Акт № 260004 от 18.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260004 18.06.2024 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд граждански състав

На двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година

В публично съдебно заседание в състав

Председател: Ивелина Мавродиева при секретаря Михаела

Петрова като разгледа докладваното от съдията

Мавродиева гражданско дело № 2715 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г.А.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ " АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1301, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на А. Ж. А. с ЕГН ********** - баща на ищеца, настъпила в резултат на извършено на 29.11.2015 г. непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие на пътя Казанлък – Карлово в района на кръстовището за гр. Павел баня, причинено от лицето К. П. К. с ЕГН ********** от гр. К. при управление на лек автомобил „Мерцедес С 180“ с рег. № СТ8333НН, застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2015 г. до окончателно изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вследствие на ПТП-то, причинено по вина водача К., настъпили увреждания, несъвместими с живота, а след това и смъртта на бащата на ищеца, който починал непосредствено след инцидента, от което ищецът търпи негативни емоции.

Правното основание на предявеният иск е чл.

226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.

Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска. Изложил е съображения, че механизмът на ПТП-то не е напълно изяснен и че не е сигурно в каква каузална връзка с вредоносния резултат стоят действията на водача на застрахованото МПС и на пострадалия. Твърди се също така, че починалото лице е било с висока концентрация на алкохол в кръвта си, поради което и с понижено внимание, при предприетото от него пресичане, поради което се излага й че е налице съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат. Излага се също така, че не е ясно в какво точно се изразяват неимуществените вреди, като същите не били конкретизирани и доказани. В случай на евентуалното уважаване на иска се сочи, че присъденото обезщетение следва да се намали, поради наличието на съпричиняване. Отделно от това излага, че отговорността на застрахователя не е деликтна, а договорна, поради което и лихва не се дължала от датата на увреждането, като в тази връзка се депозира и възражение за изтекла погасителна давност. Също търси присъждане на разноските по делото.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори за родствената връзка между ищеца и пострадалия от процесното ПТП А. Ж. А., видна и от представеното удостоверение за наследници.

Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: съществуването на валидна застраховка гражданска отговорност с ответното дружество за процесния лек автомобил към датата на настъпване на ПТП-то, както и заявяването на извънсъдебна претенция пред застрахователя на 27.07.2020 г., като е постановен отказ на 27.10.2020 г.

Образуваното във връзка с процесния инцидент НОХД № 496/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е приключило с влязла в сила присъда. В тази връзка съдът е указал на страните, че на основание чл. 300 от ГПК влязла в сила на 19.12.2023 г. присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца. В този смисъл не следва да се доказва установеното с присъдата деяние и по-конкретно с оглед на настоящото производство, че К. П. К. е виновен в това, че на 29.11.2015 г. на път I-6 Казанлък-Калофер, в зоната на кръстовището при км. 291 с път II-56 за гр. Павел баня, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „С 180“ с рег. номер СТ 8333 НН, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движението по пътищата, в частност чл. 20, ал.

2, изр. 2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство при управлението му не изпълнил задължението си да намали скоростта на движение и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението, като по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ж. А..

По делото ищецът е ангажирал и гласни доказателства. От показанията на свидетелката М. Г. , която познава ищеца от пролетта на 2014 г., като били заедно в група с приятели, с които ходили в Морската градина и правили китайска енергийна гимнастика „Цигун“. Тогава Г. се присъединил към тяхната група и започнал да ходи редовно. Свидетелката излага, че баща му не го познава лично, а само от разказите на Г., който непрекъснато говорил за баща си. Бащата не живеел в гр. Бургас и св. не го е виждала никога.

Св. сочи също така, че тя и Г. все още са приятели, но все по-рядко се виждали, защото той доста се променил. Случаят с баща му доста го променил. Много рядко поддържали контакти вече, защото не се събирали така, както преди. Тогава, когато настъпил инцидента, те се виждали всеки ден, защото практикували всеки ден в Морската градина през 2014 г., всяка сутрин и след това още няколко години. Знае за случая с баща му. Те почти всеки ден били заедно, дори едната приятелка била с него, когато са му се обадили и са му съобщили какво се е случило с баща му. Не знае какво точно са му казали, но той веднага е заминал. Св. вече се видяла с него, когато той се върнал и когато започнал пак да идва в групата. Всички били шокирани от трагедията. Разказал им, че кола - МПС е блъснала баща му и го е влачила по пътя. Св. не е наясно какво е видял там на място, когато е отишъл, но просто бил много зле. Разказал им, че е било тъмно, когато баща му се прибирал от лозя или ниви /доколкото св. е запозната гледали лозя и Г. пътувал до там да берат и да продават гроздето, помагал/. Запозната е че той е бил много близък с баща си и се чували непрекъснато, като Г. изразявал опасенията си във връзка с това, че баща му живеел сам там. За майка си така не бил говорил, както за баща си. Той буквално му се възхищавал, защото бащата бил направил много за него. На всички им се отразила зле смъртта на баща му. Г. бил буквално в шок, като след като се върнал след събитието бил съвсем друг човек. По принцип той бил много добър, помагал бил на всички в групата. И заеми им е давал, и колелета, като карали редовно до кв. Сарафово тогава, когато бил добре.

Бил много усмихнат, много добър. После просто тотално се променил. Стана раздразнителен, затворен. Обикновено след практика ходили да пият кафе някъде, и ако някой от тях започнел да говори за родителите си, Г. започвал да плаче. Според свидетелката най-лошото е че започнал да пие след това. Когато били заедно по тренировки и за да карат колела бил добре, но останел ли вечер сам започвал да пие и те го усещали, че не е добре. Не могли и те да му помогнат. Иначе той имал дъщеря, която учила някъде и живеела извън гр. Бургас, но не помни сега къде. Според св. тази промяна, която настъпила в него, със сигурност имала връзка с кончината на неговия баща, защото трагедията била голяма. Скоро дори се видяла отново с Г., но той бил далече и не се поздравили, но на св. не й се видял добре. Не си вдигал телефона вече, затворил се, много раздразнителен станал, като за съжаление те не могли да му помогнат.

Свидетелят А. – консултирал ищец и неговия адвокат във връзка с изготвена експертиза по наказателното дело, и всъщност видял ищеца само веднъж на тази консултация, сочи че на тази среща, състояла се може би през 2016 г., видял човек, който бил силно притеснен и съкрушен от трагедията, която го бе сполетяла. Контактен бил, но не отговарял, в смисъл, че отговарял бавно. Бил съсипан от болката. Св. не е видял сълзи в очите му, но той гледал в една точка и въпросите му ги задавал по няколко пъти, докато чуе отговора, като трябвало „с ченгел да му вади думите“, все едно ПТП се било случило вчера. Впечатлението му е че Г. бил съсипан, съкрушен от трагедията. По принцип нямал информация в какви точно отношения е Г. с баща си, но св. като мъж може да каже, че бащата е по-ценен от майката.

Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция преди завеждане на делото, което в случая е сторено. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като те могат да са имуществени или неимуществени.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че по делото се установява, че са налице елементите от състава на непозволеното увреждане, като застрахованото лице – водач на процесния лек автомобил Мерцедес, виновно е причинил на смъртта на родственика на ищеца – негов баща, като съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установява се също така от събраните гласни доказателства, че от внезапната загуба на своя баща, неговия син е претърпял огромна мъка, като тя не само му е причинила болка и страдания, но и го е променила като човек, като това събитие е оказало крайно негативно влияние върху неговия живот. По принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. В тази връзка следва да се вземе предвид степента на родствена връзка и близост на ищеца с пострадалия, претърпените от него болки и страдания. Ищецът е единствен син на пострадалия А. А.. Децата и родителите са най-близки по степен лица, на които смъртта на техния родственик се отразява най-тежко и в най-голяма степен. Пострадалият, в момента на произшествието е бил на 69 години, като от данните по делото може да се приеме, че е бил физически здрав, жизнен и работоспособен за възрастта си. Ищецът е преживял тежко смъртта на своя баща. Впрочем съвсем логично е да се приеме, че смъртта на толкова близък роднина причинява страдание, мъка и отчаяние на лицето, понесло загубата. В тази връзка са и показанията на св. Г. , която е имала непосредствени наблюдения над живота на ищеца непосредствено след смъртта на неговия баща. Тя е споделила, че ищецът е бил в отлични отношения с баща си, виждала се е с него възможно по-често, като се чували ежедневно и Г. е ходил да му помага при нужда, като смъртта му го е съсипала.

Разпечатката съдържа 26 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/647eb128-5b86-4634-842d-65e1f5d1de59