Определение № 370 от 25.06.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Разград, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20263300500225 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 в.в. с чл.413 ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жА. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, представляван от изп.директор Я.Янакиев, подадена чрез пълномощник, против разпореждане № 1609/4.05.2026г. по ч.гр.д. № 758/2026 г. по описа на Районен съд Разград, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против А. Д. Д. за следните суми, претендирани като дължими по договор за потребителски кредит № 7200312088338 /06.03.2024 г.: 255,18 евро главница за периода от 25 юни 2024г. до 25 април 2026г., 555,30 евро договорна лихва за периода 25.06.2024 г. - 31.07.2025 г. и 187,85 евро мораторна лихва за периода 25.06.2024 г. - 21.04.2026 г. В жА.та са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт с твърдения, че съдът не е дал указания на заявителя да представи определен вид информация, а е отхвърлил заявлението именно поради липсата на такава, както и за неправилно тълкуване на закона. Жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение.

Въззивният съд, след преценка на извършените процесуални действия от заповедния съд, намира следното: Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за Контрол на просрочени задължения“АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Д. Д. за плащане в полза на заявителя на парични задължения, както следва: 255,18 евро главница по договор за паричен заем, формирана като сбор от месечни погасителни вноски за периода 25.06.2024г. – 25.04.2026г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 22.04.2026г., до изплащане на вземането; 555,30 евро договорна лихва за периода 25.06.2024 г. - 31.07.2025 г. и 187,85 евро мораторна лихва за периода 25.06.2024 г. - 21.04.2026 г. В обстоятелствената част на заявлението се съдържат твърдения за сключен договор за 1 потребителски кредит № 7200312088338/6.03.2024г., отпуснат от "Ти Би Ай Банк“ЕАД на А.

Д. Д., по силата на който е отпуснат заем в размер на 1335,80 евро, който е следвало да бъде върнат на 60 месечни погасителни вноски, в срок до 25 март 2029г., платими при първа погасителна вноска на 26 март 2024г. и последна погасителна вноска на 25 март 2029г.

Предвид факта, че падежът на последната погасителна вноска по договора за кредит не е настъпил, със заявлението по чл.410 ГПК се претендират частично сумите за главница и възнаградителна лихва само за погасителните вноски, които са с настъпил падеж към датата на входиране на заявлението в съда: погасителни вноски за периода от 25 юни 2024г. до 25 април 2026г. Впоследствие, на 31.07.2025г. вземането на кредитора от длъжника било прехвърено с договор за цесия на настоящия заявител „Агенция за Контрол на просрочени задължения“АД.

С разпореждане № 1440/23.04.2026г. районният съд е оставил без движение заявлението с указание до заявителя да уточни извършените от длъжника плащания по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. В изпълнение на указанието заявителят е представил молба, с която е посочил, че длъжникът е изплатил общо 105,58 евро, от които главница в размер 14,20 евро, договорна лихва в размер 91,37 евро и лихви за просрочие в размер 0.1 евро.

Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Цитираните разпоредби на закона са императивни, задължават заповедния съд да провери за наличието на посочените в тях хипотези и ако установи нарушения, да отхвърли подаденото заявление.

В разглеждания случай заявеното от „Агенция за Контрол на просрочени задължения“АД вземане произтича от договор за потребителски кредит, сключен между длъжника и "Ти Би Ай Банк“ЕАД, уреден в чл.9 ал.1 от Закона за потребителския кредит, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК. От представения договор за потребителски кредит е видно, че кредиторът е предоставил кредит в размер на 1400лв. и застрахователна премия в размер 1212,60 лв. по застраховка „Банк живот агент“, общ размер на кредита 2612,60лв. при посочен ГПР 49,76%. Общата сума, дължима от потребителя за връщане, е определена на 6194,62 лв.

В нормата на чл. 10а ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисионни от потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. В §1 т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи за допълнителни услуги, свързани с кредита, в т.ч. и застрахователните премии, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В чл.19 от договора сключването на застраховка не е била уговорена като задължително условие за получаване на кредита.

Фактът обаче, че застраховката е сключена още със сключването на договора, както и че възстановяването й е включено в цената на месечната вноска по кредита /без ясното й разграничаване по размер в погасителния план/, води до извод, че същата представлява 2 разход по кредита. Съвкупността от горните факти, както и обстоятелството, че застраховката е посочена в определянето на общия размер на кредита, а в същото време е налице текстът на чл.19 от договора, мотивират настоящия съд да приеме, че целта е заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, която изисква ГПР да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва. Разходът за застраховка следва да се включи при формиране на годишния процент на разходите, а невключването му води до липсата на яснота относно действителния размер на ГПР. Налице е нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК, което пък влече последиците на чл.23 с.з.

По конкретното оплакване в частната жА., въззивният съд приема следното: районният съд е дал ясни и конкретни указания до заявителя, необходими за преценката при вземане на решение за издаване на заповед за изпълнение: да уточни извършените от длъжника плащания по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите. Причината, поради която заповед за изпълнение не е издадена и не може да бъде издадена е, че със заявлението се претендират частични неплатени вноски за главница за определен период, а в погасителния план на кредита към главницата е включена и сумата за застрахователна премия, без двете задължения да са отграничени едно от друго. Така не може да се извърши преценка каква е чистата стойност на частично претендираната неплатена главница за конкретния период, за която да се издаде заповед за изпълнение, след приспадане на платената от длъжника сума. Тази е причината за отхвърляне на заявлението, а не позоваването от съда на недадени указания до заявителя /действително районният съд е посочил и общо начисляване на договорна лихва, но същата не се присъжда в хипотезата на чл.23 ЗПК, поради което този извод е неотносим към крайния резултат/. В заповедното производство съдът има задължението да следи за противоречие със закона, с добрите нрави и за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но установявайки такива пороци в потребителски договор, не разполага с възможностите на исковия процес посредством експертиза или други доказателствени средства да присъди частично дължима главница на кредитора в случаи като настоящия. Националното законодателство, ведно със съдебната практика на СЕС, са ясни по отношение защитата на потребителя, в т.ч. и в заповедното производство, поради което съдът следва да приложи точно чл.411 ал.2 т.2 и 3 ГПК. Съдебната защита на заявителя, от друга страна, е предвидена от законодателя в чл.415 ал.3 в.в. с ал.1 т.3 ГПК и следва да се реализира в общия исков процес, в който същият има възможност да докаже своята претенция.

Частната жА. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жА. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, представляван от изп.директор Я.Янакиев, против разпореждане № 1609/4.05.2026г. по ч.гр.д. № 758/2026 г. по описа на Районен съд Разград.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4