Решение № 362 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000259 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение №68 от 11.01.2024 г. на СГС, ТО, VI-19 състав, постановено по т.д.№ 2020/2022 год., с което е уважен предявения от „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙТ“-ЕАД, „БИТУМИНА ГмбХ-България“-ЕООД и „СТРОЙМОНТАЖ“-ЕАД като съдружници в ДЗЗД Консорциум „ТРП Лудогорие 2019“ срещу Агенцията осъдителен иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лева – частичен иск от общо дължимата сума от 602 995,50 лева, представляваща обезщетение за забава от деня, следващ падежа на всяко от задълженията по фактурите до 03.11.2022г. върху неизплатените в срок части от главницата за възнаграждение по изпълнени и приети ремонтни работи съгласно Сертификати, подробно описани в диспозитива на решението.

Обжалва се решението и в частта за разноските, които Агенцията е осъдена да плати на ищците.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд погрешно е възприел фактическата обстановка по делото, вследствие на което е стигнал до неправилни изводи относно неприложимостта на хипотезата на чл.81,ал.1 ЗЗД, уреждаща обективната невъзможност за изпълнение на договорно задължение.Затова и неправилно е уважил иска по чл.86 ЗЗД. Твърди, че съдът не е взел предвид факта, че част от разплащанията по процесните фактури са осъществени в изпълнение на 1 решението на НС от 20.04.2022г., доколкото същото е задължително за Агенцията с оглед разпоредбата на чл.86,ал.2 от Конституцията на РБ.

Другата част от тези плащания са извършени след влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което решението на НС е обявено за протИ.конституционно. Жалбата е подробно мотивирана.Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск по чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.263 ГПК ищците чрез процесуалния им представител адв.И. И. са подали писмен отговор, в който развиват доводи за неоснователност на въззивната жалба с искане същата да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са правилно установени, съдът се е произнесъл по спора съобразно твърдените факти и подкрепящите ги доказателства, правните изводи съответстват на установеното и разпоредбите на материалния закон, както и задължителното действие на решенията на КС на Република България. Затова въззивният съд изцяло споделя изложените съображения и съобразно дадената му процесуална възможност в разпоредбата на чл.272 ГПК препраща към тях.

Въпреки това, с оглед възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба, намира следното:

От събраните в производството писмени доказателства и ССЕ се установява от фактическа страна следното:

СГС е бил сезиран от „ПЪТИНЖЕНЕРИНГСТРОЙ-Т“ ЕАД,

„БИТУМИНА ГмбХ - БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „СТРОЙМОНТАЖ“ ЕАД като съдружници в дружество по ЗЗД - Консорциум „ТРП Лудогорие 2019“ с два обективно съединени иска срещу Агенция „Пътна инфраструктура“:

-по чл.266, ал.1, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за главница в размер общо на 50 000 лева, като частичен иск от сумата в общ размер на 7 370 076,96 лева по вземания, произтичащи от Договор за обществена поръчка от 19.03.2020 г. и споразумение към него от 08.11.2021г. и

-по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава, предявен в общ размер на 30 000 лева - частичен иск от сумата в общ размер на 602 995,50 лева върху главницата, представляваща възнаграждение за извършени работи по одобрени сертификати за приети работи и издадени въз основа на тях фактури по Договора и споразумението към него, за периода от 2 деня, следващ датата на падежа на задължението по всяка от фактурите до 03.11.2022 година.

С определение № 2448 от 19.07.2023 г. на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на иска е прекратено производството по главния иск по чл.266 ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД. Предмет на производството е останал единствено иска по чл.86 ЗЗД.

Ищците твърдят, че са съдружници в гражданско дружество по ЗЗД, създадено с цел участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с възложител Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с предмет „Извършване на дейности по поддържането (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища по обособени позиции на територията на Северен Централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата“. Сочат, че гражданското дружество било обявено за изпълнител за обособена позиция № 3 - ОПУ Разград и АПИ, във връзка с което бил сключен Договор № РД-38-2/

19.03.2020 година. Поддържат, че с възлагателно писмо по договора от 20.03.2020 г. АПИ е възложила изпълнението на договора на ищците.

Ищците твърдят, че гражданското дружество, в което те участват, е изпълнило задълженията си, като е извършвало възложените със заданията конкретни видове работи. Изпълнената работа е приемана със съставени и подписани от двете страни сертификати. Заплащането било осъществявано въз основа на тези сертификати и издадените след приемането им фактури.

Твърдят, че в хода на изпълнението на договора възложителят /АПИ/ започнал да забавя приемането и заплащането на отчетената работа, а впоследствие поискал и прекратяването на договора, във връзка с което между него и консорциума било подписано Споразумение от 08.11.2021г. към договора за възлагане на обществена поръчка.

По силата на това допълнително споразумение било постигнато съгласие за прекратяване на договора и последиците от това, като били договорени и сроковете за приемане и заплащане на неизплатените дейности, извършени от изпълнителя. Съгласно исковата молба, задълженията по договора били изпълнявани от гражданското дружество, което е извършвало възложените със заданията конкретни видове работи, а извършеното е приемано със съставени и подписани от двете страни сертификати. Сочи се, че заплащането е осъществявано въз основа на тези сертификати и издадените след приемането им фактури.

Ищците поддържат, че по силата на това допълнително споразумение било постигнато съгласие за прекратяване на договора и последиците от това, като били договорени и сроковете за приемане и заплащане на неизплатените дейности, извършени от изпълнителя. Уговорено било, че АПИ дължи на консорциума заплащане на извършените до този момент работи по изпълнение на договора, като за част от тях било прието да 3 се заплатят в срок до 30.11.2021 година – т.3.1, а останалата част да бъде заплатена най-късно до 30.06.2022г.- т.3.2. Договорено било още – т.3.3, че тази част от дейностите, която е необходимо да се завършат в срок до 30.06.2022г., следва да бъдат заплатени не по-късно от 31.07.2022г.

Ищците твърдят, че АПИ е заплатила частично в срока по споразумението само половината от своите задължения по всяка от фактурите. Поддържат, че съгласно т.5.2 от споразумението, ако възложителят не изпълни в пълен обем своите задължения в посочените в споразумението срокове, той ще дължи на изпълнителя и законните лихви върху дължимите суми, считано от датата на падежа на всяко отделно вземане в съответствие с чл.6, ал.3 от основния договор. Намират, че в случая е налице тази хипотеза по отношение на неизплатената в срок част от задълженията на възложителя.

Сочи се, че след подаване на исковата молба ответникът е изплатил изцяло главницата по вземанията за действително изпълнените и приети ремонтни работи по 5 сертификата, подробно описани в ИМ - №№ 24, 25, 26, 29 и 31 /останалите 50% от вземането/. Затова са оттеглили исковете за главница и са претендирали от Агенция „Пътна инфраструктура“ да им заплати сумата 30 000 лева (частичен иск от сумата 602 995,50 лева), представляваща обезщетение за забава върху изплатената главница за периода от деня, следващ падежа на всяко от задълженията по процесиите фактури, до 03.11.2022г.

В отговора на ИМ ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ твърди, че всички фактури, предмет на главния иск /впоследствие оттеглен/ са заплатени изцяло.

Оспорва да е изпаднал в забава, предвид установения с Решение н а Народното събрание, /обнародвано в ДВ бр. 32 от 26.04.2022 г./ ред за плащания от страна на АПИ по договорите за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации), в това число и по процесния . Позовавайки се на чл.86, ал.2 от Конституцията на Република България, придаващо задължителна сила и на решенията на Народното събрание - /Законите и решенията на НС са задължителни за всички държавни органи,организации и граждани/, ответникът твърди, че се е съобразил с взетото решение, а претендираната разлика свързва с предвидено, но невзето последващо решение на Народното събрание. Застъпва теза, че решението поставя АПИ в обективна невъзможност да извърши търсеното плащане, а евентуално смята за приложима нормата на чл.306 от ТЗ. Твърди, че е съществувала обе ктивна пречка да плати приетата работа по смисъла на чл.81,ал.1 ЗЗД, предвид придадената задължителна сила на решенията на Народното събрание.

Ответникът счита, че независимо от това, че с Решение №15 от 28.11.2022 г. на Конституционния съд, постановено по к.дело № 10/2022 г. решението на Народното събрание от 20.04.2022г. за предприемане на действия от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осъществяване на дейностите по 4 поддържане на републиканската пътна мрежа да е обявено за протИ.конституционно, то към датата на исковата молба това решение е било в сила и задължително за АПИ, поради което фактическият състав за извършване на плащанията на останалата част от вземанията по процесните фактури не е бил осъществен, доколкото той следвало да завърши с последващо решение на Народното събрание, което да бъде въз основа на доклад на посочената междуведомствена работна група и становище на парламентарната комисия по регионална политика. Поради това Агенция „Пътна инфраструктура“ е била в обективна невъзможност да изпълни задълженията до датата на депозиране на исковата претенция, като се позовава на разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗЗД наличие на такива обстоятелства, които изключват отговорността на АПИ. Моли исковете за мораторна лихва за забава да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на ССЕ.

За да уважи иска, съдът е приел за безспорно, че възложената работа е приета от ответника, но същият не е заплатил възнаграждение в уговорения в чл.6.3 от договора срок - плащането се извършва в 30-дневен срок след представяне на фактура на база одобрения от възложителя Сертификат, поради което забавата в плащането е обусловила и задължение за заплащане на законна лихва.

Намерил е за неоснователно възражението на ответника, че не носи вина за неосъщественото плащане, предвид наложена му забрана с Решение на Народното събрание /обнародвано в ДВ бр. 32 от 26.04.2022 г./ и указания с това решение ред за плащания от страна на АПИ по договорите за извършване на поддържане на републиканската пътна мрежа. Съдът е съобразил постановеното Решение №15 от 28.11.2022 г. на Конституционния съд, обн., ДВ, бр. 97 от 6.12.2022г., с което е обявено за протИ.констицуонно горното Решение на Народното събрание. Позовал се е обаче на Решение №3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд, съгласно което обявените за протИ.конституционни нормативни актове не се прилагат от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, но ненормативните актове – решения на Народното събрание и укази на президента, са невалидни от приемането или издаването им. Такова е и процесното решение на НС. Затова ответникът не е имал извинителна причина да не плати извършените от ищеца и приети дейности по договора. Затова съдът не е споделил доводите на Агенцията, че е била налице обективна невъзможност за плащане, предвид решението на НС, респ. непреодолима сила, тъй като действието на решението на КС, доколкото в случая не се касае за закон , не е занапред, а решението се счита невалидно от издаването му, съответно за неплащането от АПИ не е имало валидно основание в процесния период.