Определение № 505 от 24.08.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. Плевен, 24.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264400600509 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

С определение № 749/12.06.26 г., постановено в з.с.з. по ЧНД № 995/26 г. Районен съд-Плевен на осн.чл.243,ал.6,т.1 от НПК е потвърдил постановление от 06.04.26 г. на прокурор от РП-Плевен по досъдебно производство № 4236/23 г. по описа на същата прокуратура, с което на осн. чл.199, във вр. с чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство, образувано за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал наследникът на пострадалия, който го обжалва чрез повереника си, като навежда доводи, че определението на РС е неправилно. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на първоинстанционния и да върне делото на прокурора.

Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:

Жалбата е подадена в установения от закона срок и от легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

Наказателното производство е образувано на 22.11.2023 г. с постановление на ПРП на осн. чл.212, ал.1 от НПК за това че през периода 18.05.23г.-29.05.23 г. в гр. Плевен било възбудено и поддържано заблуждение у Г. Г. Д., с цел да се набави имотна облага и с това на пострадалия е била причинена имотна вреда в размер 32 000 лв-престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства може да се изведе следната фактическа обстановка, изложена по сходен начин от прокурора и от първоинстанционния съд:

Пострадалият Г. Д. живеел сам в гр. Плевен, в собствен имот, представляващ едноетажна къща с дворно място и таванско помещение. Към момента на инкриминираните събития същият бил пенсионер на 84-годишна възраст.

На 18.05.2023 г. в дома му дошли лица от мъжки пол, представили се като майстори от строителна бригада. Г. Д. разговарял с един от тях, представил се като ръководител на бригадата - Д.З., който предложил извършване на ремонт на покрива на жилищната сграда. След извършен оглед било постигнато съгласие за започване на ремонтни дейности, като бил сключен договор за строително-ремонтни работи, а като аванс била заплатена сумата от 2000 лева.

От доказателствата-свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза, се установява, че ремонтната бригада действително е започнала работа в имота.

Това обстоятелство било възприето от свидетелката В.Ц., която живеела в близост. Тя видяла лица да работят по покрива, разговаряла с Г. Д., а впоследствие уведомила и сина си, който бил служител в полицията, поради възникналите у нея съмнения.

В резултат на това на място пристигнали полицейски служители, които след разговор с Г. Д. и лицата, извършващи ремонта, установили, че между тях са налице договорни отношения за извършване на ремонтна дейност.

Безспорно К. Д., син на Г. Д., живеещ в гр. София, бил уведомен за ремонта. Той получил снимки на договора чрез свидетелката Ц., поддържал 2 телефонна комуникация с баща си, а впоследствие и с Д.З.. З. също посетил К.

Д. в гр. София, като предложил да извърши ремонт и на имота на свид. К. Д. в същия град. А по отношение на процесния такъв, К. Д. отказал да поема финансов ангажимент, като заявил, че баща му разполага със средства.

На 29.05.2023 г. К. Д. посетил имота в гр. Плевен. Не разбрал от баща се каква сума е заплатена за ремонта. В същия ден двамата посетили банков клон, където поискал извлечение от банковата сметка на Г. Д.. От извлечението станало ясно, че в периода около извършване на ремонта са теглени значителни суми – 10 000 лева, 11 000 лева, както и сума във валута, представляваща влог от 10 000 щатски долара, който бил превалутиран и изтеглен.

В хода на досъдебното производство са разпитани Г. Д., К. Д., В.Ц., Х.С., Ж.И. и Д.З.. Приобщени са писмени доказателства, включително договор за строително-ремонтни работи, банкова документация, справки и други относими материали. Назначена и изготвена е комплексна строително техническа и оценителна експертиза.

От показанията на Г. Д. се установява, че той не е бил доволен от извършения ремонт, като впоследствие се е наложило да търси други майстори за довършване и поправяне на работата. Същевременно от тези показания не се установява по категоричен начин точно какви уговорки са били направени, какви суми са били предадени, на кого, в какъв момент и при какви конкретни условия. Самият Г. Д. не е могъл да възпроизведе с необходимата точност всички обстоятелства, включително имената на лицата, точните дати, конкретния размер и предназначението на дадените суми.

Това обстоятелство следва да се отчете внимателно, предвид неговата възраст и данните за затруднения в паметта, но не може да бъде тълкувано автоматично във вреда на лицето, срещу което е подаден сигналът.

Показанията на К. Д. от своя страна съдържат преди всичко неговата оценка за поведението на З. и за съмненията му относно начина, по който баща му е бил убеден да се разпореди със свои парични средства. Той е възприел обстоятелствата основно впоследствие и след като е узнал за ремонта, след като е видял договора и е получил информация за банковите операции и е разговарял с баща си и служителя от банката, изготвил справката. Тези показания са важни за очертаване на съмненията на 3 наследника на пострадалия, както и за изясняване на банковите движения, но не установяват пряко въвеждане в заблуждение към момента на сключване на договора. Те не съдържат преки факти, от които да се направи категоричен извод, че още при първоначалния контакт З. е имал намерение единствено да получи парите, без да извърши каквото и да е изпълнение.

На следващо място, показанията на свидетелката В.Ц. следва да бъдат кредитирани като последователни и житейски логични относно обстоятелствата, които тя лично е възприела. Тя е видяла майстори в имота, възприела е, че се извършват действия по покрива, разговаряла е с Г. Д. и е проявила загриженост поради възрастта му и поради факта, че в имота се намират непознати лица. Тези показания подкрепят тезата, че Г. Д. е бил уязвим и че ситуацията обективно е будела съмнения у околните.

Същевременно показанията на Ц. не установяват, че не е съществувала договореност за ремонт, нито че не са извършвани ремонтни дейности.

Напротив, от тях се потвърждава, че такива дейности реално са били започнати.

Показанията на Х.С. и Ж.И. също имат съществено значение. Те сочат, че ремонтна дейност е била реално извършвана. Свидетелите са участвали в работата, описват извършени действия по покривната конструкция, подмяна на елементи, пренареждане на керемиди, поставяне на материали и други дейности. Вярно е, че тези свидетели са лица, свързани с ремонтната бригада, поради което показанията им следва да се преценяват с необходимата критичност. Въпреки това те се подкрепят от други доказателства, включително от показанията на В.Ц. и от заключението на експертизата, поради което следва да бъдат кредитирани относно основния факт, а именно че реално е имало извършване на строително-ремонтни работи.

От показанията на Д.З. на се установяват конкретни факти освен, че е постигната уговорка за ремонт, че работата е извършена и че сумата е платена със знанието и съгласието на Г. Д. и неговия син. Свидетелят не си спомня дали са съставили писмен договор, кои хора са извършили ремонта, каква е била договорената сума, но твърди, че ремонтът е извършен и заплатен.

Особено значение има заключението на комплексната строително техническа и оценителна експертиза. От него се установява, че качеството на извършения ремонт е лошо, че договорът е изпълнен само частично, като част 4 от уговорените дейности не са изпълнени, а стойността на действително вложените материали и труд възлиза на 2950,86 лева. Експертизата установява още, че вложените материали са нови, като стойността за труд е 1058,35 лева, а за материали – 1923,95 лева. Относно състоянието на покривната конструкция след ремонта, в ЕЗ е посочено, че с изключение на видимата част откъм улицата, покривната плоскост, покрита с нови керемиди, няма съществена разлика след извършения ремонт. Това заключение е важно в две насоки. От една страна, то подкрепя оплакванията, че ремонтът е бил некачествен и с ограничен обем. От друга страна, то категорично установява, че все пак са извършени реални СМР, вложени са материали и е положен труд.

Именно този факт има съществено значение при преценката дали е налице измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК.

В този ред на мисли анализирайки събраните данни поотделно и в тяхната съвкупност прокурорът и първоинстанционния съд са достигнали до единствения възможен извод, че в случая не са налице достатъчно данни за престъпление от общ характер.

На първо място от обективна страна не е ясно каква е заплатената от Г.

Д. сума. В приложеното към делото ксерокопие на договор за строителноремонтни работи е видно, че е уговорено заплащане на 256 лв. за кв.м. Както бе изяснено вече Г. Д. не може да посочи точно кога и какви суми е теглил от банковата си сметка, но сочи, че всички пари е дал на отговорника за ремонта.

Предвид данните за менталното състояние на този свидетел съдържащи се в показанията на сина му и свид. В.Ц. не може безусловно да се ценят с доверие показанията на свид. само в тази им част, още повече, защото в показанията си свид. К. Д. споменава, че ежедневно докато се е извършвал ремонтът на покрива е разговарял с баща си, който му е споделял, че е ходил до банката, теглил е по 1000 лв., за да плаща на работниците. Сочи, че след като е решил да провери в банката размера на изтеглените суми на 29.05.23 г. той и баща му посетили банката и разбрали, че на 22.05.23 г. Г. Д. е изтеглил 10 000 лв., на следващия ден-11 000 лв., а на 25.05.23 г. е закрил влог от 10 000 щатски долара, който е превалутирал в лева и изтеглил. На въпроса на свид. К. Д. къде са всички тези пари свид. Г. Д. отговорил, че е невъзможно да е изтеглил такава голяма сума, но всички което е изтеглил е дал на отговорника на бригадата за ремонта. Тези флуктуации в показанията не дават възможност да 5 се приеме по категоричен начин размера на предадената сума.

Съгласно чл.209, ал.1 от НК, който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама.

От обективна страна престъплението изисква наличие на активно поведение по възбуждане или поддържане на заблуждение, наличие на имуществено разпореждане от страна на заблуденото лице и настъпване на имотна вреда като пряка последица от това заблуждение.

От субективна страна е необходим пряк умисъл и специална користна цел – набавяне на имотна облага.

И тук следва да се направи разграничението в случаите на договорни отношения, каквито безспорно е имало, между наказателноправната измама и неизпълнението на договор. Правната теория и константна съдебна практика не изключват възможността за въвеждане на пострадалия в заблуждение да се използва гражданскоправна сделка. За да се приеме че е налице измама, е необходимо да се установи, че още към момента на сключване на договора деецът е нямал намерение да изпълни поетите задължения и е използвал договора единствено като привидна форма за въвеждане на пострадалия в заблуждение и мотивиране на имуществено разпореждане.

Именно този съществен елемент липсва в настоящия случай.

От доказателствата не може да се направи несъмнен извод, че още при първоначалния контакт с Г. Д., Д.З. е действал с предварително формиран умисъл за измама. Напротив, непосредствено след постигнатата уговорка ремонтът е започнал. Работниците са се качили на покрива, разкривали са части от него, поставяли са материали, извършвали са строително-ремонтни работи. Това е възприето както от свидетели, така е потвърдено и от експертизата.