Решение № 144 от 29.06.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Исперих, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20223310100730 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл.

49 ал. 4 и ал. 5 от СК.

Постъпила е искова молба вх.№ 4072/16.12.2022 г. от А. В. Ш. от с.К., обл.Разград, срещу С. С. Ш. от с.К., обл.Разград, като моли съда да постанови решение, с което, да прекрати брака им поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по изключителна вина на съпруга. По отношение на роденото от брака малолетно дете К. С. С., родено на 13.07.2011 г. желае упражняването на родителските права да се предостави на нея като майка и при нея да се определи местоживеенето му, а на бащата да се определи режим на лични отношения с детето и да бъде осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лв. След прекратяване на брака желае да запази брачното си фамилно име Ш.. Претенцията за прекратяване на брака се твърди като резултат от настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. Твърди се, че страните са сключили брак през 1993г.

От брака си имали родени две деца – пълнолетните Е. С. А., родена на 17.01.1994 г., Е. С. С., родена на 18.07.1999 г. и малолетния К. С. С., родено на 13.07.2011 г. В течение на времето отношенията между страните се обтегнали заради системна злоупотреба на съпруга с хазарт и натрупването на големи парични дългове. В края на 2022 г. ответникът заминал за Германия и от тогава съпрузите не поддържали връзка. Излагат се подробни съображения.

Ангажират се писмени доказателства. Претендират се и сторените в производството разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Упълномощеният от нея адв.С.

Д . поддържа така предявената искова молба , като представя писмени доказателства за обективната невъзможност на ищцата да се яви в с.з. – 1 наличие на ангажимент по трудов договор в чужбина. Заявява, че междувременно с процесуалния представител на ответника са постигнали спогодба по всички спорни въпроси в настоящото производство, която представят в писмен вид.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. С. Ш. не представя такъв, не заявява становище по иска, не прави възражения, нито доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът не се явява. Упълномощеният от него адв.П. М. заявява, че клиентът му е изразил съгласие за постигане на спогодба с ищцата, която представят в писмен вид. Ответникът не можел да се яви в с.з., тъй като бил трудово ангажиран в Германия.

Предвид изразеното от страните желание в писмен вид, чрез техните процесуални представители, да се премине към производство за развод по взаимно съгласие, съдът на основание чл. 321 ал. 5 от ГПК промени редът на съдебното производство от развод по общия исков ред към производство по развод по взаимно съгласие. С представената спогодба в писмен вид, се уреждат отношенията между съпрузите, родителските права по отношение на детето К., режима на лични отношения и издръжката, както и въпроса с фамилното име на ищцата. Действително страните не се явяват лично в съдебно заседание и спогодбата е подписана от техните процесуални представители, но предвид наличието по делото на изрични пълномощни, с които съпрузите са упълномощили съответно адв.Д. и адв.Манев да ги представляват с всички правомощия, включително и с тези по чл. 34 ал. 2 и ал. 3 ГПК, както и по брачни искове, съдът счита, че няма пречка така подписаната спогодба да бъде приета и възпроизведена в крайния съдебен акт. С оглед динамиката на обществено – икономическите условия неявяването на страните в съдебно заседание не може да бъда единствена и непреодолима формална пречка за прекратяване на брака им по взаимно съгласие, при положение, че не съществува съмнение в желанието им за развод. В този смисъл е налице и съдебна практика – Определение № 480/11.12.2020 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3862/2020 г. на III г.о.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните по делото са сключили такъв с Акт № 0017/17.04.1993 г. на Община Исперих (л. 6 от делото).

Същото удостоверява, че след сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име Ш.. От общото си съжителство страните имат родени три деца - пълнолетните Е. С. А., родена на 17.01.1994 г., Е. С. С., родена на 18.07.1999 г. и малолетния К. С. С., родено на 13.07.2011 г.

В съдебно заседание двамата съпрузи, чрез процесуалните си представители, заявяват категоричното си становище за прекратяване на брака и постигнатото в този смисъл сериозно и непоколебимо взаимно тяхно съгласие.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Исковата молбата за развод следва да бъде уважена.

Налице са предвидените в закона предпоставки за прекратяване на гражданския брак между страните при условията на чл. 49 ал. 5 от СК.

Съпрузите са изразили своето категорично желание за прекратяване на брака им по този ред, с оглед на което съдът приема сериозно и непоколебимо взаимно тяхно съгласие за това, по смисъла на цитираната законова разпоредба, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

2

Постигнатото между страните споразумение по чл. 49 ал. 4 от СК не противоречи на закона и морала. С него са защитени правата и интересите и на двамата съпрузи и на малолетното дете К..

Следва да се постанови решение, с което сключеният между страните граждански брак да бъде прекратен по взаимно съгласие и при условията на постигнатото между тях споразумение, което да бъде утвърдено от съда.

Предвид изхода на делото страните следва да бъдат осъдени да заплатят и съответните държавни такси, както следва: А. В. Ш. следва да заплати окончателна държавна такса за производството в размер на 20.00 лв. С. С. Ш. следва да заплати окончателна държавна такса за производството в размер на 20.00 лв. и 288.00 лв. – държавна такса върху тригодишните сборове на издръжката (400 х 36 х 2% = 288.00лв.).

Воден от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА сключения с Акт № 0017/17.04.1993 г. на Община Исперих, ГРАЖДАНСКИ БРАК между А. В. Ш., ЕГН: ********** и С. С.

Ш., ЕГН: **********, и двамата от с.К., обл.Разград по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ на съпрузите.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните СПОРАЗУМЕНИЕ по чл.

49 ал. 4 от СК, в следния смисъл:

1. Страните се съгласяват брака им да бъде прекратен по взаимно съгласие.

2. Страните заявяват, че нямат претенции един спрямо друг, като са уредили всички имуществени отношения помежду си и не спорят за ползване на семейно жилище.

3. След прекратяване на брака ищцата А. В. Ш., ЕГН: ********** ще продължи да носи брачното фамилно име Ш. и в бъдеще ще се именува А. В. Ш..

4. РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на роденото от брака малолетно дете К. С. С., роден на 13.07.2011 г. , ЕГН:**********, се предоставят на неговата майка А. В. Ш., ЕГН: **********.

5. Местоживеенето на детето К. С. С., ЕГН:**********, се определя по местоживеенето на майката А. В. Ш., което към настоящия момент е с.К., обл.Разград, ул.“*******“ № 14.

6. Между детето К. С. С., родено на 13.07.2011 г. и неговия баща С. С. Ш., ЕГН: ********** се определя режим на лични отношения, както следва: всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца от месеца от 17.30 часа в петък до 17.30 часа в неделя, с преспиване, както и два пъти по петнадесет дни през лятото, който период не съвпада с платения годишен отпуск на майката А. В. Ш., както и по всяко време, когато детето пожелае да осъществи контакт със своя баща.

7. БАЩАТА С. С. Ш., ЕГН: **********, ще заплаща ежемесечна издръжка на детето К. С. С., родено на 13.07.2011 г. , платима чрез майката А. В.

Ш., ЕГН: **********, като негов законен представител, в размер на 200.00 (двеста) лева, платими за месеца, за който се дължат, считано от датата на постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до възникване на предпоставките за нейното изменяване или прекратяване,.

8. Разноските остават за страните така, както са направени.

3

ОСЪЖДА А. В. Ш., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Исперих сумата от 20.00 (двадесет) лева окончателна ДТ, дължима по производството.

ОСЪЖДА С. С. Ш. ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Исперих сумата от 308.00 (триста и осем) лева, представляваща 20.00 лева - окончателна ДТ, дължима по производството и държавна такса върху присъдения размер на издръжката в размер на 288.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4