Разпореждане № 155115 от 26.10.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 155115 гр. София, 26.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско дело № 20241110157832 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „***“ ЕАД срещу С. Н. Й..

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на ***. Под „обичайно местопребиваване“ по смисъла на правото на ЕС следва да се разбира, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (в този смисъл Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07 относно тълкуване на чл. 8, § 1 от Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност). От друга страна съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под „обичайно местопребиваване“ се разбира мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. От дадените с посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне на обичайното местопребиваване на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал. 7 КМЧП се налага извод, че разглежданото понятие отразява фактическата връзка на едно лице с територията на съответната държава.

Предвид обстоятелството, че заповедното производство в настоящия си етап се развива като едностранно, то за да се извърши преценката по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК следва да се вземе предвид и регистрираният настоящ адрес на длъжника, при липсата на други обективни данни за действителното му обичайно местопребиваване. Този извод се налага и с оглед разпоредбата на чл. 94 ЗГР, съгласно която настоящ адрес е адресът, на който лицето живее (ал. 1), като всяко лице има само един настоящ адрес (ал. 2), а настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на 1 населението само с името на държавата, в която живеят (ал. 3). В този смисъл е и Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 251/2016 г. на III ГО на ВКС, съгласно което настоящият адрес е адресът, на който живее лицето и той отразява неговото действително местоживеене.

В разглеждания случай от служебно изготвената справка от Национална база данни „Население“ се установява, че длъжникът е с настоящ адрес в ***, считано от 23.01.2001 г.

Предвид изложеното, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „***“ ЕАД, ЕИК *** срещу С. Н. Й., ЕГН **********.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2