Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 467 от 23.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 374/2024
Вид
Протокол № 467
Подписан
23.10.2024
В сила
23.10.2024
Състав
Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова, Михаела Христова Буюклиева

Други актове по делото

  • Решение № 66 от 14.04.2025 · Михаела Христова Буюклиева, Магдалина Стефанова Иванова, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 467 гр. Пловдив, 22.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори окто*и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова и прокурора В. Ас. Янков

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600374 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Жалбоподателят – подсъдимият А. Д. Я., се явява лично и адв. Ц. В. и адв. С. Л., редовно упълномощени от по-рано.

По делото, след образуването му, е постъпило допълнение към въззивната жалба от подсъдимия Я. чрез неговите защитници - адв. В. и адв.

Л..

ПРОКУРОРЪТ: Запознал съм се с допълнението към въззивната жалба, да се приложи по делото. Нямам роднинска връзка с подсъдимия Я.. Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото. Да се приложи допълнението към въззивната ни жалба.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото. Да се приложи допълнението към въззивната ни жалба.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Я.: Да се даде ход на делото. Да се приложи допълнението към въззивната жалба на защитниците ми.

Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, като към материалите по делото следва да се 1 приложи допълнението към въззивната жалба на подсъдимия Я. чрез неговите защитници, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИЛАГА към материалите по делото допълнението към въззивната жалба от подсъдимия А. Я. чрез неговите защитници – адв. Л. и адв. В..

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи, нямам доказателствени искания.

АДВ. В.: Поддържам жалбата и допълнението към нея. Нямам отводи, нямам доказателствени искания.

АДВ. Л.: Поддържам жалбата и допълнението към нея. Нямам отводи, нямам доказателствени искания.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Я.: Поддържам жалбата и допълнението към нея.

Нямам отводи, нямам доказателствени искания.

С оглед становищата на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, предлагам ви да оставите жалбата без уважение като неоснователна и да потвърдите присъдата на Окръжен съд - * като обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият е осъден за извършени от него две престъпления - по чл.278, ал. 6 и по чл. 339, ал. 1 НК. Първото е за държане на повече от три археологически обекта, а второто престъпление е за държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси.

Относно първото престъпление, считам, че то е доказано по безспорен и категоричен начин. Археологическите обекти са много повече от 3 и те действително са такива. Следвало е той да ги регистрира по съответния ред, но не е сторил това. Няма изискване да има събрани доказателства, че той ги е намерил при иманярска дейност и нещо подобно, тъй както иманярството е в следващия текст - 278а НК. Тук се криминализира самото държане на 2 археологическите обекти. Те са иззети със съответния протокол за претърсване и изземване, който протокол е одобрен от окръжния съд по съответния ред. Няма нередности при съставянето на този протокол.

Относно второто обвинение, за извършено деяние по чл. 339, ал. 1 НК, действително тук се касае за стари оръжия, които както са се изразили експертите, при известна поправка са огнестрелни такива, годни да възпроизвеждат изстрели. Тук може да се спори, след като така, както са иззети, могли ли са или не са могли да възпроизвеждат изстрел. Очевидно не са. Трябва да се поправят, за да възпроизведат изстрел. Тук е спорният момент и предполагам, че защитата ще наблегне на това обстоятелство.

Обаче държането на боеприпаси – те са съвременни такива, повече от 40 броя и както се е изразил и колегата от окръжния съд, всеки един от тях е годен да умъртви едно лице поне. А не е необходимо да има оръжия към тези боеприпаси, да са на едно място, както едва ли не се твърди от защитата на подсъдимия. Самото държане на боеприпаси е криминализирано и се наказва.

Наложеното наказание от една година условно с 3 години изпитателен срок е справедливо и съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца.

С оглед на изложеното, ще ви моля да се произнесете.

АДВ. Л.: Уважаема госпожо председател, моля да уважите жалбата, която е депозирана. Пледоарията ми ще е в същия дух, съобразявам се с ранга на апелативния съд. Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата, така както е посочено, с резултата, който търсим. Както още току-що уважаемата прокуратура сподели, не се прави разлика между „археологически обект“ и „движима културна ценност“.

Съгласно нормативната уредба, археологически обект е само този обект, който е плод на теренни проучвания, било то под водата, в земята, в сгради, зидове и къде ли не другаде, където е необходима, естествено допустимата и обяснима иманярска и целенасочена дейност. Такава нашият подзащитен не е употребил никога.

Монетите не са колекция, както сподели пред съда експертизата – дългоочакваната експертиза, тъй като тя се провеждаше в няколко години и резултатите бяха твърде относителни в един момент. Те са намирани 3 единствено и само по легален път. За уточнение на съда, мога да кажа, че с такива нумизматични ценности може всеки един от нас да се снабди, ако отвори в интернет – ** - там ще ви предложат такива монети, с още по-голямо качество, така и подобните твърдени в обвинителния акт оръжия.

Монетите са разнокалибрени, събирани са по различно време и начин.

Не можем да отречем тяхната културна стойност за тези, за които експертизата се е отказала, но много от тях не представляват културна ценност и ние сме предоставили на уважаемия съд един списък с нещата, с предметите, които не са конкретизирани като „движима културна ценност“ – така, както е изискването и коментарът в точка втора на експертното заключение. Там срещу всеки един предмет е описано дали е културна ценност или не.

Разбира се, онова, което той е притежавал през годините, е било показвано пред отговорни музейни работници, които не са взели никакво отношение изцяло и напълно, поради което, съобразно неговото здравословно състояние, към което аз пледирам да се обърне внимание, тъй като има след двата инсулта той има ментален дефицит - нашият клиент и заключението на експертизата е категорично. Той по-рано ги е показал тези неща, по-късно не ги е показал, но експертизата показа и начина и степента на отговорност по този повод. Показанията на свидетелите бяха потвърдени и приети пред съда.

Прави впечатление разнопосочността на сбирката, която не е колекция и прави впечатление, че онова, което е било взето към момента на доброволното предаване, подчертавам този момент, а не при претърсването, защото първоначално той ги кани у дома си и им показва на отговорните служители какво притежава. За него това е начин на изложение на неговия личен интерес, колкото и странно да звучи, това е така при неговия случай. Но това нещо се трансформира и се оповестява като обиск в дома му. Странно е, че след този обиск, който е направен според компетентните органи и онова, което е запечатано като документално на снимките, не може да се препотвърди.

Експертизата не можа да даде и не иска да дава отговор това, което е на снимките, дали е онова, което е взето – става въпрос за диска със снимките. Не са детайлизирани и това буди сериозно отношения на съмнения, бих казал само на съмнения, без да обвинявам в нещо, съобразно с процесуалния начин 4 и ред, по който е извършено пребиваването в дома му и запознаването и изнасянето на тези неща на показ, но аз ще взема специално отношение по въпроса за процесуалния ред.

Що се отнася до оръжията, уважаемото обвинение действително зае позицията, която ние заемаме, но прави впечатление че процедира мнението си съобразно това за количество, но не и за качество на притежаваните предмети, които се обозначават като „оръжия“. Оръжие може да бъде един предмет, който може ей сега, в момента, да възпроизведе изстрел при нужда, а не в условията на преработка, доработка, поправка и т.н..

Естествено, съдът знае закона, че оръжия, произведени, по-точно разработени – там е много тънкият момент, разработени до 1900-та година не се приемат за огнестрелни оръжия, като в този момент фиксирам и револверите „*“, и особено пушката „*“, която е разработена 1868 година преди Априлското въстание.

Специално за пушката и за всички други предмети са покрити с декоративен, а не функционален лак, неоръжейна смазка, тоест никога не е мислено да се употребяват като оръжия.

Що се отнася за боеприпасите броят им е 40 броя, но нито един от тях не е за съвременни оръжия, които в момента са на въоръжение, така да се каже, а са стари и представляват само личен интерес за нашия подзащитен.

Що се отнася до процесуалния ред на делото, определено бих искал да кажа, че в средите на хората, които се занимават със събиране на такива предмети, светът преминава преди всичко през техния интерес. Всякакви колекционери, те всяко нещо го разглеждат през позицията на собствения си вътрешен интерес. В случая е нумизматичен и оръжеен.

Нашият подзащитен е участвал в тези кръжоци и клубове, когато те са съществували в *, но поради разпада им, той не продължава членството си.

Що се отнася до монетите, те са показани на отговорния музеен работник, както казах, но той не е обърнал абсолютно никакво внимание по незнайни и независещи от нас причини. Оръжията не ги е показвал, само ги е известил.

Начинът обаче, по който се осъществява така нареченото „претърсване“, започва след един доклад до компетентните органи на *, в който се казва, че А.

5

Д. Я. се занимава с тези неща, тоест изпълнително деяние се конкретизира като занимание. Това занимание е било само под формата на събиране и държане на сбирката. При пристигането в дома му той ги кани в дома си лично и им показва с така, желание, онова което има. След това те обясняват, че това нещо трябва да се претърси всичко и да се изземе.

Претърсването и изземването става, по думите на Я., по един много особен начин - стоят в една стая и всеки от оперативните работници или претърсващи донася онова, което намира някъде там по стаите, но не ходят по стаите. Ние не сме убедени, че всичко, което той е притежавал, е било донесено и показано, защото поемното лице, единственото поемно лице, което е присъствал тогава, не можа да се намери в продължение на 4 години. Нито е напуснал страната, но не могат да го намерят, чудно защо, пък го виждаме из * същото това поемно лице.

Прави впечатление, че в обвинителния акт, въпреки изискването на закона, няма нито ред за оправдателна теза. Тя е изначално обвинителна и се сочат доводи, които ние оспорихме в хода на делото с фактите и доказателствата, които са били. Това е, завърших. Моля да отмените присъдата и да уважите нашата жалба, като моля адв. В. да ме допълни.

АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще бъда по-кратък. Колегата изложи нещата, които смята, че са по-важни. Аз ще се спра само на някои неща. Първо искам да кажа, че поддържам изцяло въззивната жалба. Също така и допълнителната такава, след като се запознахме с мотивите по делото.

Тя е доста подробна. Искам да обърна внимание на някои неща. Първо, как са извършени първите следствени действия - това е описано в нашата допълнителна въззивна жалба, че са извършени тези следствени действия при нарушение на процесуалните правила и също така, потъпкване на човешките права.

Беше назначена една експертиза, която искахме да установи идентичността на онези снимки, които са направени в дома на Я. и онези, които след няколко дни са направени в ОД на *. Вещото лице заяви, че такава идентификацията не може да направи, тъй като е лош снимковият материал.