Решение № 123 от 03.07.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Русе, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Бойчев

Катина Кавърова при участието на секретаря Цветелина Цолова като разгледа докладваното от Велизар Бойчев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20264500600115 по описа за 2026 година Производството е по глава XXI от НПК.

С присъда №131/2.12.2025г., постановена по НЧХД№513/2025г. по описа на Русенски районен съд, подсъдимата Н. А. П. е призната за невинна в това в условията на продължавано престъпление, на два пъти: на 18.03.2024 г. в гр.

Плевен чрез изготвяне от Н. А. П., в качеството и на длъжностно лице-о.м. на докладна с изх.№ 28/18.03.2024 г. до Д. на РУ „СЦР“ Плевен е разгласила за К.

Б. позорно обстоятелство- чрез думите, че В. Х. .М. е писала доноси и клевети под нейно ръководство; че, тъй като била в невъзможност да си плаща задълженията, с измама, неоснователни обвинения и лъжи се опитвала да измъкне пари, като се прикривала и използвала В. М. и че била създала добре смазана машина за точене на пари и на 15.04.2024 г. в гр.Русе, чрез прилагане на изготвена от Н. А. П. докладна с изх.№28/18.03.2024 г. до Д. на РУ „СЦР“ Плевен към отговора си с вх.№ 11467 /16.04.2024 г. на исковата молба по гр.дело № 1465/24 г. по описа на РРС, 15 - ти граждански състав, е разгласила за К. Б. позорно обстоятелство - чрез думите че В. Х. .М. е писала доноси и клевети под нейно ръководство; че, тъй като била в невъзможност да си плаща задълженията, с измама, неоснователни обвинения и лъжи се опитвала да 1 измъкне пари, като се прикривала и използвала В. М. и била създала добре смазана машина за точене на пари, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й от тъжителката К. Б. обвинение за престъпление по чл. 148, ал.2, вр.с ал.1, т.4, пр.1, вр.с чл. 147, ал.1, във вр. с чл.

26, ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен и граждански иск на К. Ф. Б. против подсъдимата за сума в размер на 6000 /шест хиляди/ лева, ведно със законна лихва, считано от деня на увреждането, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като неоснователен. С присъдата тъжителката е осъдена да заплати на подсъдимата направените от нея разноски по производството.

Присъдата била обжалвана от адв. Д. С. от АК-Русе, в качеството му на повереник на частния тъжител по делото К. Ф. Б., с искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното обвинение, както и да бъде уважен гражданския иск на Б. против П.. Твърди се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради неправилна и неточна преценка на събраните доказателства, а оттам и за неправилни изводи относно виновното поведение на подсъдимата.

В заседанието на въззивната инстанция частният тъжител Б. и повереникът й- адв.Д. С. искат отмяна на присъдата, която намират за неправилна и незаконосъобразна по изложените в жалбата доводи и искат осъждането на подсъдимата за престъплението, в което е обвинена. Иска се осъждане на подсъдимата по предявения граждански иск.

Подсъдимата П. и защитникът й адв.А. С. от РАК претендират потвърждаване на присъдата, като правилна и справедлива.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата и протеста доводи и като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице, легитимирано за такова процесуално действие и в предвидения от закона срок.

Накратко безспорно установената фактическа обстановка по делото е следната:

Подсъдимата Н. А. П. е родена на **.**.****. в с. П., обл.К., български 2 гражданин, висше образование, разведена, неосъждана, работи, ЕГН **********.

Подсъдимата Н. П. била дългогодишен служител в „Български пощи“ ЕАД и заемала длъжността „о.м.“ в Пощенска станция Русе- 2. В същия клон работела и свид.В. М. на длъжност „п.р.“. Поради пропуски в изпълнение на служебните задължения от страна на свид. М., отношенията й с ръководителя й- подс. П. се влошили, като проблемите в работата на М. подс. П. отразила в множество докладни записки и обяснения. В отговор на тези действия на П., свид.М. ангажирала адв.Г., който от нейно име завел иск с правно основание чл. 13, във вр. с чл. 4 и чл.5 от Закона за защита от дискриминация, във вр. с чл. 127, ал.2 от КТ, по който било образуваното гражданско дело № 1465/24 г. по описа на РРС. Ответник по иска била и подсъдимата Н. П.. Свид. Г. указал на П. да му представи документи, с които да я защити. Подс. П. предала на свид.Г. няколко докладни записки, изготвени от нея в качеството й на ръководител на даденото по горе звено на Български пощи, сред които и докладната с изх.№28/18.03.2024г. до Д. на РУ „СЦР“- Плевен, в която се казвало, че В. М. е „писала доноси и клевети“ „под ръководството на нейната леля К. Б.“, че, Б. била „длъжник на множество финансови институции“ и била „в невъзможност да си плаща задълженията“. “С измама, неоснователни обвинения и лъжи се опитва да измъкне пари, като се прикрива и използва пощальон В. М.“ и че била създала „добре смазана машина за точене на пари“.

М. била племенница на тъжителката. Г. изготвил отговора на исковата молба и по негова преценка приложил към него двадесет и три броя писмени документи, включително и цитираната докладна записка. Отговорът на исковата молба бил подписан от Н. П. и свид. Г. и бил заведен в регистратурата на Районен съд- Русе на 15.04.2024г.

През януари 2025 г. свид. В. М. разказала съдържанието на цитираната докладна записка на тъжителката Б., което узнала по повод на гражданско дело № 1465/2024 г. по описа на РРС.

Дадената фактическа обстановка се установяване категорично и напълно непротиворечиво от всички събрани в хода на процеса доказателстваобясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите по делото, справка за съдимост, преписи от докладни записки и обяснения, отговори на искова молба, пълномощни, епикризи, експертно решение, медицински протокол, 3 уведомление от ЦКР, уведомления от Д. на РУ „СЦР“- Плевен от ръководител Областна пощенска станция- Русе.

На база на събраните по делото доказателства и безспорно установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е изградил напълно правилни изводи относно елементите от обективна и субективна страна на престъплението, предмет на обвинението. Правилно съдът е приел, че подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл. 148, ал.2, вр.с ал.1, т.4, пр.1, вр.с чл. 147, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като не са налице елементите от обективната и субективна страна на даденото престъпление. Въззивният съд се солидаризира напълно и с правните изводи на първоинстанционния съд досежно наличието на признаците на престъплението в поведението на подсъдимата. От обективна страна е категорично установено, че процесната докладна записка е съставена от подсъдимата и в нея са изложени твърдения за минало и настоящо поведение на тъж.Б., а именно, че М. е писала доноси и клевети под нейно ръководство, че тъй като била в невъзможност да си плаща задълженията, Б. с измама, с неоснователни обвинения и лъжи, се опитвала да измъкне пари, като използвала М., както и че била създала „добре смазана машина за точене на пари“. Описаното поведението на тъжителката категорично засяга добро й име в обществото и е безспорно укоримо от гледна точка на общоприетите морални норми.

Следва да се посочи, че Б. действително е била в невъзможност да плаща задълженията си по няколко договори за кредит, по които има просрочие на изпълнението, видно от уведомление от ЦКР, БНБ с вх.№19458/13.06.2025г. с приложената справка. Безспорно е установено по делото, че процесната докладна записка не е доведена до знанието на трети лица и така да е разпространена на 18.03.2024 г., поради което липсва основен елемент от състава на първото деяние от продължаваното престъпление по обвинението. Видно от приложените справки по делото, тази записка не е достигала до адресата си- Д. на РУ „СЦР“- Плевен или до който и да било друг субект от състава на Български пощи или извън тази среда. По отношение на втората част от продължаваното престъпление са относими изложените вече общи съображения за обективната страна на състава на престъплението, тъй като с прилагането на процесната докладна към отговора на исковата молба позорните обстоятелства са станали достояние на трети лица- на съда, страните по делото и техните процесуални представители. По 4 посочения начин от обективна страна са налице всички елементи на престъпното деяние клевета в тази втора част, в която престъплението обаче не е осъществено от субективната страна. Безспорно между подсъдимата и свид.М. е бил налице сериозен конфликт, в който е въвлечена и държавата чрез предявения против П. иск, с което е провокирано упражняването на правото й на защита против претенцията за проява на дискриминация. Видно от доказателствата по делото, непротиворечиви и по това обстоятелство, свид.

Г., в качеството му на процесуален на подс.П. по воденото срещу нея гражданско дело, е изготвил отговора на исковата молба, преценил е и е приложил към него документи, сред които и процесната докладна записка.

Подсъдимата предоставила на повереника си изцяло изграждането на защитната позиция по делото, доверила му се относно всички елементи на упражняването на правата й в процеса. Така преценката на изложеното в отговора на исковата претенция и приобщените към него доказателства била единствено на свид.Г., като в това процесуално действие подсъдимата не участвала, освен с подписа си на отговора, чието съдържание не било коментирано при полагането на парафа. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, отговорът на искова молба е средство за защита срещу иска, има за цел да се възрази срещу претенциите на ищеца и да се изложат аргументи и доказателства, които да доведат до благоприятно за ответника развитие на процеса. Свид.Г. счел прилагането на процесната докладна записка за относимо към процесния спор и защитата на правата на подсъдимата в гражданското дело. Поради това и предвид участниците в производството по гражданско дело № 1465/2024 г. по описа на РРС, в интелектуалния момент от вината на подсъдимата липсват каквито и да е представи, че документите по делото ще стигнат до знанието на трети лица и така ще бъдат разпространени представените обстоятелства за тъжителя. Във волевия момент липсват и намерения това да стане, а прилагането на дадената докладна записка е следствие на желанието за защита, което водило подсъдимата и с предоставянето на адвоката си и на множество други документи, без какъвто и да било акцент върху именно тази докладна записка, с което да й се придаде някаква по- сериозна значимост в сравнение с останалите. Подсъдимата е знаела, че се брани по гражданско дело за дискриминация и нито е желаела, нито е допускала, че ще разгласи неистински позорни обстоятелства за тъж. Б., която нямала нищо общо с 5 воденото срещу нея производство. Докладната записка била приложена, тъй като имала отношение към установяването на служебните отношения между подсъдимата и свид. М., които и тяхната етимология били съществено обстоятелство по гражданското дело и записката имала цел да докаже, че неточното изпълнение на служебните задължения от страна на свид.М., а не дискриминация, според подсъдимата била причината за упражнената административна репресия. В разкриване на това обстоятелство, в което подсъдимата била убедена, тя действала добросъвестно с представянето от нея на адвоката и прилагането от негова страна на докладната записка към отговора на исковата молба, с убеждението на П., че изложените обстоятелства са верни, поради което и докладната не е приложена с желание да се навреди на тъжителката чрез уронване на доброто й име. Всъщност изложеното в докладната записка е израз на личната преценка на подсъдимата за причините за работното поведение на М. и на какво се дължи то, по никакъв начин няма за цел да охарактеризира по недопустим начин тъжителката и е пресъздадено в контекста на личните отношения на М. и Б. и желанието да се проумее това поведение на свидетелката. Обобщено следва да се отбележи, че с изложеното в докладната записка подс. П. не е желала да разгласява неистински позорни обстоятелства за тъж. Б. и да накърни достойнство и чест й, а е било насочено единствено към защита на нейните интереси по повод на заведено срещу нея дело. Поради всичко изложено напълно правилно подсъдимата е била призната за невинна и оправдана по обвинението против нея.