Решение № 570 от 14.10.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 2718/2026
- Вид
- Решение № 570
- Подписан
- 14.10.2026
- Състав
- АЛЕКСАНДРА НАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 400, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35 · Закон за Българската народна банка
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 570 гр. Монтана, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДРА НАНОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРА НАНОВА Гражданско дело № 20261630102718 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 235 и следващите от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Исковото производство пред Районен съд - гр. Монтана е образувано по искова молба, подадена от „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК ...., в качеството му на ищец, действащo чрез адвокат К. Т., срещу П. Ц. И. , ЕГН **********, в качеството й на ответник, по повод на възникнал между тях гражданскоправен спор. С нея са предявени първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 от ЗПК, чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че на 25.07.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит с № 141067, по силата на който на ответницата е предоставен кредит от 1 651,80 лв. Сочи, че ответницата се е задължила да върне 1 860 лв., от които 1 651,80 лв. главница и 208,20 лв. договорна лихва при фиксиран ГЛП 40,83 %, на 12 месечни вноски от по 155 лв., с последен падеж 08.08.2025 г. Ищецът поддържа, че е изпълнил задължението си по договора, като е предал договорената сума, а ответницата не е погасила изцяло задължението си.
По твърденията на ищеца ответницата е направила пет плащания, като е заплатила общо 515 лв., поради което дължи 1 345 лв., от които 1 224,82 лв. главница и 120,18 лв. договорна лихва за периода от 14.11.2024 г. до 08.08.2025 г.
1
Посочва още, че преди предявяването на настоящите искове е поискал обезпечение на бъдещите искове по чл. 390 от ГПК по ч. гр. д. № 5030/2026 г. по описа на Районен съд - гр. Перник, по което е издадена обезпечителна заповед и е образувано изпълнително дело № 1-160/2026 г. при държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. Монтана.
Иска ответницата да бъде осъдена да му заплати 626.24 евро, представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 61.45 евро, представляващ договорна лихва за периода от 14.11.2024 г. до 08.08.2025 г. и 53.52 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от деня след датата на падежа, а именно 09.08.2025 г., до датата на завеждане на молбата по чл. 390 от ГПК – 13.05.2026 г.
Претендира разноски сторени в обезпечителното и в настоящото исково производство.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника няма подаден отговор.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява. Преди него от адвоката му е подадена молба, с която предявените искове се поддържат. Към нея се представя списък на разноски. Ответница не се явява и не се представлява. С молба преди заседанието заявява, че не може да се яви и желае делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства събрани по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Събраните по делото доказателства са писмени.
От фактическа страна се установява, че на 25.07.2024 г. ответницата е подала искане за кредит до ищеца, с което е заявила желание да получи такъв в размер на 1 651,80 лв., със срок 12 месеца и месечна вноска 155,00 лв.
Страните са в облигационно правоотношение от 25.07.2024 г., когато между „НД Мениджмънт“ ООД, като кредитор и П. Ц. И., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит с № 141067 подписан при Общи условия, които, съгласно чл. 18, т. 4 и посоченото в края на договора, са неразделна част от него.
От представения по делото договор за потребителски кредит и обективирания в Приложение № 1 към договора погасителен план, се установява, че:
Отпуснатата заемна сума, съгласно чл. 1, първа т. 2 от договора, е в размер на 1651,80 лв./844,55 евро.
Предвидена е, съгласно чл. 1, т. 10 от договора и договорна лихва във фиксиран размер от 208,20 лв./106,45 евро, добавена към всяка вноска.
2
Т а к а , общото задължение по кредита, включващо главница и договорна лихва, съгласно чл. 1, втора т. 1 от договора, възлиза на сумата от 1 860,00 лв./951,00 евро.
На 25.07.2024 г. е съставен Разходен касов ордер с № 141067, от който се установява, че ответницата е получила в брой сумата 1651,80 лв.
Същото се потвърждава и от чл. 4, изр. 2 от договора, в който кредитополучателят удостоверява, че с подписването му е получил изцяло заемната сума.
Според договора кредитополучателят се е задължил да върне общата парична сума на 12 равни вноски, всяка от които в размер на 155,00 лв./79,25 евро, за срок от 12 месеца. Размерът на тази месечна вноска се формира като сбор от поетапно увеличаващ се през месеците размер на главница и от поетапно намаляващ през месеците размер на договорна лихва, видно от погасителния план. В чл. 1, първа т. 4 и т. 17 от договора е посочено, че срокът на договора и крайният срок за погасяване са 08.08.2025 г.
В чл. 7, ал. 1 и чл. 9 от договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.83 %, а в чл. 1, втора т. 5 е посочен годишен процент на разходите 48.23 %.
От извлечението за извършените и предстоящи плащания по договора се установява, че ответницата е извършила общо 5 плащания : на 24.09.2024 г.
- 155,00 лв./79,25 евро, на 29.10.2024 г. - 70,00 лв./35,79 евро, на 31.10.2024 г. 85,00 лв./43,46 евро, на 16.12.2024 г. - 155,00 лв./79,25 евро и на 04.07.2025 г. 50,00 лв./25,56 евро.
Общият размер на платеното е 515.00 лв./263,32 евро.
От същото извлечение е видно, че към 12.05.2026 г. непогасеният остатък е 1 345,00 лв./687,69 евро.
Извлечението съдържа посочване на този общ остатък, но не съдържа изрично разделение как всяко отделно плащане е било отнесено по пера главница и договорна лихва. Поради това съдът следва да определи погасителния ефект на извършените плащания въз основа на договора, погасителния план, извлечението за плащанията и уговорения между страните ред за погасяване по чл. 6 от договора с обикновена аритметика и без специални счетоводни знания, доколкото такива не са необходими в случая.
Съгласно чл. 6 от договора редът за погасяване на кредита е както следва: 1. договорна лихва, 2. законова лихва за забава /ако има такава/, 3. главница. Тази уговорка съответства и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът да съдържа последователността на разпределение на вноските.
Доколкото ищецът претендира обезщетение за забава само за периода след датата на падежа, т. е. от 09.08.2025 г., а не за просрочията по отделните вноски преди крайния падеж, при разнасянето на извършените до 08.08.2025 г. плащания не следва да се включва мораторна лихва за по-ранен период, а само договорна лихва и главница по падежиралите вноски.
3
При липса на данни ответницата да е посочвала изрично коя вноска погасява с всяко от петте плащане, внесените суми следва да се отнесат към най-старите падежирали вноски, а в рамките на всяка от тях по реда на чл. 6 от договора.
При това положение съдът приема, че плащането от 24.09.2024 г. в размер на 155,00 лв./79,25 евро погасява изцяло вноска № 1, плащанията от 29.10.2024 г. в размер на 70,00 лв./35,79 евро и от 31.10.2024 г. в размер на 85,00 лв./43,46 евро погасяват изцяло вноска № 2, а плащането от 16.12.2024 г. в размер на 155,00 лв./79,25 евро погасява изцяло вноска № 3. Плащането от 04.07.2025 г. в размер на 50,00 лв./25,56 евро се отнася по най-старата непогасена вноска № 4, като от него се погасяват първо 23,73 лв./12,13 евро договорна лихва и след това 26,27 лв. главница, като по този начин по вноска № 4 остава непогасена само главница в размер на 105,00 лв.
Следователно към крайния падеж (08.08.2025 г.) непогасената главница по договора възлиза на 1 244,81 лв. за вноски от № 4 (частично) до № 12, което се равнява на 636,47 евро, а непогасената договорна лихва възлиза на 100,19 лв., което се равнява на 51,22 евро за вноски от № 5 до № 12. Сборът на двете пера е именно общият остатък посочен в справката от 1 345,00 лв./687,69 евро.
Не е спорно и от представените доказателства се установява, че крайният падеж по договора е настъпил на 08.08.2025 г., след която дата всички непогасени задължения са станали изискуеми.
От представения лихвен калкулатор се установява, че обезщетението за забава върху главницата от 626,24 евро за периода от 09.08.2025 г. до 13.05.2026 г. възлиза на 53,52 евро.
От правна страна съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит.
Ищецът е финансова институция, а ответницата е физическо лице, действащо извън рамките на търговска или професионална дейност, поради което спрямо договора са приложими правилата на Закона за потребителския кредит.
Съдът дължи служебна преценка за спазване на императивните изисквания на закона относно формата и съдържанието на договора, както и за евентуална недействителност на клаузи от него, включително при потребителски спор.
В случая процесният договор съдържа изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Общите условия са представени и подписани на всяка страница, поради което е изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
Според съда настоящият случай се различава от онези хипотези в практиката, при които договорът е счетен за недействителен, защото ГПР липсва или е формално посочен неточно, така че да се приравни на липса на такъв. Това е така, защото в договора е посочен конкретен ГПР от 48.23 %. В 4 договора изрично е предвидено в чл. 1, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 15, че не се дължат съответно такса за усвояване/управление, такса при промяна на условията, такса за предсрочно погасяване и комисионна за предсрочно погасяване.
Следователно от съдържанието на самия договор и приложенията му се установява, че извън главницата единственият договорен и задължителен разход по кредита е възнаградителната лихва в размер на 208,20 лв., отразена в чл. 1, т. 10 от договора и в погасителния план. Именно тя формира разликата между главницата от 1 651,80 лв. и общата дължима сума от 1 860,00 лв. Това изрично е посочено и в чл. 1 от договора, в който е предвидено, че кредитополучателят връща главница и лихва.
В този смисъл съдът приема, че в процесния договор ГПР от 48.23 % е посочен като конкретна стойност и съответства на уговорената структура на кредита, при която не се установяват други задължителни такси или разходи извън договорната лихва. Той не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва, който петкратен размер към датата на сключване на договора е 68.15 %. Съгласно чл. 86 от ЗЗД във връзка с Постановление № 426 от 18.12.2014 г. на Министерския съвет законната лихва се определя като сбор от основния лихвен процент на БНБ и 10 процентни пункта. Видно от сайта на БНБ на основание чл. 35 от Закона за Българската народна банка, е обявено, че за юли 2024 г., основният лихвен процент е в размер на 3.63 %, т. е. законната лихва възлиза на 13.63 %). От това следва, че в случая ГПР е в законово допустим размер.
От анализа на доказателствата се установява, че ответницата е извършила само частични плащания в общ размер 515,00 лв., а след крайния падеж 08.08.2025 г. е останал неизплатен остатък от 1 244,81 лв./636,47 евро главница и 100,19 лв./51,22 евро договорна лихва.
Ето защо предявеният иск за главница е основателен в пълния претендиран размер от 626,24 евро, тъй като той е по-нисък от действително доказаната непогасена главница от 636,47 евро и съдът, в съответствие с диспозитивното начало, не може да присъди повече от поисканото.
Върху уважената главница следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, каквато е претенцията на ищеца.
Разпечатката съдържа 52 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/647d332b-de14-4ab4-9271-fd9c95e32188