Решение № 3206 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3206 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330101328 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който ищецът по делото Н. Ю. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******* чрез адв. Р. Р. и поискал осъждането на „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. *************да му върне сумата от 193,16 лв., платена без основание на 14.02.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Излагат се твърдения за заплатена сума в размер на 693,16 лв. на ответното дружество, което плащане надвишава главницата по сключен между двете страни Договор за кредит № *********г., доколкото дължимата главница по сключения договор за кредит е в размер на 500 лв.

Ответникът оспорва иска като неоснователен, но признава факта на плащане на сумата от 693,16 лв. на основание сключения между страните договор за кредит №*********** г..

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:

Между страните не е налице спор, че между тях е сключен договор за кредит № 629744/14.02.2024 г. и че ищецът е престирал на ответника на основание посочения договор общата сума от 693,12 лева, като тези обстоятелства са отделени като 1 безспорни.

Съгласно представените по делото Общи условия е видно, че съгласно чл. 10 от ОУ, Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение по кредита, който се определя в Договора за кредит и приложенията към него. Според приложения СЕФ по Договора за кредит, Обезпеченията могат да бъдат: 1. Поръчителство на две физически лица; 2. Банкова гаранция; В случай че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез Поръчители, то той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на Кредитополучателя по договора за кредит. По своя преценка и с оглед кредитоспособността на Кредитополучателя Кредитодателят може да изиска Кредитополучателят да осигури повече от двама поръчители с оглед получаване на кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен”. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надежността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от Кредитополучателя Поръчители. В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, съгласно Приложение № 1 към процесния Договора за потребителски кредит и Погасителния план към него, Колона 6, се начислява неустойка в размер 96,50 лв., а в Колонка 5 от погасителния план е включена и такса в размер на 50 лева, каквато не е била уговорена и предвидена в договора за кредит. Така общият размер на дължимата сума по кредита възлиза на 663,16 лв.

Процесният договор за кредит е нищожен на осн. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като посочения ГПР в договора не отговаря на реално приложения и той е различен от посочения в договора за кредит. Това е така, тъй като в ГПР не са включени таксата от 50 лв. и неустойката от 96,50 лв. за неосигуряване на обезпечение. Уговорената неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на 2 кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Кредитодателят е използвал тази конструкция, за да прикрие действителните разходи по кредита и да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК. Доколкото въпросната неустойка и такса не са включени в ГПР, то същият е в различен размер от този посочен по Договор за потребителски кредит, което води до неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 11 от ЗПК и влече нищожност на целия договор за кредит на осн. чл. 22 ЗПК.

На осн. чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено на главницата в размер на 500 лв., като всички платени разходи над същата са платени без основание и подлежат на връщане.

Доколкото платената сума по кредита е в размер на 693,16 лева, платената над чистата стойност на главницата в размер на 193,16 лева, като недължимо платен подлежи на връщане.

По разноските:

На ищеца ще се присъдят разноски от 50 лева за държавна такса, а на представляващия го адв. Р. Р., ще се определи адв. възнаграждение в размер на 200 лева за осигурената безплатна правна помощ на ищеца, понеже делото не се отличава с правна и фактическа сложност.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА "Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. *********** на осн. член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да върне на Н. Ю. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***** сумата от 193,16 лв., платена без основание на 14.02.2024г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА "Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. ************ на осн. член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на Н. Ю. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. **************разноски по делото в размер на 50 лева държавна такса.

ОСЪЖДА "Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. ***********да заплати на адв. Р. Р. от ПАК адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 200 лева дължимо за оказана правна помощ на 3 ищеца по гр. д. № 1328/2025г. по описа на ПРС.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4