Решение № 2376 от 19.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2376 гр. Пловдив, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330204728 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. К. Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш серия К № 5390850 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди мястото на извършване на нарушението да не попада в зоната на действие на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта. Поддържа неправилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Възразява да е изтекла давността за административнонаказателно преследване за извършеното деяние. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за 1 измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В. К. Ч., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 03.08.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена на 04.08.2022 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 25.11.2020 г. в 09:53 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока запад жалбоподателят В. К. Ч. управлявал лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № *** със скорост на движение от 84 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 87 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 84 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя Ч. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 5390850, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От справка от Регистъра на вписаните средства за измерване се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в Регистъра под № В-46, като срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.

От Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г. се изяснява, че 2 процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало последваща периодична проверка на 21.02.2020 г. със заключение, че отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери.

Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-36870/26.11.2020 г. се установява, че на дата 25.11.2020 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 09:20 ч. и краен час на работа 19:20 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока запад, където е действало общото ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч.

От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 87 км/ч, а заснемането е извършено на 25.11.2020 г. в 09:53 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** (лист 8 от делото) се установява, че същото е собственост на М.С.Ч..

От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от М.С.Ч. (лист 10 от делото) се изяснява, че същата писмено е декларирала пред ОДМВР-Пловдив, че на 25.11.2020 г. в 09:53 часа процесният лек автомобил с рег. № *** е бил предоставен във владение на жалбоподателя В. К. Ч.. Изяснява се още, че декларацията е подадена на дата 25.10.2021 г., а към нея е представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя Ч. (лист 11 от делото).

От справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив от АИС АНД (лист 22 от делото) се установява, че на дата 14.10.2021 г. на М.С.Ч. е връчен Електронен фиш серия К № 4201651. От същата справка се установява и че електронният фиш е анулиран.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, на бул.

„Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока запад; датата – 25.11.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 09:53 часа; регистрационният номер на МПС – ***; ползвателят, който е управлявал превозното средство – жалбоподателят В. К.

Ч.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 84 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 3 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазване на давностните срокове за реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца. Съдът служебно следи за настъпването на погасяващи отговорността обстоятелства каквото е давността, но в случая тя не е изтекла, тъй като деянието е извършено на 25.11.2020 г. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН, с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е и бил прекъснат с образуването на съдебното производство.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на нарушителя. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. В случая, тъй като нарушението се установява от автоматизирана система, то датата на установяването му и датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат - така изрично Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Процесното нарушение е извършено на 25.11.2020 г., от който момент тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81, 4 ал. 3 от НК, а разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно.

За пълнота следва да се посочи, че неприложима е изпълнителската давност, уредена в чл. 82 от ЗАНН и чл. 82 от НК. Тя ограничава във времево отношение правомощието на държавата да изпълни едно наложено с влязъл в сила акт административно наказание. В този смисъл изпълнителската давност започва да тече от влизане в сила на акта по чл. 58д от ЗАНН, с който е наложено наказанието. В настоящото производство обжалваният електронен фиш не е влязъл в сила, поради което двугодишната изпълнителска давност по чл. 82 от ЗАНН на намира приложение.

Възражението за това мястото на нарушението да не попада в зоната на действие на пътен знак, въвеждащ ограничени на скоростта, е неотносимо по делото. В случая жалбоподателят е наказан за нарушаване на общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч, а не за несъобразяването с различна скорост, която да е била сигнализирана с пътен знак. При описанието на нарушението в ЕФ не се сочи процесният пътен участък да е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, регулиращ максимално допустимата скорост за водачите на МПС. Жалбоподателят също не твърди мястото на деянието да е попадало в обхвата на такъв знак. Вместо това претендира се, че не е установено да е бил поставен пътен знак, с който да е въведена забрана за движение със скорост по-висока от 50 км/ч. Такъв пътен знак не е имало, тъй като забраната за превишаване на скоростта от 50 км/ч, определена съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, произтича от самия факт, че движението е осъществено в границите на населено място по смисъла на § 6, т. 49 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Съгласно правилото по ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП поставянето на пътен знак, който да указва разрешената максимална скорост на движение, е необходимо, когато скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.