Решение № 1395 от 09.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1395 гр. Пловдив, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300503167 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 23092/05.11.2025г. /на ЧСИ/, от длъжника Ц. Т. М. с ЕГН **********, против действията на ЧСИ Б.А. с рег. № ***, с район на действие - ПОС по изпълнително дело № 20259080400966 по описа на същия ЧСИ разпореждане за отказ за намаляване/отменяне разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, както и отказ за намаляване/отменяне на начислените такси от 20.10.2025 г. за ЧСИ. Жалбоподателят счита, че постановените откази за намаляване на разноските са незаконосъобразни, тъй като адвокатското възнаграждение на взискателя е завишено, а по отношение на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ поддържа, че същата следва да се намали, като се изчисли върху размера на дълга, без в него да се включва размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „ТИЯ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД е взел становище за неоснователност на жалбата.

С писмените си мотиви ЧСИ Б. А. застъпва становище за допустимост на жалбата и за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и провери обжалваното действие на ЧСИ по приложеното копие от изпълнителното дело, намери за установено следното:

В частта и против отказа за намаляване/отменяне разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение от 20.10.2025 г. жалбата е процесуално допустима. Същата подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното 1 дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК . Ето защо в тази и част същата следва да се разгледа по същество.

В частта и против отказа от 20.10.2025 г. за намаляване на разноските по отношение на таксите на ЧСИ, вкл. таксата по т.26 от ТТЗЧСИ, жалбата е процесуално недопустима. Видно от разпореждането от 20.10.2025 г. /л.52 от изп.дело/, такова действие не е било извършвано. С разпореждането от 20.10.2025 г. ЧСИ е отказал единствено да намали възнаграждението на адв.Е. П., платено за процесуално представителство по изпълнителното дело, но не е разгледал искане за намаляване на собствените си такси, вкл. таксата по т.26 ТТЗЧСИ, а и такова искане от длъжника не е било направено. Ако пък се приеме, че се обжалва постановлението за разноските, инкорпорирано в ПДИ, изпратена до длъжника на 25.09.2025 г. досежно начислените такси за ЧСИ, то спрямо това изпълнително действие срокът за обжалване е изтекъл на 16.10.2025 г., а жалбата е постъпила на 05.11.2025 г. Ето защо в тази и част подадената жалба е процесуално недопустима и като такава ще се остави без разглеждане, а производството по същата ще се прекрати.

Разгледана по същество, жалбата частта и против отказа за намаляване/отменяне разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20259080400966 по описа на ЧСИ Б. А. с рег. № ***е образувано на 23.09.2025 г. за събиране на парични вземания на взискателя „ТИЯ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД срещу длъжника Ц. Т. М. въз основа на изпълнителен лист от 19.09.2025 г., издаден по ч.гр.д.№ 14199/2025 г. на ПРС, а предмет на изпълнение е парично задължение в общ размер от 1884 лв. Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв.

На длъжника е изпратена ПДИ с изх. № 19355/25.09.2025 г., връчена и надлежно на 02.10.2025 г. по реда на чл. 44, ал.3, т.3 ГПК. В същата освен сумите, дължими на взискателя – 627,93 лв. – главница, 4,78 лв. – законна лихва и 1255,86 лв. /мораторна лихва, е посочена и сумата от 532,03 лв. - присъдени разноски. На 02.10.2025 г. от длъжника е постъпила молба по изп.дело, с която е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя и е поискано същото да бъде намалено до законоустановения размер. С обжалваното тук разпореждане възражението е оставено без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира, че в тази и част жалбата е неоснователна.

Според чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.

7, ал. 2. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е близко до 2 минималното, изчислено според тези правила и съобразно материалния интерес по изпълнителния лист. Доколкото липсва изпълнение от длъжника, същият следва да заплати разноските на взискателя, които той е направил както за образуването, така и за действията по принудителното удовлетворяване на притезанието.

Ето защо в тази и част жалбата като неоснователна ще се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 23092/05.11.2025г. /на ЧСИ/, от длъжника Ц. Т. М. с ЕГН **********, против действията на ЧСИ Б. А. с рег. № ***, с район на действие - ПОС по изпълнително дело № 20259080400966 по описа на същия ЧСИ в частта и против разпореждане за отказ за намаляване/отменяне разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба с вх. № 23092/05.11.2025г. /на ЧСИ/, от длъжника Ц. Т. М. с ЕГН **********, против действията на ЧСИ Б. А. с рег. № ***, с район на действие - ПОС по изпълнително дело № 20259080400966 по описа на същия ЧСИ в частта и против разпореждане за отказ от 20.10.2025 г. за намаляване/отменяне на начислените такси за ЧСИ и прекратява производството по делото в тази част.

Решението, в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.

В останалата част решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3