Определение № 304 от 29.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000222 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от „Буенос“ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Н. П. с искане за изменение по постановеното по делото Решение № 192/18.06.2025г. в частта му за разноските. Прави се искане с оглед на обстоятелството, че въззивният съд е постановил решение за отхвърляне на иска като неоснователен като е взел предвид направеното в хода на въззивното обжалване плащане на дължимата сума от страна на трето лице в полза на ответника, на ищеца да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, направени от него по повод на въззивното производство.

Ответникът „Дари Транс 2013“ЕООД е оспорил молбата за изменение по чл.248, ал.1 ГПК като е възразил, че с оглед крайния изход на правния спор не дължи на другата страна направените от нея съдебно-деловодни разноски, в т.ч и за адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по въззивната жалба адвокатско възнаграждение и е поискал намаляването му до минималния размер по Наредба №1/2004г.

От своя страна „Дари Транс 2013“ЕООД в срока по чл.248, ал.1 ГПК също е подал молба за изменение на решението в частта му за разноските като е поискал осъждане на ответника по въззивната жалба да заплати направените от него разноски по въззивното обжалване- внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК „Буенос“ЕООД е възразил против искането за изменение на решението в частта за разноските на „Дари Транс 2013“ЕООД по съображенията които са подробно изложени в отговора.

Съдът, като прецени молбите и наведените в тях доводи, както и постановеното по делото решение, приема следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските подадена от „Буенос“ЕООД е подадена в преклузивния процесуален срок по чл.248, ал.1 ГПК и разгледана по същество е основателна.

1

Отговорността за разноските представлява санкция за поведението на страната, която с неоснователното претендиране или отричане на спорното материално право е станала причина за възникване на правния спор.

В настоящия случай въззивният съд намира че ответникът „Дари Транс 2013“ЕООД независимо от крайния изход на правния спор е този, който с поведението си е дал повод за завеждане на делото с оглед на това, че претенцията по съществото си е основателна и е отхвърлена единствено поради закъснялото плащане в хода на процеса, т.е макар и поради това искът да е бил отхвърлен като неоснователен, разноските по делото следва да бъдат възложени в негова тежест тъй като той с противоправното си поведение на отричане на претендираното от ищеца спорно материално право е дал конкретният повод за завеждането на иска.Поради изложените съображения, независимо от изхода на правния спор, в негова тежест следва да останат направените от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4290 лева с ДДС.

Направеното от „Дари Транс 2013“ЕООД възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е процесуално преклудирано тъй като не е направено до приключване на устните състезания по делото едновременно с представянето на списъка за разноски от другата страна и поради това не следва да бъде разглеждано. Независимо от това и само за пълнота на изложението следва да се допълни, че претендираното от „Буенос“ЕООД адвокатско възнаграждение е в минимален размер, съобразено е с Наредба №1/2004г. и с действителната фактическа и правна сложност на конкретния правен спор.

По съображения аналогични изцяло на гореизложените следва да бъде оставена без уважение молбата на „Дари Транс 2013“ЕООД за присъждане на направените от него разноски по повод на въззивното обжалване – държавна такса и заплатен адвокатски хонорар, тъй като искът е отхвърлен изцяло и единствено съобразявайки направените от трето лице в полза на ответника плащане на застрахователно обезщетение за вредата причинена от ответника на ищеца. Ответникът с поведението си е станал конкретната причина за правния спор и поради това не следва да му се дължат разноските по делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 248 ГПК Апелативен съд Пловдив ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК по молбата на „Буенос“ЕООД постановеното по в.т.д. № 222/25г. Решение № 192/18.06.2025г., както следва :

ОСЪЖДА „Дари Транс 2013“ЕООД, ЕИК 202760833 да заплати на „Буенос“ЕООД, ЕИК 202499290 сумата от 4290 лева, представляваща заплатено по повод на въззивното обжалване адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Дари Транс 2013“ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3