Определение № 997 от 28.11.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 997 гр. гр. Добрич, 28.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500749 по описа за 2023 година намира следното :

Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от

ГПК, вр.с чл.248 от

ГПК, по частната жалба вх.

№17625/10.10.2023г.на“Енерго-Про Продажби“АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна р-н Владислав Варненчик, Варна Тауъпс-Г, бул.Владислав Варненчик“258, чрез юрисконсулт Я. Н., срещу определение №2232/25.09.2023г. по гр.д.№3262/2022г. на ДРС, с което ОТХВЪРЛЯ молбата на дружеството за изменение на решение №594/21.07.2023г. по гр. дело №3262/2022г. на ДРС в частта на разноските.

Счита за неправилен извода на съда да е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответниците са станали причина за образуване на делото- не са уведомили в срока по чл.17 от ОУ за настъпилата смърт на титуляра на партидата, техен наследодател, заплащали задължения по фактури преди процесните, знаели са възникване на задълженията, както и тяхната изискуемост. Дори и да се приемело, че исковата молба имала характер на покана за плащане, присъждането на разноски в полза на длъжника, който заплаща доброволно след получаване на исковата молба е неоснователно. Виновно поведение на ответниците –изпадане в забава за плащане на задълженията, липсата на уведомяване за настъпилата промяна и непрехвърляне на партидата, обуславяло правния интерес на дружеството за предявяване на иска . Освен това с отговора оспорвали иска като 1 неоснователен и признавали, че са дали повод за завеждането му като посочвали, че всички необходими документи за разкрИ.е на партидата са подадени.

Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр.д.№3262/2022г. на ДРС е образувано по искова молбата на “Енерго-Про Продажби“АД гр.Варна, с която срещу Д. Г. К. с ЕГН ********** и Л. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Добрич, са предявени кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79,ал.1, предл. 1 от ЗЗД - за сумата от по 491,16 лева - 1/2 задължение за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода от 15.09.2021г. до 14.06.2022г. за обект с аб.

№32Z420500101100U, находящ се в с.Л., община К., с титуляр ЕТ *** К.

/наследодател на ответниците/, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането; по чл. 86 от ЗЗД - за сумата от по 32,86 лева - 1/2 от сбора на мораторната лихва за забава в плащането на главното парично задължение на всеки от датата, следваща падежа на всяка фактура до 14.10.2022г.

С решение №594/21.07.2023г. ДРС отхвърлил изцяло исковете като погасени чрез плащане в хода на процеса. Разпределил отговорността за разноските като в полза на всеки от двамата ответника на основание чл.78, ал.2 от ГПК присъдил съдебни разноски в размер на 150лева адвокатско възнаграждение.

С молба с вх.№13869/07.08.2023г., ищецът е поискал изменение на решението в частта на разноски като бъде отменено осъждането му да заплати на всеки от ответниците разноски от по 150 лева и бъдат присъдени разноски в негова полза- всеки от ответниците да му заплати сума от 150 лева, от която : 50 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсулстко възнаграждение, считайки, че на ответниците разноски не се следват, тъй като са дали повод за завеждане на делото.

С обжалваното определение ДРС е отхвърлил молбата като неоснователна. Приел е, че ответниците не са дали повод за завеждане не 2 делото - преди завеждане на делото не са били канени да заплатят задълженията на наследодателя им; че съгласно чл. 84, ал.1 от ГПК, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата.

Липсвала покана за плащане, характер на покана имала исковата молба ,вземанията за главница и лихва били погасени.

Определението е неправилно. В случаят не се оспорва размера на присъдените разноски, а начина на разпределяне на отговорността за тях като несъответен на правилата за това.

Не е било спорно, че се касае за отношения, възникнали от валидно облигационно правоотношение по доставка на електрическа енергия за обект, находящ в с.Л., общ.К.. Титуляр на партидата е бил Г.М. К., който е починал на ***г. и чиито наследници по закон са двамата ответници, негови низходящи – син и дъщеря. За периода 15.09.2021г. -14.06.2022г., т.е. след смъртта на титуляра, ищецът е издал 10 бр. фактури на обща стойност 982,33 лв. на негово име, тъй като неговите наследници не са се легитимирали пред експлоатационното предприятие - нито един от двамата не е изпълнил задължението си по чл.17, ал.3 от ОУ. Независимо от липсата на изпълнение на това задължение, след смъртта на наследодателя по силата на наследственото правоприемство те са придобили правото на собственост върху енергоснабдения обект/липсват твърдения и данни в обратния смисъл/.

Според нормативното тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката, извършено с тълкувателно решение №2/2018г. по т.д.№2/2017г.на ОСГК на ВКС, законът свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Спорното правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Следователно законът свързва качеството длъжник на цената с качеството на собственик или на 3 носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител. Ако правото на собственост върху имота премине върху друго лице, същото придобива и качеството длъжник за доставяната ел.енергия за битови нужди/така решение №205/28.02.2019г.по гр.д.№439/2018г.на ВКС, ІІІ г.о./.В конкретния случай наследниците на предишния собственик и титуляр на партидата, придобивайки по наследство правото на собственост върху имота са придобили и качеството длъжници относно вземането на дружеството по издадените от него фактури за периода 15.09.2021г. -14.06.2022г. Касае се и за вземания за цената на доставена електроенергия от ищеца за период, който следва с години датата на смъртта на наследодателя, т.е. не се касае за задължения на наследодателя.

Фактурираните задължения не са платени в срока указан във фактурите, нито в друг момент до предявяване на иска. Извършено е плащане на сумите по фактурите ведно с дъжимото обезщетение за забава върху главниците за периода от падежа на всяка фактура до 14.10.2022г. в хода на производството – на 06.03.2023г., което е дало основание за отхвърляне на претенциите поради погасяване в хода на процеса на задължението на ответниците .

По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера.

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания-с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. В настоящия случай ответниците са дали повод за образуване на производство –в тяхна тежест като съсобственици на имота са възникнали претендираните парични задължения, със срочен характер, изискуеми преди подаване на исковата молба, погасяването им в хода на процеса е довело да отхвърляне на исковете. Ето защо следва на общо основание да понесат отговорността за направените от ищеца разноски. Районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и е освободил ответниците от заплащане на разноските, тъй като тъй като не са налице кумулативните изисквания на 4 същата разпоредба-именно с поведението си са станали причина за завеждане на делото.

Цената на доставената в съсобствения имот ел.енергия е „тежест“ по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС, за която всеки съсобственик отговаря съобразно частта си, както и са заявени претенциите на ищеца. Всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца държавна такса от 100лева, и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

Настоящото определение е необжалваемо, тъй като определенията по чл.248 от ГПК следват реда за обжалване на решението.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2232/25.09.2023г. по гр.д.№3262/2022г. на ДРС, с което се отхвърля молбата на “Енерго-Про Продажби“АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна р-н Владислав Варненчик, Варна Тауъпс-Г, бул.Владислав Варненчик“258 , за изменение на решение № 594/21.07.2023г. по гр. дело №3262/2022г. на ДРС в частта на разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 594/21.07.2023г. по гр. дело №3262/2022г. на ДРС в частта на разноските, които ищецът “Енерго-Про Продажби“АД е осъден да заплати на всеки от двамата ответници - Д. Г. К. и Л. Г. К..

ОСЪЖДА Д. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на “Енерго-Про Продажби“АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна р-н Владислав Варненчик, Варна Тауъпс-Г, бул.Владислав Варненчик“258, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно-деловодни разноски от 100лева държавна такса и 100лева юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Д. да заплати на “Енерго-Про Продажби“АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна р-н Владислав Варненчик, Варна Тауъпс-Г, бул.Владислав Варненчик“258, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно-деловодни разноски от 100лева държавна такса и 100лева юрисконсултско възнаграждение.

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6