Определение № 834 от 19.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. София, 14.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Емилия Колева

Стефан Милев като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601031 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена в законния срок от осъдения Ч. Г. А.. В жалбата се поддържа, че определението на ОС-Враца е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че съдът безкритично е приел становището на затворническата администрация, което съдържало изводи, некореспондиращи помежду си и на останалите материали по делото. Изводът на съда, че не е дал достатъчно доказателства за поправянето му, бил немотивиран. Счита за необяснима причината за нарастването на рисковите му точки. Оспорва вменените му наказания, за които производствата са висящи и съдът не се е произнесъл. Излага обстоятелства от личен, здравословен и битов характер, поради които моли да бъде освободен условно предсрочно. Моли да бъде отменено определението на Врачански окръжен съд и да бъде уважена молбата му.

Против определението на Врачански окръжен съд е постъпила жалба и от Н. Г. А. – брат на осъдения Ч. Г. А..

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата на осъдения Ч. Г. А. и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по 1 следните съображения:

Ч. Г. А. е бил осъден с присъда по НОХД № 502/2007г. по описа на ОС-Враца с наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години, за деяние по чл.116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.115, вр. чл. 29, ал.1, б. "а" и "б" НК.

Видно от приложена по делото справка от МП, ГД „ИН“ Затворагр.***, А. е постъпил в затвора на 04.12.2007г. с първоначален режим за изтърпяване на наказанието „усилено строг“. На 09.08.2021г. е пренастанен в ЗООТ „***“.

Към 29.07.2024г. от така определеното му наказание е изтърпял 18 години, 4 месеца и 3 дни, от които 15 години, 3 месеца и 4 дни фактически, а от работа 3 години и 29 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 година, 7 месеца и 27 дни.

Видно от приложения по делото Доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен от ИСДВР Веселка Василева, първоначално отчетеният риск от рецидив е среден – 69 точки. Очертаните зони с дефицити са: „Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“, „Злоупотреба е алкохол“ и „Умения за мислене“.

Рискът от вреди към служителите по време на изтърпяване на присъдата е нисък. Среден е рискът от вреди за останалите лишени от свобода и за обществото, което е обосновано с характера на извършеното правонарушение и криминалното минало. Рискът от суицид и самонараняване е среден, предвид реализирано автоагресивно поведение при задържането му в СА.

При междинно извършваните оценки рискът от рецидив запазва средни стойности, както следва: 69т., 64т., 49т., 69т., 62т. , 62т., 62т., 67т., 65т., 70т. и 73т. точки. Последната ревизия на оценката на риска от рецидив и вреди, която е актуална и към настоящия момент, е изготвена на 18.03.2024г.

Според отразеното в доклада, завишение на числовите стойности се наблюдава в зоните „Трудова Заетост“ - отказал се от работа с декларация и „Начин на живот и обкръжение“ - има извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Понастоящем дефицитни зони са „Отношение към правонарушението“, „Междуличностни взаимоотношения“, „Умения за мислене“ и „Начин на живот и обкръжение“. С близки до граничните стойности, но също повлияващи вероятността от рецидив са разделите „Настоящо правонарушение“, „Взаимоотношения“ и „Злоупотреба с алкохол“.

Завишен е рискът от вреди за служителите, който е среден, и са запазени 2 средните стойности на риска от вреди за обществото след освобождаването.

Видно от приложеното по делото Препланиране на присъдата, л.св.А. е бил запознат със заложеното в плана и предстоящата работа, но е отказал да г о подпише, както и да отрази в коментар с какво не е съгласен, което обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели.

След постъпването му в ЗООТ „***“ и преминаване на адаптационния период в затворническото общежитие, от 08.11.2021г. л. св. А. е назначен на работа на основание чл.80 от ЗИНЗС като „библиотекар“.

Паралелно с това е участвал в подготовката на материалите и издаването на затворническия вестник „Зограф“. В началото показва съвестно и отговорно отношение към възложените му задачи, за което е награден със заповед № Л633/09.03.2022г. от Началника на ЗООТ „Враца“ на основание чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС „писмена похвала“.

Изпълненията на задълженията му, свързани с издаването на вестника, са преустановени поради неизпълнение на конкретните задачи, поставени от служителите и отговарящи на потребностите на затворническата общност и свързани с поставените цели за ресоциализация. От 31.01.2023г. трудовите задължения на л. св. се ограничават само като „библиотекар“ на основание чл.80 от ЗИНЗС съобразно установен график, с който е запознат. С депозирана декларация л. св. се отказва от заеманата длъжност и е освободен от работа със заповед № 740/ 27.02.2024г.

Л.св. А. е завършил две корекционни програми - „Овладяване на гнева“ и „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“.

През 2023 година А. е наказван за различни нарушения, като по две от заповедите - № 1324/02.05.2023г. и № 1537/18.05.2023г., наложените му наказания са отменени с решения на Административен съд гр. Монтана.

Същевременно са констатирани поредица от нарушения, извършени по време на изпълнение на трудовите задължения като „библиотекар“, свързани с изготвяне на файлове, съдържащи жалби и сигнали на компютрите, предвидени за работа на л. св. от ЗОЗТ, присъствие в библиотеката извън графика за работно време, вербална агресия и нецензурни думи спрямо началника на ЗООТ. Изготвените файлове са сваляни чрез външни устройства и са изпращани на имейла на затвора гр.*** и до различни институции. За горепосочените нарушения са м у наложени дисциплинарни наказания със 3

Заповеди № Л-419/18.10.2023г. на основание чл.101, т.1 о т ЗИНЗС; № Л420/18.10.2023г. на основание чл.101, т.2 от ЗИНЗС и № Л-421/18.10.2023г. на основание чл.101, т.4 от ЗИНЗС. Посочените заповеди са били обжалвани от л. св. и потвърдени със заповеди на ГДИН № Л-4648/07.11.2023г., № Л4649/07.11.2023г. и № Л-4650/07.11.2023г., а впоследствие и с решения от Административен съд – Монтана.

Във връзка с подадената молба за условно предсрочно освобождаване, към доказателствата по делото е приобщено и становището на Началника на Затвора гр.*** /инкорпорирано в справката за изтърпяната част от наказанието/. Същото е отрицателно, като главно се позовава на експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа. Посочено е, че несъгласието на л.св. със заложените цели и задачи е определящо за липса на каквото и да е съдействие при реализирането им.

При така установената по делото фактология въз основа на документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Колебливостта във времето и завишаването към момента на оценката за риска от рецидив и от вреди за немалкия престой в затвора, както и актуалността н а три от най-значимите в корекционната работа проблемни зони у молителя означава, че не е постигната трайна положителна промяна в способността му за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и вземане на самостоятелни решения.

Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения А., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода.

Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него за постигне на набелязаните в плана на присъдата цели и задачи.

За да се остави без уважение искането, настоящият състав отдаде приоритетно значение на установените по отношение на А. немалък брой зони 4 с дефицит и пълният му отказ да сътрудничи за изпълнение препланирането на присъдата. В тази връзка правилно и законосъобразно Врачански окръжен съд е кредитирал съдържанието на изготвения във връзка с молбата на осъдения за предсрочното му освобождаване доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, където е обоснован актуалният риск от рецидив от 73 т., завишен от последната година. Особено съществено в случая е, че рискът от вреди за обществото се запазва в средни стойности. Посредством методите, използвани при работата с него, респ. техниките и прийомите за корекция, компетентните длъжностни лице са установили продължаващо наличие на посочените погоре дефицитни зони. Тук е мястото да се посочи, че инспекторите, назначени в затвора освен, че са професионално подготвени, са лицата, които в найголяма степен са запознати с успеха на корекционната работа по отношение на лишените от свобода. В този смисъл напълно голословни са твърденията на жалбоподателя за необоснованост на актовете на затворническата администрация. Видно от приложените по делото и затворническото досие материали, А. многократно е упражнявал правото си на жалба, вкл. някои от тях са били уважавани от административния съд. Същевременно обаче, за част от наложените му наказания заповедите на Началника са били потвърдени от съда, поради което и правилно в доклада е отразено, че същият понастоящем е наказван. Представените с въззивната жалба три броя заключения на прокурор от ОП-Монтана по повод на жалбите му нямат обвързваща сила за съда в производството по чл.437 и сл. от НПК, тъй като те отразяват становището на страна по друго дело. Освен това, не е в компетентността на съда по чл.438 от НПК да събира доказателства и прави изводи относно обосноваността и законосъобразността на влезлите в сила актове, с които л.св. е бил наказан.

Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и възраженията на жалбоподателя от здравословен характер. В тази връзка следва да се посочи, че по принцип влошеното здравословно състояние не е сред обстоятелствата, които се изследват в производство по условно предсрочно освобождаване. В ЗИНЗС и Правилника за приложението му са предвидени специални норми, които регламентират достъпа на лишените от свобода лица до медицинска помощ, вкл. такава, която съответства на най-високите медицински стандарти при необходимост, която е била предоставена на А..

Доводите, касаещи социалното положение на А. и заявената от него необходимост да извърши спешен ремонт на къщата си, също са неотносими към предмета на настоящото производство.

Твърденията за тенденциозно отношение към него, освен че са неподкрепени с докаказателства, са и неоснователни, тъй като от приложените по делото доказателства, вкл. затворническото му досие в цялост, се установява, че на А. са предоставяни възможности за участие в различни 5 програми и трудова дейност. Изготвените доклади на ИСДВР са професионално обосновани и напълно кореспондиращи на обективни документи, отразяващи поведението на л.св.

Врачански окръжен съд е съобразил съдебният си акт и със съдебната практика, вкл. тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7 от 27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от НК. Верен по същество е изводът на първоинстанционния съд, че към настоящия момент осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне, поради което е постановил отказ за уважаване молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите на наложеното му наказание.