Решение № 4031 от 17.04.2024, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4031

Варна, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИВЕТА ПЕКОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕТА ПЕКОВА административно дело № 20247050700117 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Икономически университет –Варна, Булстат *********, седалище и адрес на управление- [населено място], [улица], представляван от проф. д-р Е. П. С. –ректор против принудителни административни мерки, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2347960/09.01.2024г., подписан от Д. Д.- началник отдел БТКД, ДИТ-Варна и М. М.- главен инспектор, ДИТ-Варна, с които е предписано да се изплати на Е. Г. Т. на длъжност „доцент, висше училище“ начислената от работодателя през месец октомври 2023 г. нетна сума в размер на 3247,36 лв., представляваща разликата между договореното с допълнително споразумение от 16.01.2019 г. възнаграждение и изплащаното й в периода м. юли 2021 г. – м. април 2022 г. трудово възнаграждение в по-малък размер.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден при превишаване пределите на материалната компетентност на контролните органи, при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона и в нарушение на основни принципи на административния процес- законност, прилагане на нормативен акт от по-висока степен, съразмерност, служебно начало, истинност, равенство и безпристрастност. Счита и че доколкото контролните органи на инспекцията по труда могат да дават общи предписания към работодателя да изпълнява задължения за изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения, но не и предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове, оспореният акт е и нищожен. Твърди, че между ИУ-Варна и Е. Т. е налице трудовоправен спор, чийто предмет е изплащането на трудово възнаграждение над полученото от преподавателя за положения от него труд, който спор към момента не е приключил и едва след разрешаването му от компетентния граждански съд, с влязло в законна сила съдебно решение, между Икономически университет-Варна и Т. няма да е спорен въпросът дали следва тя да получи разликата между размера на трудовото възнаграждение, посочен в допълнително споразумение № РД-17-55/16.01.2019г., и реално изплатеното й възнаграждение за труда, който е положила в съответствие с планираната учебна натовареност и изпълнен норматив часове, включително от м. юли 2021г.- м.април 2022г. Твърди, че принудителната административна мярка е приложена без да е налице нарушение на трудовото законодателство. Съгласно чл.128, т.2 от КТ основно задължение на работодателя е да заплаща трудово възнаграждение за извършената работа, като при преценка каква е извършената работа и как се определя дължимото трудово възнаграждение на служителя се прилагат Кодексът на труда, Законът за висшето образование, Вътрешните правила за организация на работната заплата в ИУ-Варна, Правилникът за вътрешния трудов ред в ИУ-Варна, Правилникът за определяне на натовареността на академичния състав и формиране на работната заплата, както и решение №2, т.2.2. на Академичния съвет на ИУ-Варна от 17.12.2020г. по протокол №18, с което е прието от 01.01.2021 г. 450 часа аудиторна заетост и 60 часа извънаудиторна заетост да формират 100% учебна натовареност при съответна промяна във възнаграждението на преподавателите. Счита, че в периода м. юли 2021 г.-м. април 2022г. доц. Т. е работила и изпълнила 100% планова учебна натовареност, с която е обвързана получаваната от нея основна работна заплата съгласно чл.8, ал.1 от ВПОРЗ, като въз основа на цитираното решение е утвърдено ново щатно разписание от 01.01.21г. и определеното с него трудово възнаграждение е изплащано редовно. Твърди, че начислените възнаграждения са във връзка с предходни дадени предписания, но не са изплатени, тъй като работодателят оспорва основанието и размера им. Твърди, че ако бъде изплатено възнаграждението, което счита, че е недължимо и за което е налице граждански спор, при положително за университета решение, няма да може да възстанови сумата предвид разпоредбата на чл.271, ал.1 КТ, както и че ще бъде нарушен принципът за равно третиране спрямо останалите около 200 преподаватели, които са спазили задължителните за тях вътрешни актове на висшето училище и са подписали допълнителните си трудови споразумения към трудовите си договори за промяна в процента планова учебна натовареност и размерите на допълнителните възнаграждения от постоянен характер. Твърди, че с издаването на ПАМ се нарушава и академичната автономия на висшето училище. Счита, че прилагането на ПАМ е заключителен етап от контрола като дейност и процес, но в случая преди издаване на оспорения акт отделна проверка не е извършвана, като в протокола са посочени двама служители, но във връзка с констатациите в него не съществува норма, която да дава право двама души да подпишат един индивидуален административен акт. Твърди, че на 11.12.23г. направо е връчено уведомление по чл.26, ал.1 АПК, че за констатациите, направени по време на проверката, ще бъде издаден административен акт по реда и в сроковете, предвидени в АПК, като административното производство по издаване на предписание е образувано без да е извършена проверка, без преценка на документация, факти и обстоятелства, от които може да се направи извод допустимо ли е образуването на такова производство, налице ли са нарушения на трудовото законодателство, които да обуславят това и материално компетентен ли е контролният орган да се произнесе. Твърди, че с писмо вх.№23109990/03.10.2023г. в ДИТ-Варна изисканите документи по начисляване на трудово възнаграждение през м. октомври 2023г., представляващи протоколи за корекция на ведомост за заплати за периода м. юли 2021г.-месец април 2022г., са представени като доказателства за изпълнение на предписание по протокол за извършена проверка №ПР2329220 от 30.08.2023г., като предписанието е изпълнено и с факта на изпълнението му е прекратена съществуващата административноправна връзка между контролните органи и Икономически университет-Варна. Счита, че с издаването на оспореният акт служителите на ДИТ-Варна са се произнесли по спор за материално право, каквато компетентност не притежават. Счита, че в оспореното предписание липсват мотиви и същото не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 т.4 АПК, което е самостоятелно основания за отмяна на акта. Твърди и че издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като сигналът на Т. може да бъде основание за проверка, но не и за образуване на административно производство по прилагане на ПАМ. Твърди, че не са спазени изискванията на чл.35 и чл.36 АПК, като не му е дадена и възможност да се запознае с преписката и да направи възражения. Счита, че предписанието е в противоречие с материалноправни разпоредби на КТ, ЗВО, Правилника за определяне на натовареността на академичния състав и формиране на работната заплата/отм./, Вътрешните правила за организация на работната заплата и Правилника за планиране и отчитане на натовареността на академичния състав в Икономически университет-Варна, приет на 25.03.2021г.от АС на ИУ-Варна, като в случая в израз на академичната автономия са приети правилници и други вътрешни актове, които регламентират начините на определяне на нормативите, планирането и отчитането на учебната натовареност, съответно формирането на брутното трудово възнаграждение за всеки преподавател. Счита, че с издаване на предписанието за изплащане на неполагащо се трудово възнаграждение за неположен труд, определено в противоречие с действащите в ИУ-Варна вътрешни актове и КТ, контролните органи са извършили нарушение на императивната забрана за нарушаване на академичната автономия. Счита и че актът не е издаден в съответствие с целта на закона, а ПАМ е приложена при превратно упражняване на власт не за осъществяване на интереса, който е установен в закона. Твърди, че са нарушени основните принципи на АПК. Моли да бъде отменен оспореният акт, съответно в случай, че бъде установено, че страда от съществен недостатък, който го опорочава до степен, налагаща прогласяване на нищожността му, да бъде обявена неговата нищожност. Моли за присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимите правни норми и целта на закона, при спазване на всички принципи, вложени в нормативните актове. Счита, че на база събраните доказателства служителите на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна правилно са констатирали извършеното нарушение, за което са дали предписание за изпълнение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалват се принудителни административния мерки, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2347960/09.01.2024г., издаден от началник отдел БТКД и главен инспектор в Дирекция „ИТ“-Варна, с които е предписано да се изплати на Е. Г. Т. на длъжност „доцент, висше училище“ начислената от работодателя през месец октомври 2023 г. нетна сума в размер на 3247,36 лв., представляваща разликата между договореното с допълнително споразумение от 16.01.2019 г. възнаграждение и изплащаното й в периода м. юли 2021 г. – м. април 2022 г. трудово възнаграждение в по-малък размер. Съгласно протокола на 11.12.23г. е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в ИУ-Варна; изисканата документация е предоставена на 14.12.23г., като при проверката не са установени нарушения по реда на заповед № 0496/04.05.2023г.; проверено е изпълнението на 2 бр. предписания по трудовото законодателство, дадени с Протокол № ПР2329220/30.08.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. При проверката е констатирано, че въз основа на Протоколи за корекции на ведомости за периода м. юли 2021 - м. април 2022 г. на Е. Т. на длъжност „доцент, висше училище“ е начислена от работодателя през м. октомври 2023 г. нетната сума в размер на 3247.36 лв., представляваща разликата между уговореното с допълнително споразумение възнаграждение от 16.01.2019 г., сключено между жалбоподателя и Т. на длъжност „доцент, висше училище“ и изплащаното й трудово възнаграждение в по-малък размер в периода м. юли 2021 г. - м. април 2022 г., като при проверката не са представени доказателства за изплащане на начислената нетна сума в размер на 3247.36 лв. в установените срокове, в нарушение на чл.128 т.2 от КТ. За отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях на основание чл.404, ал.1 т.1 е дадено оспореното предписание за изплащане на начисленото възнаграждение на Т. за посочения период, като е даден срок за изпълнение – 31.01.2024г. Към протокола е приложен и констативен протокол по чл.27 ал.3 от Правилника за приложение на Закона за хората с увреждания.

С искане изх.№ РД21-18/12.01.24г. Ректорът на ИУ-Варна е поискал удължаване на срока на изпълнението на предписанието, а с писмо изх.№ 24003816/18.01.24г. е уведомен, че срокът е удължен до 30.04.24г.

С протокол за извършена проверка № ПР2329220/30.08.23г. са дадени предписания на ИУ-Варна в разчетно-платежната ведомост за периода м.юли 2021г.-м.април 2022г. на Т. да се начисли трудово възнаграждение съобразно уговореното с допълнително споразумение от 16.01.2019г., съгласно чл.128 т.1 КТ вр.чл.118 ал.1 КТ, със срок на изпълнение- 02.10.23г. и в ПВТР работодателя да определи начинът на запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици за работа при установеното сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбите на чл.4а, ал.3 вр. чл.9а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.

Разпечатката съдържа 16 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64867b57-dc6e-4243-bdd0-c72f3856c112