Определение № 651 от 04.05.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. Варна, 04.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20223100900085 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от В. К. СТ., ЕГН:

********** и К. Д. СТ., ЕГН: **********, чрез адв.М.Р. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1301, район Възраждане, жк.Възраждане, ***, ет.5, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за първата ищца и 100 000 лв. за втория ищец, вследствие на смъртта на Д.С. С. – съпруг и баща на ищците, починал при ПТП, настъпило на дата 29.04.2020 год. в гр. Варна, причинено от вадача на т.а.“Фолксваген Транспортер“, рег.№ В *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2020 год. до окончателното изплащане на задължението и за присъждане на обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди в размер на по 800 лева за всеки един от ищците, представляваща заплатени от тях възнаграждения за правна помощ в хода на наказателното производство, водено срещу виновния водач.

С исковата молба ищците са представили писмени доказателства и са направили искане за събиране на гласни доказателства..

С определение № 257/17.02.2022 год., съдът е определил препис от исковата молба да се връчи на ответното дружество, което в срока по чл. 367 ГПК, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД депозира отговор на ИМ, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Обективира искания по доказателствата.

С депозирана допълнителна искова молба, ищецът поддържа предявения иск.

С депозиран допълнителен отговор, се поддържат от ответника направените оспорвания.

С оглед горното, съдът приема размяната на книжа за приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който ищците са претърпели неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на техния съпруг и баща в ПТП, причинено по вина на водач на МПС, застрахован при ответното дружество, което се е съгласило да покрие риска с оглед сключен договор за застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите. Представени са доказателства за предявена пред застрахователя преди завеждане на настоящите искове и претенция за заплащане на обезщетение съгласно чл. 380 ГПК, по която не е налице произнасяне.

1

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че предявените искове са допустими.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявените искове са с предмет право по застрахователно правоотношение, същите следва да бъдат разгледани по особения ред за търговски спорове.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените с исковата молба писмени доказателства и тези с молба вх.№ 9799/21.04.2022 год., както и тези към отговора на исковата молба, са допустими и относими към предмета на спора, поради което приема, че същите следва да бъдат допуснати до събиране.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде уважено искането на ищците за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените от тях болки и страдания.

Съдът намира, че искането на ищеца за задължаване на ответното дружество да представи преписката по щета № 0411-090-004-2020, доколкото отказът за се изплати обезщетение не се оспорва от ответника, както и без уважени по същите съображения следва да се остави искането за задължаване на ответното дружество да представи застрахователна полица № BG/23/11900018111306.

С оглед предприетото оспорване на близките отношения между ищците и починалото лице, съдът преценява за основателно искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред Община Варна, по силата на което да се снабди с друго такова, от което да е видно кои са регистрираните като живущи по постоянен или настоящ адрес лица на следните адреси: гр.Варна, *****

Съдът намира за допустимо и относимо искането за допускане на един свидетел при режим на призоваване, а именно Д.С.М., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, жк. ******, който следва да бъде допуснат като свидетел с оглед установяване на релевираното своевременно възражение за съпричиняване.

Следва да се изиска и присъедини и НОХД № 1306/2020 год. по описа на ВОС.

СЪДЪТ намира, че обективираното в отговора на исковата молба и в отговора на допълнителната искова молба искане на ответното дружество за провеждането на САТЕ с така посочените задачи следва да бъде оставено без уважение доколкото със същите по същество се оспорва механизма на ПТП, който обстоятелство се обхваща от задължителната сила на присъдата, визирана в чл. 300 ГПК. Наказателният съд е присъдил, че деянието е извършено виновно – при форма на вината непредпазливост, поради което е недопустимо изследването на поведението на водача на МПС и неговата възможност да предотврати ПТП. С оглед наведеното възражение за съпричиняване е допустимо изследването на поведението на другия участник в ПТП, включително самия пострадал, поради което на ответното дружество следва да бъде дадена възможност да формулира задача на САЕ, свързана с поведението на пострадалия велосипедист съобразно въведеното от него конкретно твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебно заседание да изложат становища във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устният доклад на съдията.

2

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от В. К. СТ., ЕГН: ********** и К. Д.

СТ., ЕГН: **********, чрез адв.М.Р. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1301, район Възраждане, жк.Възраждане, ул.Света София № 7, ет.5, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за първата ищца и 100 000 лв. за втория ищец, вследствие на смъртта на Д.С. С. – съпруг и баща на ищците, починал при ПТП, настъпило на дата 29.04.2020 год. в гр. Варна, причинено от вадача на т.а.“Фолксваген Транспортер“, рег.№ В *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2020 год. до окончателното изплащане на задължението и за присъждане на обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди в размер на по 800 лева за всеки един от ищците, представляваща заплатени от тях възнаграждения за правна помощ в хода на наказателното производство, водено срещу виновния водач., на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл.

84, ал. 3 ЗЗД, платимо по следните банкови сметки:

Титуляр: В. К. СТ.

IBAN: ******

BIC: *****

Титуляр: К. Д. СТ.

IBAN: ******

BIC: *****

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

В исковата молба ищците излагат, че на 29.04.2020 год. в гр. Варна, на бул. „Васил Левски“, при движение в направление от бул.“Княз Борис“ към кръстовището с бул.“Осми Примоски полк“ настъпило ПТП, при което починал техният съпруг и баща – Д.С. С..

Произшествието настъпило по вина на Д.С.М. - водач на мукробус „Фолксваген Транспортер“ с рег.№ В *****, който към 29.04.2020 год. имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество по застрахователна полица № BG/23/119001811306, което ангажирало отговорността на последното за обезщетяване на неимуществените и имуществените вреди, причинени на трети лица от водач, с когото той се намирал във валидно застрахователно правоотношение.

В следствие на внезапната си загуба, ищците претърпели болки и страдания, изпаднали в депресия. За настъпилото произшествие ответникът е бил уведомен с уведомление вх.№ 145/20.05.2020 год., като с писмо изх.№ 99-6046/20.08.2020 год. отказал да определи и изплати обезщетение. Поради горното, ищците отправили до ответното дружество писмена претенция за заплащане на обезщетение, вследствие на което били образувани щета № 99-15460/08.11.2021 год. и щета № 99-15462/08.11.2021 год., но в срока по чл.496, ал.1 КЗ застрахователят не се е произнесъл по тях.

Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД депозира отговор, в който посочва, че предявените искове са допустими, но ги оспорва по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, факта на настъпване на ПТП, наличието на постигнато споразумение с наказателния съд от виновния водач, както и наличието на заведена претенция от ищците, по която не е налице заплащане.

Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в качеството му на велосипедист, като твърди, че същият е предприел маневра в нарушение 3 на чл.5, ал.2 т.4 ЗДвП, изразяваща се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение, което е довело до настъпване на противоправния резултат. Излага също така, че с поведението си пострадалият е нарушил и разпоредбата на чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП, тъй като преди да се отклони наляво, за да завие, не се е убедил като водач на пътно преводно средство, че няма да създаде опасност за движещите си непосредствено зад него и преминаващите вляво от него участници в движението. Оспорват и твърденията в исковата молба за претърпени от ищците неимуществени вреди, като твърдят, че същите не са били в близки отношения с починалия съответно съпруг и баща. Навежда се твърдението, че ищецът С. не е живял с баща си и не са били в добри отношения, както и че не са работили заедно и не са се виждали ежедневно, нито че е израснал и отгледан в едно хармонично семейство. В условията на евентуалност, се оспорва размера на претендираното обезщетение, а по отношение на претенцията за имуществени вреди – се оспорва, че същите могат да бъдат предмет на обезвреда от застрахователя. С оглед неоснователността на главния иск, се оспорва и предявеният акцесорен такъв.

С ДИМ ищците заявяват, че поддържат фактическите и правните си твърдения, изложени в ИМ, вкл. и онези, свързани с претърпените от тях неимуществени вреди и техния размер, както и оспорват твърдението за допуснато от наследодателя им нарушение на правилата на ЗДвП.

В отговора на ДИМ, „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД излага, че поддържа изцяло депозирания отговор на ИМ с наведените в него твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищците по настоящото дело доказването на активната си легитимация, фактът на настъпилото ПТП, претърпяването на неимуществените и имуществените вреди, както и техният размер.

В тежест на ответника е да установи липсата на претърпени от ищците болки и страдания в претендираните размери, както и релевираното възражение за съпричиняване.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ, както следва: наличието на валидно застрахователно правоотношение между водача на лекия автомобил, участвал в процесното ПТП и ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; настъпването на процесното ПТП, при което е причинена смъртта на Д.С. С.; отправянето на застрахователна претенция от ищците към ответното дружество и отказът за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя; обстоятелството, че Ванча Киролова С. е съпруга на починалото лице, а К. Д. СТ. негов син.

На основание чл. 300 ГПК, СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно присъда № 39/13.05.2021 год., постановена по НОХД № 1306/2020 год. по описа на ВОС, изменена с Решение № 77/27.09.2021 год., постановено по ВНОХД № 249/2021 год. по описа на ВАпС.