Решение № 242 от 10.12.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 318/2021
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 10.12.2021
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.51,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 242 гр. Пловдив, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000318 по описа за 2021 година намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадени две въззивни жалби от страните по делото срещу постановеното решение №260171 от 07.12.2020 г. по търг.дело № 739/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Първата въззивна жалба е от ищеца П. П. Т., който е останал недоволен от решението в отхвърлителните му части. Счита, че е неправилно, поради нарушения на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, като е изложил подробни съображения. Моли да се отмени, като се уважат претенциите му в пълния им размер. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от застрахователната компания У. АД, в който се счита същата за неоснователна. Моли се да се потвърди решението в обжалваните отхвърлителни части. Претендират се разноските, вкл. адвокатско възнаграждение.
Втората въззивна жалба е от ответника по делото застрахователната 1 компания У. АД, който е останал недоволен от решението в осъдителните му части. Счита, че изводите на съда са неправилни и несъобразени със съвкупността от събрания доказателствен материал, като е изложил съображенията си за това. Моли да се отмени решението в осъдителните му части, като се отхвърлят исковите претенции. При условие на евентуалност, моли да се намалят претендираните суми. Претендират се разноските, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от П. П. Т., който счита същата за неоснователна. Моли се да се остави без уважение. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищеца на 08.01.2021 г. и на ответника – на 13.01.2018 г. Въззивните жалби са подадени съответно на 19.01.2021 г. по пощата и на 27.01.2021 г. в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо са депозирани в срок от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнасят се до присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди в резултат на настъпил ексцес на уврежданията на пострадалото лице при ПТП.
В идно от данните по делото, ищецът П. П. Т. твърди, че претърпял на 14.11.2006 г. ПТП, като пътник в л.а. Р. с ДК №***, застрахован със застраховка Гражданска отговорност при ЗК В. АД – праводател на ответното застрахователно дружество. За описаните първоначални увреждания бил обезщетен доброволно от застрахователя на делинквента с около 31 000 лв., чийто правоприемник е ответното дружество.
Твърди, че са настъпили допълнителни усложнения /ексцес/ в резултат на уврежданията от ПТП.
Претърпял счупване на ляво бедро, което е лекувано с директна скелетна екстензия и последваща интрамедуларна стабилизация. Зарастването настъпило в обичайните срокове. В резултат от първоначалното счупване на лява бедрена кост, долният ляв крайник му се скъсявал с времето, като скъсяването е достигнало до 4 см. Това допълнително усложнение не е 2 обезщетявано, то представлява ексцес и е създало изключителни болки и дискомфорт, двигателни затруднения, които са затруднявали сериозно ежедневието му.
Скъсяването станало причина за последващо лечение и допълнително болки и страдания. През 2017 г. постъпил в УМБАЛ Д. в гр.П., където била извършена допълнителна оперативна интервенция – коригираща валгизираща остеотомия на нивото на предшестващото счупване и абсолютно удължаване с 1,5 см., чрез което се е постигнало частично изравняване дължината на долните крайници. От посочената интервенция търпял значителни по своя интензитет болки и страдания, затруднение при придвижването, които се проявяват като съвкупност понастоящем повече от две години.
Първоначално бил на постелен режим, а впоследствие се придвижвал с патерици.
През 2019 г. бил приет за допълнително лечение в клиника в Т.. Била извършена оперативна интервенция, при която дистално е заключен интрамедуларен пирон с два заключващи винта по 5 см и поставен външен фиксатор. При тази операция се постигнала флексия на коляното 120 градуса.
За тази операция заплатил 21 122 лв. по банков път, равностойността на 65 880 турски лири или 10 800 евро.
Освен скъсяването, в резултат на счупването започнал да получава болки в кръста, които се усилили през 2015 г. и с изследвания на 29.07.2019 г. било констатиране пропадане на прешлен. Бил в болнично заведение в МБАЛ Р. за периода 31.07.2019 г. – 05.08.2019 г., където било установено увреждане на Л5 коренче вдясно, както и допълнителни усложнения - посттравматично скъсяване на трета, четвърта и пета метакарпални кости на лява длан.
Твърди, че в резултат на така посочените допълнителни увреждания е търпял значителни болки и страдания, като и имуществени вреди, за които следва да бъде обезщетен. Предявява следните претенции:
50 000 лв. обезщетение – болки и страдания за допълнително настъпило усложнение /ексцес/, изразяващо се в скъсяване на долен ляв крайник с 4 см., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2015 г. до окончателното изплащане, 50
000 лв. обезщетение – болки и страдания за допълнителното проведено оперативно лечение от 02.05.2017 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане, 50 000 лв. обезщетение – болки и страдания 3 за допълнителното проведено оперативно лечение от 19.03.2019 г. в Т., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане, 21 122 лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за оперативната интервенция на 19.03.2019 г. в Т., ведно със законната лихва от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане,
50 000 лв. обезщетение – болки и страдания за допълнително настъпило усложнение /ексцес/, изразяващо се в увреждане на Л5 коренче вдясно и пропадане на Л5 прешлен, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане, 50 000 лв. обезщетение – болки и страдания за допълнително настъпило усложнение /ексцес/, изразяващо се в посттравматично скъсяване на трета, четвърта и пета метакарпални кости на лява длан, ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответното застрахователно дружество оспорва тези претенции по основание и размер. Посочва, че е заплатено застрахователно обезщетение на ищеца в размер на 30 181,05 лв. по банков път на 31.07.2007 г. Възразява за настъпил ексцес в резултат на уврежданията от ПТП. Счита, че посочените допълнителни увреждания не се намират в причинна връзка с ПТП. Счита и, че претенцията на ищеца е прекомерна.
Първоинстанционният съд е приел, че е настъпил ексцес, като е уважил претенциите частично – 15 000 лв., 30 000 лв., 35 000 лв., 21 122 лв., 2000 лв. и е отхвърлил последната претенция.
Спорният въпрос във въззивното производство съгласно наведените оплаквания от страните се отнася до наличието на ексцес и ако има – в какъв размер биха се присъдили застрахователните обезщетения на неимуществени и имуществени вреди.
По делото са събрани доказателства. Ищецът е приложил към исковата молба епикризи и амбулаторни листове, а в хода на делото медицински протокол на ЛКК от 17.12.2012 г. със заключение, че се нуждае постоянно от ортопедични обувки, две експертни решения на ТЕЛК от 2017 г. и от 2019 г. Приложено са информация за трудовите договори на ищеца за периода 14.11.2006 – 18.03.2018 г., справка за извършени прегледи от НЗОК за 2006-2019 г., удостоверение от НОИ за издадените болнични листове за периода 01.01.2007 – 04.03.2020 г. Разпитан е свидетел на състоянието на ищеца, както и са изслушани две съдебно-медицински експертизи. Пред 4 настоящата инстанция е изслушана тройна съдебно медицинска експертиза.
От констатациите на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д.М., травматолог, и д-р З.В., невролог, се установяват нанесените увреждания на ищеца в резултат на ПТП, какво лечение е предприето и какви са последиците от счупването на бедрената кост и горния крайник, причините на скъсяването на долния крайник, какво е увреждането на Л5 коренче в дясно, има ли снишаване на Л5, както и има ли връзка с първоначалните увреждания. Потвърждават се описаните оперативни интервенции в исковата молба, като към момента на прегледа ищецът е с напълно възстановена дължина на левия крак и няма разлика в дължините на двете ръце. Потвърждава се скъсяване на крака след оперативна интервенция с цел отключване на заключващия пирон и започване натоварване на оперирания крак на 26.02.2007 г. След интервенцията е изписан на 01.03.2007 г. с указания да ходи на две патерици и постепенно да натоварва оперирания крак. Поради постепенно скъсяване на левия крак, продължаващо след зарастване на бедрената лява кост и отявлено накуцване се е достигнало до постъпване в УМБАЛ Д. в гр.П., като е постигнато удължаване на крайника с 1,5 см. Поради ненапълно задоволителен резултат, ищецът продължава лечението си в Т., където е изравнена дължината на краката. Най-често скъсяването при описаната увреда и последващо лечение, е ранно натоварване на крака – преди оформянето на достатъчен калус, което го поставя в косвена причинна връзка между първоначалното счупване на бедрената кост и последващо скъсяване на долния крайник. Причинените болки от скъсяването и предприетите интервенции са със силно изразен характер. Относно лявата длан на ръката се открива заобляне на главичката на 4-та дланна кост. При рографии се наблюдава заключващ винт, който е счупен, като външната част е подвижна и тя причинява оплакванията в тази област. Няма разлика в дължините на двете ръце. Описаната сетивна симптоматика на десен крак и конкретно Л5 дерматом, както и болковия синдром, са свързани с нарушена биомеханика в лумбосакрален дял, с основно натоварване на десен крак. Не може да се заключи пряка причинно следствена връзка между първоначалната травма и настоящите посочени симптоми.
Поради оспорване на заключението относно причинно следствената връзка в травматологичната част е назначена повторна медицинска 5 експертиза, изготвена от д-р К.П., ортопед. Видно от констатациите на вещото лице, потвърждават се обстоятелствата в исковата молба досежно причинените увреждания от ПТП, оперативните интервенции. През м.11.2006 г. на ищеца е извършена интрамедуларна остеосинтеза на лява бедрена кост с метален пирон 40 см. и 4 законтрящи винта, както и остеосинтеза на 5-та метакарпална кост с метална игла. След 4 месеца е опериран, като са извадени заключващите винтове, което създава условие за подобрение контакта между костните фрагменти на бедрената кост. На 31.03.2008 г. е извършена рентгенография, като е установено, че има костно срастване на бедрената кост, оперативно е изваден метален пирон от лява бедрена кост.
Следващите осем години започнал да накуцва и се появило скъсяване на левия крак. От рентгенографии през 2017 г. е констатирано костно срастване на фрагментите и варусна деформация на бедрената кост. Извършени са последващите операции.
Според вещото лице съществува връзка между счупването на лявото бедро при ПТП, проведеното лечение и скъсяването на лявото бедро, като е трудно да се посочат причините, тъй като е забелязано значително време след оперативното лечение и е възможно натоварване от страна на пострадалия или падане. При ръката се установява леко скъсяване на 4-та метакарпална кост и нейното воларно изместване на дисталната и част, което е възможно да е получено при злополуката, но е запазен обхвата на пръстите на лявата ръка и дланта не е скъсена.
В устните си обяснения вещото лице е посочило, че данните за скъсяването на крака са различни в документациите. В първите епикризи през 2006,2007 и 2008 г. не е отбелязано, че има изкривяване или скъсяване на крака. За първи път скъсяване е посочено през 2017 г. Обяснява, че е възможно скъсяването да се е получило в процеса на костното срастване и преди 2008 г., както и че е възможно да е провокирано от самия пациент при неправилна походка или натоварване.