Решение № 525 от 25.02.2025, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 525

Кърджали, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I състав, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ административно дело № 20247120700596 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ във вр. с чл. 54б, ал. 8 от КСО.

Депозирана е жалба от К. Ю. П. от [населено място], [община], [област], действаща чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-342/22.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 083-00-461-3/01.10.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, респ. постановено в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Счита, че по отношение на жалбоподателя като член на държава-членка на ЕС били приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. С посочения регламент били въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки.

Оспорва изводите на административния орган, излагайки съображения, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е в пряко противоречие с нормата на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., поради което при определяне на дневния размер на следващото се на жалбоподателя обезщетение за безработица следвало да бъде приложен именно Регламента и обезщетението следвало да бъде определено изключително от дохода при последната трудова заетост.

На следващо място релевира довод, че органът неправилно и незаконосъобразно е приел, че нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е приложима и спрямо висящите производства в ТП на НОИ. В този смисъл сочи, че процесното заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица било подадено в ТП на НОИ – Кърджали на 02.11.2023 г./вх. № 083-00-461/, т.е. преди приемането на измененията в чл. 54б от КСО и въвеждането на новата ал. 8.

Във връзка с горното цитира нормите на чл. 14, ал. 1 от ЗНА и чл. 8, ал. 2 от АПК, твърдейки, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО няма придадено обратно действие и е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-342/22.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 083-00-461-3/01.10.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, след което върне преписката на органа за ново произнасяне с указания за определяне на дневния размер на обезщетението за безработица единствено на основа доходите, получени по време на последната заетост. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. С. К. е постъпила молба, в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали не се явява и не се представлява. От пълномощника юрисконсулт З. Б. е постъпило становище, в която оспорва изцяло депозираната жалба. В тази връзка сочи, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО е приложена правилно от ръководителя на осигуряването за безработица. Поддържа изцяло мотивите, изложени в оспореното решение. Моли съда да отхвърли жалбата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.11.2023 г. К. Ю. П. от [населено място], [община], [област], в качеството си на безработно лице, е подала до ТП на НОИ - Кърджали, чрез дирекция „Бюра по труда“ – [община], Заявление с вх. № 906-449/л. 52 от делото/, за отпускане на парично обезщетение за безработица, в което е декларирала, че е упражнявала трудова дейност във [държава] за периода от 15.09.2023 г. до 10.10.2023 г.

На 14.11.2023 г. жалбоподателката е депозирала и заявление, с което е поискала осигурителните й периоди във [държава] да бъдат удостоверени/л. 33/, като на същата дата от лицето е попълнена и представена декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на член 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. /л. 34 – л. 35/. Според декларираните обстоятелства, през горецитирания период на трудова заетост във [държава] семейството на заявителя, както и преобладаващата част от роднините му са живеели в Република България. Декларирано е жилище под наем в Република България.

На 16.11.2023 г., с оглед необходимостта от удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от трудовата заетост във [държава], служещи за преценка на правото на парично обезщетение за безработица, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане № 083-00-461-1/16.11.2023 г./л. 28/ за спиране на производството по отпускане на заявеното парично обезщетение, до получаване на съответните документи от компетентната институция.

С Разпореждане № 083-00-461-2/18.09.2024 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали /л. 23/, предвид получени структурирани електронни документи U017 и U004, издадени от компетентната институция във [държава]/л. 14 и сл./, производството по отпускане на обезщетение за безработица е било възобновено.

С Разпореждане № 083-00-461-3/01.10.2024 г. /л. 15/, издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на жалбоподателката е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 11.10.2023 г. до 10.10.2024 г., в размер на *** лв. дневно.

К. Ю. П. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал, 1, т. 2, б. „б“ от КСО, при което с Решение № 2153-08-342/22.11.2024 г./л. 8 - л. 10/, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Административният орган е изложил мотиви, че К. Ю. П. е български гражданин и попада в персоналния обхват на чл. 2, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл. 62 §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, чрез дерогация на параграф 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от чл. 65 §5, буква (а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането.

Посочено е, че в случаите, когато лицата попадат под определението за напълно безработни лица, които по време на последната си заетост в друга държава членка са пребивавали в България (чл. 65 (5) (а) от Регламент (ЕО) № 883/2004) и съществува правна норма от националното законодателство, която да урежда съответните случаи, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004 не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа.

До приемане на ал. 8 в чл. 546 от КСО и до влизането й в сила, изчисляването на паричните обезщетения за безработица по чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се извършвало от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение, поради липса на правна норма от националното законодателство, която да урежда особеностите на съответните случаи. С приемането на ал. 8 на чл. 54б от КСО обаче, се създала правна рамка, която съгласно особеностите на българското законодателство, по-точно да отчита разликата между чл. 62 (1) и чл. 62 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 от една страна и чл. 62 (3) от Регламент (ЕО) № 883/2004 от друга.

С приемането на новата разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от КСО, при изчисляването на паричните обезщетения за безработица се вземали предвид доходите на лицето както по време на последната му работа, така и всички доходи за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Тази промяна важала независимо дали лицето е упражнявало трудова дейност в България или в друга държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Развити са и доводи относно това, че нормата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането й в сила, вкл. и за заварените правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ, тъй като в случая не ставало въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Следвало да се има предвид принципът, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон. Цитирана е практика на СЕС, Конституционния съд на Република България, ВКС и ВАС.

В заключение е посочено, че в конкретния случай при извършена проверка от горестоящия административен орган се установило, че периода, от който се изчислява паричното обезщетение за безработица, съгласно чл. 546, ал. 8, бил от 01.10.2021 г. до 10.10.2023 г. Размерът на осигурителния доход, от който следвало да се определи размера на паричното обезщетение за безработица възлизал на *** лв. Тази сума, разделена на броя на работните дни в периода – 504, давала среднодневен осигурителен доход от *** на ден, а 60 % от него се равнявали на *** лв. Предвид това, обжалваното разпореждане се явявало правилно и законосъобразно като постановено в съответствие е приложимите разпоредби на Регламент № 883/ 2004 - чл. 62 §3 и във връзка с чл. 54б от КСО.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактическите и правни основания за постановяването му. Потвърденото с него разпореждане, постановено на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, също е издадено от компетентен орган – длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разгледан по същество оспореният акт, с който е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 083-00-461-3/01.10.2024 г., се явява издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК, по следните съображения:

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.