Решение № 260015 от 27.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ№260015 град Бургас, 27.02.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд граждански състав

На първи февруари две хиляди двадесет и трета година

Окръжен съдия :

Иво Добрев

Секретар: Мария Тошена като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 125 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Елин Пелин, ул.„Кирил и Методий“ №23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, със съдебен адрес гр. София, ул. проф. Н.

Михайлов №7, вх.Б, ет.1, ап.2 срещу Община Поморие, ЕИК *********, с адрес гр.Поморие, ул.„Солна“ №5, представлявана от кмета Иван Алексиев, с която е предявена претенция за постановяване на решение за осъждане на ответника да заплати сумата от 28 178.76 лева, представляваща договорена неустойка за забава, дължима на основание чл. 15 от сключен между страните договор №Д-610 от 02.12.2016г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 02.12.2016г. е сключил с ответника договор, по силата на който следвало да извършва дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на улиците в Община Поморие.

Дължимите от ответника суми трябвало да се заплащат в срок до 30 дни след издаване на фактура и съставянето на приемо-предавателен протокол за извършените работи. Заявява в тази връзка, че изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, но ответникът извършвал плащания със значително забавяне. Дължимата сума по фактура №6569 от 28.02.2017г. в размер на 49 968.60 лева била заплатена едва на 19.04.2018г., а тази по фактура №6570 от 28.02.2017г. в размер на 23 999.51лв. ответникът платил на 19.04.2018г.

Изразена е позиция, че съгласно уговорката на чл.15 от договора страните приели помежду си, че при забавено изпълнение на задължението, на която и да е от тях се заплаща неустойка в размер на 0,1 процента от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 процента от стойността на договора, възлизаща на 3 420 000 лева без ДДС. Посочват се размерите на претендираните обезщетения за забава върху сумите по описаните по-горе две фактури /19 038.57 лева по първата фактура и 9140.19 лева по втората фактура/за периода от 28.03.2017г. до 19.04.2018г., формирани като произведение от дневното обезщетение по дните на забавата. Общият размер на претенцията възлизал на сумата от 28 178.75 лева.

Заявените претенции са с правно основание чл.

92 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ.

В подадения отговор на исковата молба се оспорват исковете. Изразено е становище, че страните не са уговаряли клауза за неустойка. Ако се приеме, че такава е уговорена е направено възражение за нищожност на същата, поради противоречие с добрите нрави. Направени са и възражения за намаляване на неустойката до размера на дължимата законна лихва, както и за изтекла погасителна давност.

В срок са постъпили допълнителна искова молба и допълнителен отговор на исковата молба, в които ищецът и ответникът вземат отношение по заявените от насрещната страна твърдения и направени възражения.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 02.12.2016г. страните в настоящото производство са сключили договор за възлагане на обществена поръчка, по силата на който ответната община, в качеството си на възложител е възложила на ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител, да извършва услуги по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие. В посочения договор е предвидено, че плащането на извършените от изпълнителя услуги се извършва в срок от 30 дни, след представяне на фактура и месечен протокол за извършена работа, подписан от двете страни. В чл. 15 страните са договорили, че при забава на изпълнение на задълженията по договора, неизправната страна дължи лихва за забава в размер на 0,1 % върху стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора.

Не е спорно между страните обстоятелството, че във връзка с изпълнението по договора, ищецът е издал фактура № 6569 от 28.02.2017г. на стойност 49 968,60 лева - за извършена услуга за сметоизвозване за м. 02.2017 г. и фактура № 6570 от 28.02.2017г. на стойност 23 999,50 лева- за извършена услуга за ръчно метене и ЕГО транспорт за м.02.2017г. Към фактурите са приложени и двустранно подписани от страните протоколи за извършената и приета работа.

За установяване на твърдените от ищеца обстоятелства, относно размера на претендираните от него суми, по делото е изслушана и приета съдебно- икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и съда цени като обективна, безпристрастна и пълна. Вещото лице заявява, че двете процесни фактури са осчетоводени в счетоводствата на страните по делото, като плащанията по тях са извършени на 19.04.2018г.

Определен е и размерът на дължимото обезщетение за забавено плащане, съобразно чл. 15 от договора за обществена поръчка, за претендирания период- от датата на падежа за плащане до извършеното плащане.

Спорни са между страните въпросите относно характера уговорката на страните за дължимото плащане при забава на изпълнение на задължение по договора, действителността на тази клауза, размера на претенцията, който се счита от ответника за прекомерен и погасяване на вземането по давност.

По отношение на характера на уговорката между страните за дължимото плащане при забава на изпълнение на задължение по договора, съдът намира, че същата има характер на неустойка, а не представлява лихва за забавено плащане. Начинът по който е формулирана клаузата на чл. 15 от процесния договор, разкрива волята на страните за предварително определяне на отговорността им при забавено изпълнение на договора. Клаузата е уговорена в полза и на двете страни и не касае само забава в плащането, а всяко забавено изпълнение на която и да е от страните. Лихвата за забава се уговаря само за парични задължения, а в настоящия случай договореното обезщетение обезпечава всяко забавено изпълнение на задълженията на страните по договора, поради което същото има характера на неустойка. По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. В настоящия случай страните са договорили кога се дължи същата, от кого, начина на определянето й, като и максимален размер.

По отношение на действителността на клаузата за неустойка, съдът намира, че между страните се формира сила на присъдено нещо относно валидността на неустоечната клауза на чл.15 от договора, която ги обвързва, тъй като по този въпрос е налице влязло в сила съдебно решение между страните по търговско дело № 70 по описа на БОС за 2020 г. Само за пълнота следва да се отбележи, че уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята на страните в частното право, като с нея те уговарят предварително размера на обезщетението, което ще изплати неизправната страна, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

Неустойката трябва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В настоящия случай тя обезпечава точното във времево отношение изпълнение на договора, което задължение на страните не е обезпечено по друг начин. Размерът й е ограничен и не надхвърля стойността на договора. Клаузата за неустойка не е нищожна.

Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на процесните вземания за неустойка. Съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, а разпоредбата на чл. 114, ал. 4