Определение № 22623 от 13.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 9300/2025
- Вид
- Определение № 22623
- Подписан
- 13.11.2025
- В сила
- 13.11.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Виктория Руменова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 19ж · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22623 гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Виктория Р. Митева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509300 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 във връзка с чл. 121 от ГПК.
Образувано по частна жалба с вх. № 239032/08.07.2025 г., подадена от „Национална здравноосигурителна каса“ срещу Определение №2799 от 27.06.2025 г., постановено по гр. дело № 73804/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав, с което е прекратено производството по делото пред СРС и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София - град.
С частната жалба се поддържа, че неправилно съдът е приел, че делото е подсъдно на административен, а не на граждански съд. Твърди, че още в депозирания отговор на исковата молба заявяват, че спора не е за действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административния договор. Възражение за недопустимост на иска поради необходимостта да се разгледа спора от административен съд не е направено в отговора на исковата молба. Жалбоподателят излага съображения, че не оспорва наличието на сключен индивидуален договор с наследодателя на ищците – доктор С. и не отказва да се уредят финансовите отношения по този договор. Отново поддържа, че представените в отправеното към НЗОК искане за заплащане на осъществените от доктор С. във връзка с договора медицински дейности на неговите наследници, не могат да заместят удостоверението за наследници, което е поискано да бъде представено. Възпрепятства се възможността да се установи точно кръга на законните наследници, както и притежаваните от всеки от тях квоти. Жалбоподателят не разполага с правомощията да определя кръга на наследниците и размера на наследствените им дялове. Моли съда да отмени определението, като постанови друго, с което да върне делото за разглеждане от СРС.
1
Отговор на частната жалба с вх. №266153 от 05.08.2025 год. е депозиран от Д.С.Й. В.С.В., Д.Г.Л., М.Г.П., А.Е.С., С.Р.А., Ц.Р.К., Е.Р.И., С.А.Т., Г.Б.Г., А.Ц.С., С.В.С. и М.В.С., всички действащи чрез процесуалния си представител адв. А.И. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „********.
Изложени са съображения за неоснователност на частната жалба. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, направен след преценка на сключилите договора страни, правата и задълженията по него, че процесният договор има административен характер. Цитира разпоредби от Административно процесуалния кодекс за да обоснове, че предвид спора по договора по настоящото дело, същият правилно е отнесен към Административен съд София – град, като единствено компетентен да се произнесе по същество. Твърди, че компетентността на гражданските съдилища по подобен вид спорове е отпаднала от 01.01.2019 год. след измененията в АПК, след която именно дата е сключен и настоящия договор – 20.10.2023 год. Моли за оставяне на частната жалба без уважение и потвърждаване на определението.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени доказателства и взе предвид наведените в частната жалба доводи, намира за установено следното.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадена искова молба от Д.С.Й. В.С.В., Д.Г.Л., М.Г.П., А.Е.С., С.Р.А., Ц.Р.К., Е.Р.И., С.А.Т., Г.Б.Г., А.Ц.С., С.В.С. и М.В.С., всички действащи чрез процесуалния си представител адв.
А.И. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „********, срещу Национална здравноосигурителна каса, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 45а вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО, с които ищците, в качеството им на законни наследници на д-р А.Г.С., претендират от ответника заплащането на сумата в общ размер на 1500 лв. за оказаната от д-р С. медицинска помощ в периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и сумата в общ размер на 1500 лв. за оказаната от д-р С. медицинска помощ в периода от 01.02.2024 г. до 16.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на вземанията, дължими на основание сключен между ЕТ „Д-р Александър С.“ и НЗОК договор за оказване на медицинска помощ.
В исковата молба се поддържа, че дейност като общопрактикуващ лекар с индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ ЕТ „Д-р Александър С.“ покойният д-р А.Г.С. осъществявал от 1999 г. на основание сключен договор с Директора на Столичната здравноосигурителна каса като изпълнител на медицинска помощ на територията, обслужвана от СЗОК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за недопустимост на предявените искове предвид обстоятелството, че в 2 процесния случай сключеният договор между НЗОК, чрез СЗОК и д-р А.Г.С. е с № 221227/20.10.2023 г., поради което спорът следва да се реши от компетентния административен съд, съгласно чл. 19ж АПК. За доказване на твърденията си ответникът представя като писмено доказателство процесният договор (а не анекс или допълнително споразумение) № 221227/20.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО между НЗОК и ЕТ „Д-р Александър С.“. Съгласно чл. 61 от договора, същият се сключва за срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и е в сила до приемане на нов НРД, съответно на анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него, респ. се прекратява по реда на чл. 62 от същия.
За да постанови атакуваното определение, СРС при извършване на служебна проверка относно местната подсъдност, е констатирал, че договорът, сключен между НЗОК и д-р А.Г.С. е административен, на което основание е прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд София – град.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Със Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс /Обн. ДВ, бр. 74/20.09.2016 г. / е регламентиран нов институт за националното ни право – административният договор. Разпоредбата на чл. 19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г., изрично предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. В същото време, съгласно § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИД АПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г., в сила 01.01.2019 г. / съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища.
В текста на чл. 128, ал. 1, т. 3 /Нова, ДВ, бр. 74/20.09.2016 г. / от АПК е предвидено административните съдилища да разглеждат дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Нормата е процесуална и намира приложение от момента на влизането й в сила, спрямо всички спорове, породени във връзка със съществуването и изпълнението на административни договори. Разпоредбата на чл. 19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г., също изрично предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават 3 от компетентния административен съд. Горното обуславя компетентност именно на Административен съд София – град за разглеждане на спора, доколкото договор № 221227/20.10.2023 г. е сключен на 20.10.2023 г. попада в приложното й поле. Решение № 6202/26.10.2022 г., постановено по адм.д. №8900/2021 год. по описа на Административен Съд София - град, второ отделение, 72 състав) Предвид на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 239032/08.07.2025 г., подадена от „Национална здравноосигурителна каса“ срещу Определение №2799 от 27.06.2025 г., постановено по гр. дело № 73804/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 167 състав, с което е прекратено производството по делото пред СРС и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София - град.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4