Определение № 2055 от 13.08.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1999/2024
- Вид
- Определение № 2055
- Подписан
- 13.08.2024
- Състав
- Елизабет Петрова, Михаил Малчев, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 · Закон за международния търговски арбитраж
- чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2055 гр. София, 13.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000501999 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
С разпореждане № 15404/25.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3558/2024 г. по описа на Софийски градски съд, е върната подадената искова молба с вх. № 35058 от 26.03.2024 г. от В. Х. А., действащ чрез процесуалния си представител, като е прекратено производството по гр. дело № 3558/2024 г. на СГС I-21 състав.
Против това разпореждане на СГС е постъпила частна жалба от В. Х.
А., действащ чрез процесуалния си представител, в която се поддържа, че то е незаконосъобразно. Твърди се, че необосновано първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, като в действителност е предявен иск на основание чл. 2в ЗОДОВ. Заявява се, че ищецът е претърпял имуществени вреди, причинени му от арбитражно решение на Арбитражния съд при ответното сдружение, постановено при допуснато особено съществено нарушение на правото на ЕС. Поддържа се, че силата на арбитражното решение е приравнена на силата на съдебното решение съгласно делегираните от Държавата правомощия на основание чл. 41, ал. 3 ЗМТА. Моли се, като се съобразят развитите аргументи, обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се разпореди да продължат съдопроизводствените действия по делото.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Делото пред СГС е образувано по предявен от В. Х. А. срещу Сдружение "Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес" 1 осъдителен иск за заплащане на обезщетение в общ размер на 84227 лева за имуществени вреди, обоснован с твърдение за причиняването им от арбитражно решение на Арбитражния съд при ответното сдружение.
Пълномощникът на ищеца е изложил становище за правна квалификация на иска чл. 2в ЗОДОВ за търсене на имуществена отговорност за вреди от правораздавателна дейност, при която е допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Според представителя на ищеца, след като съдилищата носят такава отговорност, тя може да бъде търсена и от частните арбитражни съдилища, тъй като са носители на правораздавателна власт, преотстъпена им от държавата. В съответствие с твърдяната от представителя на ищеца квалификация, по делото е представен документ за внесена държавна такса по ЗОДОВ в размер на 10 лева.
С разпореждане № 12938 от 28.05.2024 г. първоинстанционният съд не е приел съображенията в исковата молба. Констатирал е, че искът е предявен срещу частноправен субект (в случая сдружение "Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес"), чийто орган е разгледал спора в арбитражно производство, поради което отговорността може да се търси по общия гражданскоправен ред. В тази насока е заключил, че искът следва да се квалифицира по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. На това основание и според цената на иска, съдът е определил дължима държавна такса от 3369 лева и е указал на ищеца да довнесе държавна такса от 3359 лева.
Препис от разпореждането е получел от представителя на ищеца на 17.06.2024 г. С молба с вх. № 69955 от 19.06.2024 г. представителят на ищеца е направил изявление, че отказва да внесе указаната държавна такса за внасяне.
Срокът за внасяне на държавната такса е изтекъл на 24.06.2024 г. Поради неизпълнение на указанията с обжалваното в настоящото производство разпореждане СГС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав приема с оглед на предмета на исковата претенция на В. Х. А. срещу Сдружение "Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес", че правната квалификация, която е дадена от СГС – чл.
49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, е правилна. Същата отговаря напълно на твърдените в исковото производство пред първата инстанция обстоятелства. При претендирани вреди, които се твърди, че са причинени от незаконосъобразна дейност на частноправен субект, какъвто е ответникът, макар и с възложени му властнически правомощия, процесуалните правила на ЗОДОВ са неприложими. В тази връзка, следва да се укаже на процесуалния представител на частния жалбоподател, че съдът не е обвързан от твърдяната от него правна квалификация. Определянето й е задължение на сезирания съд и се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума. В тази насока също е константната практика на ВКС, обективирана например в решение № 177/11.07.2012 г. на ІV г. о., решение № 45/20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г., ІІ т. о., решение № 2
539/13.12.2011 г. по гр. д. № 1844/2010 г., ІV г. о., решение № 71/23.02.2012 г. по гр. д. № 594/2011 г., ІV г. о. и др.
Обосновано първоинстанционният съд е съобразил, че Сдружение "Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес", действащо като арбитражен съд, не е държавен орган, а арбитрите, постановили процесното арбитражно решение, не са длъжностни лица, респективно съдии. Поради изложено няма как деликтната отговорност на Сдружение "Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес" да бъде ангажирана по реда на ЗОДОВ, включително на основание чл. 2в ЗОДОВ.
Освен това за по-голяма яснота, следва да се посочи, че отговорността за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по смисъла на чл. 4, § 3 от ДЕС, респ. по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, е специална деликтна отговорност, която може да бъде ангажирана по съдебен ред при наличието на определени материалноправни предпоставки, установени в практиката на Съда на ЕС. В тази насока от практиката на СЕС (т. 51 от Решение на СЕС по съединени дела С 46/93 и С 48/93 (Brasserie du pecheur SA и Bundesrepublik Deutschland), Тълкувателно решение от 19.11.1991 г. по съединени дела С- 6/90 и С-9/90 Francovich и Bonifaci и др.), могат да бъдат изведени следните елементи на фактическия състав, обуславящ отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз по чл. 4, § 3 от ДЕС, а именно: 1.
Нарушена конкретна правна норма от правото на ЕС или нарушен принцип, установен от правото на съюза; 2. нарушените правни норми на общностното право да предоставят права на частноправни субекти; 3. нарушението да е достатъчно съществено и 4. нарушението, респ. неизпълнението на задължението на държавата, да е в причинно-следствена връзка с настъпилия за засегнатото лице вредоносен резултат (вреди). В тази връзка в процесната искова молба няма изложени твърдения относно нито един от посочените елементи, поради което също няма как правното основание на предявения иск да бъде чл. 2в ЗОДОВ. Съгласно даденото от Конституционния съд на Република България в т. 3 на решение № 9/24.10.2012 г. по к. д. № 15/2002 г. тълкуване, защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий, който е факултативен, е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред компетентния държавен съд - Върховен касационен съд. Няма данни в разглеждания случай да е осъществен факултативния стадий.
Предвид изложените съображения настоящият състав на Софийски апелативен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 15404/25.06.2024 г., постановено по гр. дело № 3558/2024 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя с излагане на основания за допускане до касационно обжалване и приподписване от адвокат.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4