде изпълнителен лист въз основа на нея. Доколкото в конкретния случай се касае до хипотеза на връчване на юридическо лице приложение намира редът за връчване по чл. 50 ГПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК мястото на връчване на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. В чл.

50, ал. 4 ГПК е предвидено, че когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

В конкретния случай не се касае до хипотеза на връчване по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което и ирелевантни са наведените оплаквания за липса на вписване на необходимите за приложението на разпоредбата обстоятелства, а проверката, която следва да бъде извършена е относно спазването на реда за връчване по чл. 50, ал. 4 ГПК във вр. чл. 47, ал. 1 ГПК.

Вземайки предвид данните по делото, настоящият съд намира, че предвидената в ГПК процедура на връчване на съобщение/призовка/ чрез залепване на уведомление, е спазена.

От приложениото по делото съобщение, което има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК се установява, че длъжникът е бил потърсен на адреса, посочен в заявлението за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК и в изисканата от заповедния съд справка, като не е бил открит служител или работник на дружеството, който да приеме съобщението (чл. 50, ал. 3 ГПК). Съобщението не е могло да бъде връчено на служител или работник на дружеството в рамките на трикратните посещения на адреса в рамките на един месец, извършвани по различно време, включително и в един неприсъствен ден.

Следва да се отбележи, че са неоснователни доказателствените искания на молителя за приемане на приложените към възражението съдебни актове, за допускане на свидетелски показания, както и да бъде задължен взискателят да представи заверен препис от сключения от него договор за охрана на сградата, тъй като обстоятелствата, чието установяване се иска въз основа на тях са неотносими към предмета на спора.

Относимо в конкретния случай е дали при извършване на процесните посещения от връчителя са могли да бъдат открити работници или служители, които да приемат съобщението, като ирелевантно е обстоятелството по какъв начин се осъществява 3 достъпа до офиса на дружеството и дали същият се посещава от негови служители.

Наред с това, отразеното в съобщението от 08.09.2022 г. обстоятелство, че на адреса не е намерено лице, което да получи съобщението, не сочи еднозначно, че офисът на дружеството не се посещава изначално от неговите служители, а единствено удостоверява констатираните при посещението на връчителя обстоятелства.

Изводът за надлежно връчване не се опровергава и при съобразяване на представените от длъжника писмени доказателства. Това е така, тъй като предмет на проверка в настоящото производство е единствено спазването на предвидените в ГПК правила за надлежно връчване на съобщения, като съществуващите между страните по заповедното производство отношения и спорове остават извън обхвата на проверката, която извършва въззивният съд и същите не биха могли да обосноват извод за опорочаване на действията по връчване.

Предвид гореизложеното, при спазена процедура по чл. 47 ГПК и липсата на депозирано възражение в законоустановения едномесечен срок, длъжникът няма основания да твърди, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила и районният съд неоснователно е издал изпълнителния лист. По тези съображения, подаденото възражение не следва да бъде прието.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението на “Главпроект 2006“ ЕООД, ЕИК: 175065707, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******** срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК о т 26.07.2022 г., издадена по ч.гр. д. № 38120/2022 г., по описа на СРС, 76-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4