Решение № 958 от 05.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15396/2024
- Вид
- Решение № 958
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 05.03.2025
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 187, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 958 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330115396 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 221, ал. 2 КТ.
Ищецът „Рента Груп – Еко хотел Здравец“ ЕООД, ЕИК 115940307, със седалище и адрес на управление: общ. Куклен, Парк „Родопи“, местност „Здравец“, хотел „Еко хотел - Здравец“, обл.
Пловдив, представлявано от управителя К.Т.Б. е предявил против С. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** установителен иск с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 221, ал.
2 КТ, с който се иска съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 940 лв. – представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10129/2024 г. по описа на ПдРС, VІ гр. с. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение по сключен трудов договор № *** от 22.02.2024 г. Поради извършено от страна на ответника дисциплинарно нарушение по КТ: неявяване на работа в течение на повече от два последователни работни дни, извършено в периода от 21.03.2024 г. до 25.03.2024 г. вкл., във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 188. т. 3 от КТ, след провеждане на предвидената в разпоредбата на чл. 193 КТ процедура и при спазване критериите по чл. 189 от КТ, с оглед важността на изпълняваните от работника функции на длъжността му в предприятието, липса на добросъвестно поведение от негова страна, изразяващо се в неявяване без предварително или последващо обяснение с изложена законна и основателна причина или представен документ за това, на основание чл. 195, във вр. с чл.
188, т. 3, и чл. 187, т. 1 от КТ, със Заповед № 381 от 02.04.2024 г. ищцовото дружество, в качеството 1 си на работодател, е прекратило процесния трудов договор. Като последица от това, на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, ответникът дължи на ищцовото дружество обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение, представляващо посочената в настоящия иск претендирана сума /главница/.
Със заявление по чл. 410 от ГПК ищцовото дружество е претендирало от ответника процесната главница, ведно със законната лихва, в резултат на което е образувано ч.гр.д. № 20245330110129 по описа на PC - Пловдив, Гражданско отделение, VI-ти граждански състав. Съдът е издал исканите заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал.
1, т. 2, във вр. с чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание на което с Разпореждане № 22548/05.08.24 г. по горепосоченото дело е дал указания за предявяване в едномесечен срок на установителен иск по чл.
415 от ГПК.
С оглед на горното, моли исковете да се уважат. Претендират се разноски.
Така предявените искове са допустими, като предявени в едномесечен срок от получаване на съобщението за постъпилото възражение, което е било подадено в срок, и се претендира установяване на суми, за които е издадена заповед за изпълнение.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на адреса по месторабота, като в срока за писмен отговор такъв не е постъпил. Определението за насрочване на делото и призовката за първото съдебно заседание са връчени на ответника редовно, на същия адрес по месторабота. Ето защо ответникът е бил редовно призован за първото заседание по делото, като в съобщението, изпратено до същия, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Указания в тази насока са дадени и с определението за насрочване на делото, в което също са вписани последиците по чл. 238 и сл. от ГПК.
В първото съдебно заседание, проведено на 07.02.2025 г. ответникът не се е явил, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
В съдебно заседание с изрична писмена молба ищецът е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба и находящите се в приложеното ч. гр. д. № 10129/24г. на ПРС, VI-ти гр. с-в писмени доказателства – трудов договор, заповед за прекр. на ТПО, товарителница, писмо с разпечатка за движение на пратката от системата на Еконт, може да се направи извода, че исковете са вероятно основателни.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираните суми изцяло.
2
Ищецът, чрез пълномощника си, претендира направените по делото разноски.
По отношение на направените разноски в заповедното производство съдът намира следното:
Касае се за направени разноски в производство по издаване на заповед за изпълнение, която подлежи на обжалване в тази част. В случая длъжникът не е подал частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските и не е направил възражение за прекомерност на същите в заповедното производство. Ето защо въпросът за размера на адв. възнаграждение в ч. гр. д. не може да бъде преразглеждан. Направените в заповедното производство разноски са в р-р на 480 лева платено адв. възнаграждение и 25 лева платена ДТ. Същите следва да се присъдят с осъдителен диспозитив с решението на осн. ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Ищецът има право на разноски в настоящото производство, като същият е направил такива в р-р на 480 лева – адв. възнаграждение, и 25 лева – довнесена ДТ. С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Рента Груп – Еко хотел Здравец“ ЕООД, ЕИК 115940307, със седалище и адрес на управление: общ. Куклен, Парк „Родопи“, местност „Здравец“, хотел „Еко хотел - Здравец“, обл. Пловдив, представлявано от управителя К.Т.Б., от една страна, и С. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** – от друга, че С. И. И., ЕГН ********** дължи на „Рента Груп – Еко хотел Здравец“ ЕООД, ЕИК 115940307 следните суми: сумата от 940 лева (деветстотин и четиридесет лева) – обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за срока на предизвестието от 1 месец, дължимо на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ поради прекратяване на ТПО на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.06.2024г. до окончателното плащане на дължимите суми, които суми е разпоредено С. И. И., ЕГН ********** да заплати на „Рента Груп – Еко хотел Здравец“ ЕООД, ЕИК 115940307 със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4885/10.06.2024г., постановена по ч. гр. д. № 10129/2024г. по описа на ПРС, VI-ти гр. с-в.
ОСЪЖДА С. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Рента Груп – Еко хотел Здравец“ ЕООД, ЕИК 115940307, със седалище и адрес на управление: общ. Куклен, Парк „Родопи“, местност „Здравец“, хотел „Еко хотел - Здравец“, обл. Пловдив, представлявано от управителя К.Т.Б. сумата от 505 лева (петстотин и пет лева) – разноски в заповедното производство и сумата от 505 лева (петстотин и пет лева) - разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
ДА СЕ ВЪРНЕ приложеното ч. гр. д. № 10129/2024г. по описа на ПРС, VI-ти гр. с-в.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4