Решение № 165 от 20.06.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Казанлък, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20245510200452 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на член 53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление №23-0284-002594 от 18.12. 2023 год., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на К. И. Ч., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,ал.3,предложение 2 от ЗДвП, са наложени: административно наказание- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП.

С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените съображения се свеждат до това, че наказателното постановление било неправилно и незаконосъобразно. В съдебното заседание въззивникът се явява и се представлява. Неговият процесуален представител поддържа жалбата и моли съда за отмяна на наказателното постановление.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт депозира писмено становище за неоснователност на жалбата и настоява обжалваното наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и правилно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, 1 наведените в жалбата доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 30.09.2023г. в 15,30 часа в с.Скобелево, общ.Павел баня на улица „К. и Методий“ до номер 30 в посока север-юг полицейски служители към РУКазанлък спрели за проверка мотоциклет „КТМ 300 ЕХЦ ТПИ“ с регистрационен номер ...., собственост и управляван от жалбоподателя К. И.

Ч..

Било констатирано, че описаното МПС е регистрирано по надлежния ред, но е без табела с регистрационен номер, поставена на определеното за това място, към момента на проверката. Въззивникът в жалбата излага доводи, че мотоциклета му е бил превозен с платформа до старта на състезание, в което е участвал и дотогава е бил с поставен регистрационен номер, както и че последния е паднал по трасето. Независимо от това полицейски служител на място му съставил АУАН за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, който жалбоподателя подписал без възражения.

Впоследствие въз основа на АУАН, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съдът изцяло споделя изложените в жалбата доводи от процесуалния представител на жалбоподателя, че последния не е извършил описаното в наказателното постановление нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, тъй като деянието не е осъществено от субективна страна.

Съгласно чл.6,ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние(действие или бездействие), което нарушава установения ред на 2 държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо със санкция, налагана по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото такова деецът съзнава общественоопасния му характер, предвижда настъпването на общественоопасните последици и иска или допуска този резултат.

Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние.

Когато няма предвиждане, поради незнание от страна на дееца на елементи от обективната действителност, то тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и волеви, защото не може да има целево отношение, без представи за резултат и насока към цел.

Безспорно установено е по делото, че на процесната дата жалбоподателя е управлявал мотоциклет, който е регистриран по надлежния ред и без регистрационен номер, но съдът намира, че в конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е бил сигурен, че управлява МПС, оборудвано с регистрационна табела, тъй като такава е била поставена на необходимото за това място преди състезанието, в което Ч. е участвал, а и е житейски нелогично който и да било водач да следи по време на движение, а и след това, дали регистрационната му табела е на мястото си. В този смисъл са и показанията на свидетеля-очевидец на нарушението Джаит Исмаил Дениз, който в допълнение обясни в с.з., че дори регистрационния номер на жалбоподателя е бил намерен още в рамките на деня на провеждане на състезанието.

От друга страна актосъставителят К. в с.з. потвърди констатациите си, отразени в АУАН, неумело отказвайки да си спомни дали в района на проверката е имало състезание. Последното няма как да не е било известно на този свидетел, който е на длъжност „мл. автоконтрольор при ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък“ и на датата на нарушението е бил изпратен целенасочено на мястото на провеждане на състезанието и поради това съда не кредитира показанията му.

Нормата на чл.140,ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и 3 административно-наказващия орган като нарушена от въззивника, въвежда за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до санкционните последици, предвидени от нормата на чл.175,ал.3 от ЗДвП.

Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175,ал.3 от ЗДвП обаче прави деянието, извършено от въззивника, несъставомерно.

Факти, установяващи субективната страна на нарушението, в хода на административното производство не са били събрани.

При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това, както вече беше отбелязано по-горе в мотивите на съда, определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна. Предвид изложеното съдът намира, че НП е материално незаконосъобразно и обжалваното НП следва да бъде отменено.

Отделно от това, установената действителна обстановка дава на съда основание да приеме, че деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника Ч., представлява маловажен случай по смисъла на член 28 от ЗАНН, тъй като реализираното нарушениеуправляване на МПС, което не е било с регистрационна табела към момента на осъществяване на проверката от контролните органи, е било извършено само по протежението на кратка отсечка на една селска улица и очевидно е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Такава преценка за маловажност, видно от отразеното в наказателното постановление изобщо не е била извършена (и само формално АНО е приел, че не е налице чл.28 от ЗАНН), а когато съда констатира, че предпоставките на тази разпоредба от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В конкретния случай изобщо не са съобразени фактите, относно характера на нарушението, величината на евентуалните вредни последици от 4 нарушението (такива изцяло липсват), а макар те да не са съставомерни за квалификацията на деянието, същите са правно релевантни за окачествяването му като маловажно. Тези факти обуславят маловажността на случая и са предпоставка за освобождаване от административно-наказателна отговорност. В тази насока е и Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. №1/ 2005г. на ВКС, докладчик съдия Блага И.а.

С оглед изложеното съдът счита, че наложеното на жалбоподателя административно наказание не съответства на извършеното маловажно административно нарушение.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита наказателно постановление №23-0284-002594 от 18.12.2023 год., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, за незаконосъобразно и издадено при допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения, поради което намира, че същото следва да бъде отменено на посочените основания.

Основателна е претенцията за разноски на жалбоподателя и предвид размера на наложеното наказание глоба възражението за прекомерност е неоснователно, но въпроса за разноските следва да се коментира след представяне на доказателства за действително заплатена сума на адвокат С. Г. от АК-Б. от страна на жалбоподателя, тъй като такива по делото липсват.

Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.3,т.1 и т.2 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0284-002594 от 18.12. 2023 год., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУКазанлък, с което на К. И. Ч., с ЕГН **********, от село Д. община Б., са наложени административно наказание-глоба в размер на 200(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

5

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 6