Решение № 920 от 30.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. П., 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720102362 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Л. Г.-САК, срещу „***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище/ адрес на управление: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.1.2 от Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 20.02.2024 г., във връзка със сключен договор за паричен заем код *** г., предвиждащ заплащане на възнаграждение в размер на 129.30 лева за услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“ и чл.1.3 от Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 20.02.2024 г., във връзка със сключен договор за паричен заем код *** г., предвиждащ заплащане на възнаграждение в размер на 301.90 лева за услуга „Комфорт“, поради противоречието им с добрите нрави, като и се присъдят сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът „***" ЕООД чрез адв. Д. П. – САК са подали отговор на исковата молба, в който са заявили становище, че не 1 оспорват твърденията на ищцата за сключен между страните Индивидуален договор за заем № *** г., както че по между им е сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключения договор за паричен заем № *** г., с който е поискана услуга „Участие в допълнителни томболи и промоции“, за която се дължи възнаграждение в размер на 129.39 лева и услуга „Комфорт“, за която се дължи възнаграждение в размер на 301.90 лева. В отговора твърдят, че оспорените клаузи не са нищожни поради противоречието им с „добрите нрави“, тъй като ищцата е могла да прецени при сключване на договорите, че с тези клаузи ще дължи възнаграждения за услугите, като клаузите не скриват от потребителя дължимите суми за тях, клаузите са индивидуално уговорени, ясни, и позволяват на кредитополучателя да прецени дали иска да плати тези суми. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. Г., моли съда да уважи предявения иск, като и се присъдят сторените разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена молба чрез адв. Г. оспорва иска и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните са обвързани от валидно облигационно отношение по Индивидуален договор за заем Код *** г., по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 255,65 евро, или тяхната левова равностойност, който е бил със срок 26 седмици, с размер на двуседмична погасителна вноска от 21,83 евро (42,70 лева), с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 39,73 %, и ГПР 40,49 %. В чл.3, ал.9 от Индивидуалния договор страните са постигнали съгласие по отношение на годишния процент 2 на разходите, като в т.1 от посочената клауза са разписали, че единственият разход, включен в ГПР, е договорната възнаградителна лихва в размера по ал.7, а в т.2 от клаузата са разписали, че при изчисления ГПР са взети предвид следните допускания: 1. Настоящият договор ще запази обвързващата си сила между страните за целия посочен срок; 2. Всяка от страните ще изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочените задължения и лихви за забава.

Няма спор между страните, че във връзка с така сключения договор за заем, по между им е сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 20.02.2024 г., във връзка със сключен договор за паричен заем код *** г., за ползване на допълнителен пакет от услуги и обезпечаването на всички ползвани услуги, съгласно който ответника предоставя на ищеца услуга за участие в допълнителни томболи и промоции, която услугата дава право на заемател да се възползва от: промоционални продукти на заемодателя, месечни кампанийни промоции и отстъпки, от индивидуални отстъпки, услугата „Комфорт”, дава право на Заемателя да заплаща вноски по кредита ма домашен адрес, служебен адрес или ма друг удобен за него адрес, в населеното място, където се сключва. Посочената клауза от договора предвижда също така, че за да се възползва от настоящата услуга, ползващият услугата следва да заяви конкретния адрес, на който иска да заплати съответната вноска или на който иска редовно да заплаща вноските по кредита, с телефонно обаждане до Заемодателя на телефон *** или чрез електронната платформа за контакти на интернет страницата на Заемодателя mycreetit.bg /за контакти/.

Видно от съдържанието на Договор за предоставяне на допълнителни услуги, в чл.1.2 от същия, страните са постигнали съгласие за услугата „Участие в допълнителни томболи и промоции“, ищцата да заплати на ответника възнаграждение в размер на 129,39 лева, а в чл.1.3 от Договора, са постигнали съгласие за услугата „Комфорт“ да заплати възнаграждение в размер на 301,90 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно 3 правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Този извод следва от предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, на страните по договора.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, и на кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Същото се отнася и до свързания с процесния договор за кредит, Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 20.02.2024 г..

В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява 1) всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която 2) не отговаря на изискването за добросъвестност и 3) води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съобразно тази легална дефиниция тези положителни материални предпоставки трябва да са проявени кумулативно. В чл.143 от ЗЗП са уредени отделни проявни форми на неравноправност на клаузите в потребителския договор, като общото между тях е, че търговецът едностранно и без наличието на обективни предпоставки 4 да изменя сключения договор, респ. значително се накърнява еквивалентността на насрещните престации или се ограничават способите за защита на потребителя при виновно неизпълнение на договорни задължения от търговеца.

Макар и в ЗЗП да липсва законово определение на понятието „добросъвестност", съдът счита, че неговото съдържание представлява мярката на честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление. А добросъвестната търговска практика представлява съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.

Нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл.19 от ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни.

В случая, в чл.3, ал.9, т.1 от Индивидуалния договор, е разписано, че единственият разход, включен в ГПР, е договорната възнаградителна лихва в размера по ал.7, а в т.2 от същата клауза, изрично е посочено, че при изчисляване ГПР са взети предвид следните допускания: договора да запази обвързващата си сила между страните за целия посочен срок; и всяка от страните да изпълнява точно и без забава задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране на просрочените задължения и лихви за забава.

Видно от съдържанието на оспорените клаузи от договор за предоставяне на допълнителни услуги, ответника предоставя на ищеца услуга за участие в допълнителни томболи и промоции, която услугата по своята същност дава възможност на заемателя да се възползва от промоционални продукти на заемодателя, изразяващи се в месечни кампанийни промоции и отстъпки, от индивидуални отстъпки, а услугата „Комфорт”, дава възможност на заемателя да заплаща вноски по кредита ма домашен адрес, служебен адрес или ма друг удобен за него адрес, в населеното място, където се сключва, като в договора изрично е разяснено, че посочената клауза от договора предвижда 5 също така, че за да се възползва от тази услуга, ползващият услугата следва да заяви конкретния адрес, на който иска да заплати съответната вноска или на който иска редовно да заплаща вноските по кредита, с телефонно обаждане до Заемодателя на телефон *** или чрез електронната платформа за контакти на интернет страницата на Заемодателя mycreetit.bg /за контакти/.

За да се достигне до действителната воля на страните, оспорените клаузи, уговорени в чл.1.2 и чл.1.3 от договора за предоставяне на допълнителни услуги, следва да се тълкуват систематично. При анализ на съдържанието на клаузите на чл.1 и чл.2 от индивидуалния договор, и клаузите на чл.1, чл.1.1, ал.1 и ал.2 от договора за допълнителни услуги, при съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, следва извода, че по своята същност, както услугата „участие в допълнителни томболи и промоции“, така и услугата „комфорт“, целят единствено да облагодетелстват кредитора, без реално да се предоставя каквато и да било услуги на потребителя. От предмета на договора за допълнителни услуги, по начина, по който е формулиран същия, следва категоричния извод, че за ответника – кредитор не съществува задължение да включи потребителя в определени промоции или да му предостави конкретна отстъпка на предлагани от него услуги, а само предоставя такава съществуваща латентна възможност такива да му бъдат предоставени, но предоставянето им е предоставено само и единствено на волята на самия кредитор. Отделно от това, липсва каквато и да било индивидуализация досежно естеството на промоциите и отстъпките (и техните параметри), както и периодът, в който би могло да бъдат предоставени на потребителя. От друга страна, в клаузите на чл.1.1, ал.1 и ал.2 от договора за допълнителни услуги, са използвани абстрактни формулировки, които на практика не създават задължение за кредитора да организира каквито и да било промоционални кампании, а още по - малко създават задължение на кредитора да включи и потребителя в тях.