Решение № 151 от 13.10.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Кърджали, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело № 20255100100057 по описа за 2025 година и за да сее произнесе, взе предвид следното :

В основата на настоящото гражданско производство стои депозирана чрез процесуален представител от С. Х. Х., искова молба, в която твърди, че живее повече от тридесет години в град К., като си е изградила здравословен начин на живот - всяка вечер сама, с близките си или с приятели правила разходка за здраве по маршрут — кв. „В.” през новия мост, през т.н. „П.” в парк „А.”, пасарелката и отново кв.„В.”, където живее. Предприемайки тази обиколка на 02.02.2025г., в около 18.15 часа излязла от вкъщи сама и тръгнала в посока центъра на града. В около 19.00 часа, отминавайки т.н. “П.“ и навлизайки в същинската част на парк „А.”, внезапно била нападната от множество (глутница) бездомни/безстопанствени големи кучета (пет на брой), като едно от тях я захапало за лявото бедро и започнало да я влачи, за да я повали на земята. Същото куче било с характерните за породата ”немска овчарка“ белези - голямо, с остра муцуна и кафеникаво-черна окраска на козината, а останалите 4 кучета напомняли на породата „каракачанско куче” с гъста черно-бяла козина.

Преди да бъде нападната, ищцата твърди, че изобщо не забелязала присъствието на безстопанствените животни, за да ги провокира по някакъв 1 начин - тя просто преминавала през парка, когато тези пет огромни бездомни кучета, се нахвърлили върху нея неочаквано и агресивно. Същата се оказала съвсем сама и безпомощна, обградена от глутница огромни агресивни безстопанствени кучета. Изпаднала в шок, единственото нещо, което си спомняла от този момент, е че инстинктивно си повтаряла, че не бива да позволява да бъде съборена на земята, защото това означавало, че ще бъде разкъсана.

Стигнала сама с окървавен и разкъсан крак до Центъра за спешна медицинска помощ, без спомен как точно се е случило, тъй като била в шок, скована от болка и паника. В ЦСМП К. била приета веднага, където обработили и превързали раните, постави ли й ваксина против тетанус и я насочили към инфекционист за поставяне на противобясна ваксина. От ЦСМП задължително й указали на следващия ден да направи консултация с хирург. С такси, което й извикали, се прибрала у дома си. Там изпаднала в емоционално състояние, при което никой и по никакъв начин не можел да я успокои - плачела, блокирала от страх и болка, давайки си сметка, че се е спасила по чудо от жестоката трагедия, което всъщност й било казано и от един от лекарите в ЦСМП.

На следващия ден -03.02.2025г., ищцата посетила хирург, който прегледал раните и препоръчал хоспитализация, тъй като раната била зачервена, а мястото оточно, силно болезнено при допир. Ищцата отказала хоспитализация, тъй като в този момент имало засилена вълна на болни от грип тип „А” и „Б“ в К., и тя предпочела да бъде в дома си, където за нея полагали грижи близките й, като се задължила да посещава всеки ден хирургичен кабинет в отделението, в който да следят развитието на раната и я обработват. Ищцата посетила и лекар - инфекционист при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, където била подложена на противобясна терапия с ваксина, като лекарят й разяснил, че следва да й бъдат поставени общо 3 игли в периода от 03-10.02.2025 г., което обстоятелство било свързано с допълнителни болки и дискомфорт за нея. Същия ден, по съвет на лекарите, ищцата посетила и съдебен лекар, който я освидетелствал и издал съдебномедицинско Удостоверение № 29/03.02.2025 г., с което констатирал, че на ищцата са причинени по външната повърхност на лявото бедро, средната му трета синкаво-мораво кръвонасядане с размери 5/6 см., в централната му част се установява цепковидна рана с неравни ръбове, тъмночервено дъно и размери 2

1,5/0,5см.; по задно-външната повърхност на лявото бедро в горната му трета се установява синкаво - мораво кръвонасядане с овална форма и диаметър 4 см. В централната му част се установява розово-червено охлузване на кожата с размер 0,5/0,5 см., разположено на нивото на околната кожа, като разкъсноконтузната рана довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от

НК, а останалите травматични увреждания/кръвонасяданията и охлузванията на кожата на лявото бедро, причинили болки и страдание.

Ищцата посещавала ежедневно болничното заведение, за да бъдат обработвани и превързвани раните й, както и за да бъде проследен оздравителния процес. През първите няколко дни след инцидента, болките които тя изпитвала били изключително силни и интензивни, лявото бедро около раната било оточно, изпитвала силна болка не само при допир, но и при всяко движение на крака, поради което се налагало непрекъснато да приема болкоуспокояващи медикаменти. Допълнително й били предписани медикаментозна терапия с антибиотици, както и спазване на строг хигиеннодиетичен и охранителен режим. Възстановителният и оздравителният период при ищцата продължавал и към настоящия момент, раната била зараснала частично, но тя все още изпитвала болки и дискомфорт на травмираното място.

Ищцата твърди, че преживеният инцидент с глутницата бездомни кучета и ухапването, се отразил изключително негативно и на психиката й-изпитвала непрестанна и безпричинна тревожност и страх, била потисната, страдала от безсъние, непрекъснато плачела и се връщала към момента на инцидента. Още на 03.02.2025 г. ищцата била консултирана от психиатър. При извършения преглед било установено, че в следствие на инцидента, ищцата е „… напрегната, тревожна, контактна, ориентирана всестранно, апсихотична.

Дистична, тревожна, хипобулична.“ При нея се разкривали изразени тревожни и депресивни симптоми, с диагноза: „остра стресова реакция“, за което й била предписана и медикаментозна терапия и назначен контролен преглед след 2 седмици. На проведения контролен преглед на 17.02.2025г., била констатирана липса на промяна в състоянието на ищцата, като била увеличена медикаментозната терапия и била препоръчана консултация с психолог.

Ищцата посетила психолога Е. В., с която споделила преживяването си и 3 след проведената беседа, психологът заключил, че ищцата „…е в посттравматично функциониране и трайно психично страдание”. На последващ контролен преглед при психиатъра д-р Р. на 26.02.2025г., същата констатирала задълбочаване на психосоматичното състояние на ищцата, като увеличила дозата на медикаментозната терапия и назначил последващ контролен преглед.

Ищцата в исковата си молба твърди, че възстановяването на психоемоционалното й състояние, силно разклатено от описания по-горе инцидент, според психолога и психиатъра, щяло да бъде продължително във времето. Твърди, че и към настоящия момент изпитва неописуем страх само при вида на кучета, които се разхождат свободно или такива, които се разхождат от собственик без намордник, усеща непрестанна и безпричинна тревожност, страда от безсъние, като ежедневието, което е имала преди инцидента се променило изцяло в негативен аспект.

Ищцата твърди, че този инцидент не е изолиран случай в гр. К.. Счита, че проблемът с овладяването на популацията и контрола върху безстопанствените кучета в гр. К., не е по силите на Общината и същата е абдикирала от това свое задължение, поради което жителите и гостите на града били изложени на непрекъснат риск от подобен инцидент.

Твърди също, че в резултат на преживения инцидент с бездомни кучета, ищцата била в отпуск по болест за периода от 03-16.02.2025г., за което й бил издаден болничен лист от д-р С. Б.- хирург. Ищцата твърди, че по професия е *********, като работата й с децата, донякъде й помага да преодолее изживения шок от инцидента, но все още се чувства емоционално нестабилна, тъй като безпричинното връщане към спомена за преживения ужас от нападението от глутницата кучета, я връщало към състояние на видимо безпокойство и тревожност, които продължавала да изпитва и към настоящия момент.

Ищцата твърди в исковата си молба, че по силата на разпоредбите на чл.50, ал.2, вр. с чл.49; чл.40, ал. 1, ал.3 и ал.4; чл.41, ал.1, ал.3; чл.47, ал. 1 и ал.3 и чл.48 от Закона на защита на животните (ЗЗЖ), задължения на длъжностните лица, служители на О., били действия за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета, за настаняване на безстопанствените кучета в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места, 4 след маркирането животни. Твърди, че общинските власти били длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета, чрез залавянето им, кастрирането, обезпаразитяването и ваксинирането им срещу бяс, както и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Твърди също, че в разпоредбата на чл.47, ал. 3 от ЗЗЖ изрично било предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на О., чрез взетите от О. мерки, следва да се гарантира безопасното поведение на кучетата спрямо хората, независимо от вида на мерките. В този смисъл твърди, че бездействието на длъжностните лица при О. по изпълнение на възложените им със закон задължения, е противоправно.

А когато О. не предприема предписаното от закона действие или го предприема без да положи необходимата грижа и от това настъпят вредни за определени лица последици, тя дължи обезщетение за същите.

Поради това, ищцата С. Х. Х. предявява срещу ответника О. в обективно съединение иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, с които цели да бъде осъден същия да й заплати сумата в размер на 26 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, затруднения и неудобства в процеса на лечение и възстановяване, и психосоматично ограничение в нормалния й и обичаен начин на живот; сумата в размер на 235.32 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на направени разходи за проведеното лечение – закупени медикаменти, плащане на медицински такси и др., и сумата в размер на 16.40 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - разлика между полученото обезщетение за ползван отпуск по болест в периода 03.02.2025г.16.02.2025 г. и трудовото възнаграждение на ищцата за същия период, вследствие на инцидента- нахапване от бездомно куче, настъпил на 02.02.2025г. в гр. К. в района на парк „А.“, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на увреждането - 02.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендира присъждане на направените в производството разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил от ответника по иска - О. отговор на исковата молба. С него исковата претенция е намерена за недопустима и неоснователна. Същата е оспорена изцяло и по основание, и по 5 размер. Оспорен е размерът на претенцията за неимуществени вреди, както досежно търсената главница, така и по отношение на претендираните лихви.

В отговора си ответникът изтъква обстойни съображения, че О. осъществява дейност по изпълнение на мерките, заложени в "Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета", която цели установяване на контрол и постепенно намаляване броя на безстопанствените кучета. В този смисъл оспорва причинно-следствената връзка между визираното бездействие от страна на ответника по отношение на кучетата от една страна, и документираните от здравните органи травматични увреждания на здравето на ищцата, от друга страна.

С отговора се иска отхвърляне на предявената искова претенция изцяло, а при условията на евентуалност намаляване на нейния размер, с оглед принципа за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.

В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищцата С. Х., чрез процесуалните си представители, поддържа исковата си претенция изцяло. Изтъква, че на 29.04.2025 г. е подала до ответника сигнал, че на 27.04.2025 г. на улица в кв.“В.“, отново /... след процесния 02.02.25 г./, е нападната от глутница кучета, като била спасена от приятелка и един господин, който се притекъл на помощ. Ищцата представя и списък на разноските по чл.80 от ГПК.