Определение № 3946 от 20.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3946 гр. София, 20.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА Наказателно дело частен характер № 20231110210870 по описа за 2023 година Наказателно дело от частен характер № 10870/2023г. е образувано на основание депозирана от М. О. Л. срещу А. Й. Г. тъжба, с обвинение за нанесена от същия обида на частния тъжител.

По правило всяко съдебно производство следва да се развие и протече при спазване на основополагащи за правораздаването принципи и правила които гарантират както правото на справедлив съдебен процес така и доверието в правосъдието въобще. Едно от основните изисквания, на които трябва да отговаря правораздавателната дейност е осъществяването й да се извършва от независим и безпристрастен съд, като основно проявление на принципа за справедлив съдебен процес прокламиран член 6, §1 на Европейската конвенция за защита правата на човека. При изследването на този въпрос от страна на ЕСПЧ, е формирана богата и трайна практика, в частност във връзка с непредубедеността на съда, в основата, на която стоят двата критерия за безпристрастност, формулирани по делото Piersack срещу Белгия (1982)- субективния и обективния такъв, като субективния подход, цели "да установи личното вътрешно убеждение на даден съдия по дадено дело", а обективният подход, е свързан с това да се установи, "дали съдията е предоставил гаранции, достатъчни да изключат всякакво основателно съмнение в това отношение", или иначе казано съществуват ли проверими факти, извън поведението на съдията, които могат да породят съмнение в неговата или нейна безпристрастност.

Следва изрично да се изтъкне, че обективният критерий е насочен едновременно към гарантиране правото на справедлив процес на страните по делото, но също така и към осигуряване на общественото доверие в правосъдието, като както изрично се сочи от ЕСПЧ в решението по делото Fey срещу Австрия(1993), "...става въпрос за доверието, което съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват в обществото и преди всичкодоколкото се отнася за наказателно производство- в обвиняемия". Иначе казано, за да е изпълнен обективния критерий за безпристрастност, то следва да отсъства всяко основание за съмнение относно наличието на предубеждение у съдията, който разглежда делото. В практиката си ЕСПЧ преценява обективния критерий на база съществуващи факти от действителността, които обективно могат да породят съмнения в безпристрастността на членовете на съдебния състав.

В настоящия случай такъв обективен факт по отношение на съдията-докладчик се явява обстоятелството, че за периода от месец февруари 2017г. до месец септември 2017г., е използвал един и същи служебен кабинет с частния тъжител М. Л., през времето, когато 1 последният е заемал длъжността съдия в СРС. Посоченото, действително не дава отражение върху субективната безпристрастност на съдията- докладчик в настоящото производство, доколкото само по себе си нито е израз на конкретно позитивни или негативно отношение към личността на някоя от страните или нейната теза, а още по-малко е израз на предварително формирано становище.

При все това обаче посочената връзка между съдията докладчик и частния тъжител, е обективен факт от естество да внесе основателно съмнение у подсъдимия и обществото, като хвърли сянка върху правораздавателната дейност въобще, който резултат не следва да се допуска, доколкото правосъдието е област, в която дори „впечатлението е от значение“, доколкото доверието на всеки у съда следва да е безусловно. Следва да се изтъкне, че върховната съдебна инстанция недвусмислено е приела, че дори да предостави на страните възможност да поискат отвод, като им обяви посочения факт, то това действие само по себе си не дава достатъчно гаранции за изпълнение на обективния критерий за безпристрастност, въведен от ЕСПЧ при тълкуване на чл.6, §1 ЕКПЧ. (Решение № 78 от 9.06.2022 г. на ВКС по н. д. № 221/2022 г., III н. о., НК).

Предвид на това и доколкото всеки, за когото съществува подобно опасение, че би могъл да действа предубедено, следва сам да се отстрани от разглеждане на делото чрез института на самоотвода, тъй като дейността на съда трябва да вдъхва доверие както у подсъдимия, така и на обществото, и последното е особено важно за правилното функциониране на правосъдието като регулатор на обществените отношения чрез правото.

Реализирането на отвод по чл. 29, ал. 2 НПК на съдия от разглеждането на делото, не е предвидено само за случаи, в които той се счита пряко или косвено заинтересован от изхода му, а и тогава, когато съществува конкретно основание за страните да считат, или да се съмняват, че това е така.

Така мотивиран и на основание чл. 29, ал.2 от НПК, съдията-докладчик ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДА председателя на съдебния състав- съдия Веселина Няголова от разглеждане на делото.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Делото да се докладва на заместник- председател на СРС, ръководещ НО за определяне на съдия-докладчик.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2