Решение № 977 от 14.05.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 977/14.5.2021г. град Пловдив, ………………..2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯВОР

КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА

Г. при секретаря П.Ц. с участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 724 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на

Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ срещу Решение № 17 от 14.01.2021 г. постановено по АНД № 5485 по описа за

2020 година на Районен съд Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 13-789-2/18.08.2020 от 18.08.2020 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Свети

Георги“ ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл. 116, ал. 2, от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 8000 лева за нарушение на т. 1.1 от Раздел V на Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна Медицина“ вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.

В жалбата се изтъкват доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

В съдебното заседание – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не се представлява.

Ответникът – УМБАЛ„Свети Георги” ЕАД се представлява от адв. Ш., която оспорва жалбата, претендира разноски.

Прокурор от

Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое заключение намира жалбата за неоснователна, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.

От фактическа страна по делото пред първата инстанция е установено следното:

В изпълнение на Заповед №

ИАМН-РД-13-789/09.12.2019 г. служители на ИА„МН“ извършили проверка на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, като съставили констативен протокол за установеното.

Установени са конкретни факти и обстоятелства свързани с лечението на малолетното дете Б.Д.П., както следва: На 03.08.2019 г. в 7:30 ч. детето Б.Д.П. на възраст 2 г., посетило отделението „Спешна медицина“ – база 2 на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в гр. Пловдив, придружен от майка си. На регистратурата нямало триажна сестра, и съгласно вътрешните правила на лечебното заведени то било насочено към клиниката по Детска хирургия, от регистраторката, тъй като имал рана на главата.

При пристигането си в посочената клиника в

8:20 дежурният лекар – д-р М.Н., установил че детето било в безсъзнание и с видима деформация на главата, което налагало прием първоначално в шокова зала, а в последствие и в клиника по Неврохирургия.

В 09:20 ч., в клиника по неврохирургия бил извършен преглед на П. от д-р Р.-неврохирург, който назначил краниография на черепа и други изследвания, и след извършването им насочил детето и майката за регистрация в спешно отделение.

В 10:56 П. бил регистриран в Амбулаторния дневник на отделението по спешна медицина, където след извършване на необходимите медицински дейности в 11:41 ч. бил насочен за незабавна хоспитализация в клиниката по Неврохирургия, където е приет в 11:42 ч.

Не бил извършен медицински триаж от назначеното за това лице и не бил съставен триажен лист. За липсата на документа бил съставен Протокол за установени липси без дата, връчен на представляващ лечебното заведение на 13.02.2020 г.

На 07.04.2020 г. е издаден АУАН № А

13-789-2, в който актосъставител Ю.Г.описала установената фактическа обстановка.

Издадено е процесното наказателно постановление № НП-13-789/ 18. 08.2020 г., с което на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр. Пловдив на основание чл. 116, ал.2 от ЗЛЗ, била наложена имуществена санкция в размер на 8000 лв. за нарушение на т. 1.1 от Раздел V на Глава Четвърта на Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна Медицина“ вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ.

Съдът е приел описаната фактическа обстановка за установена по безспорен и категоричен начин.

Съдът е ценил показанията на актосъставителя Г. като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

Съдът е приел, че в хода на делото не се доказват обстоятелства, които да оспорват установената фактическа обстановка.

Съдът приема, че не се установява авторството на деянието и виновното му извършване.

С Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина", издадена от министъра на здравеопазването обн., ДВ, бр. 86 от

27.10.2017 г., се утвърждава медицинският стандарт "Спешна медицина".

В раздел втори от Наредбата е регламенитрано, че медицинският триаж е основен елемент и практически инструмент на диагностично-лечебния процес в обхвата на специалността "Спешна медицина", с приложението на който всички спешни пациенти се групират в категории (групи), чрез използване на стандартна медицинска триажна система. Медицинският триаж е процес на разпределение на пациентите, чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт в обхвата на специалността "Спешна медицина", в това число и в случаите на масови бедствия и аварии.

Приложението на медицинския триаж цели постигане на равнопоставеност на достъпа до системата на спешна медицинска помощ и предоставяните от нея; диагностика и лечение в зависимост от степента на спешност на пациента и наличните апаратурни и кадрови ресурси с цел постигане на оптимална ефикасност, ефективност и сигурност на медицинското обслужване в обхвата на специалността "Спешна медицина" и осигуряване на качествено диагностично - лечебно поведение, основано на субективни и обективни клинични критерии. Медицинският триаж се базира на преценка на входящи субективни оплаквания и обективни клинични критерии при пациент с осъществен достъп до системата за спешна медицинска помощ – витални параметри, ключови симптоми и признаци, с цел категоризиране и определяне на медицинския приоритет на спешния пациент в зависимост от тежестта на спешното състояние (степента на спешност), нуждата от ресусцитация и приложение на незабавни животоспасяващи мерки, прогнозата на заболяването и наличните човешки и инструментални ресурси.

С приложението на медицинския триаж в обхвата на специалността "Спешна медицина" се постига клинична справедливост и се осигурява подходящо и навременно лечение на спешни пациенти в зависимост от техните нужди и наличния ресурс в определена времева рамка.

Съдът е посочил, че безспорно на

03.08.2019 г. в 7:30 или по-късно такава дейност от триажна сестра или от друг специалист, на Б.П., не е извършвана.

По същество лечебното заведение е санкционирано за това, че не е осигурило организация за изпълнение на задълженията си по извършване на медицински триаж.

Съдът е посочил, че отговорността на юридическите лице е обективна и поради тази причина не следва да се изследва въпросът за виновното поведение на едно или друго лице, или за вината като цяло, и правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 116 ал. 2 от ЗЛЗ, която предвижда за нарушения на нормативните актове по прилагането на ЗЛЗ в дейност по болнична медицинска помощ, извършени от юридически лица, да се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв.

Съдът е посочил, че в настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Изложените мотиви досежно отмяната на процесното НП не се споделят от настоящата инстанция, а те в значителна степен са противоречиви.

Настоящата инстанция намира, че по преписката е представено писмо изх.№ИАМН-07-14/10.03.2020 г. до проф. К.Д., за предявяване на АУАН, като изрично е указано, че при неявяване на 06.04.2020 г. от 10 ч. до 16 ч. същият ще бъде съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН .

Настоящата инстанция намира, че в хода на издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията съществени, които до опорочават производството до степен незаконосъобразност.

Нормите на чл. 116, ал.

1 и ал. 2 от ЗЛЗ, предвиждат налагането на глоба за физическо лице, както и налагането на имуществена санкция на юридическо лице, извършващо дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на закона или на нормативните актове по прилагането му.

Задължение за съответния ръководител е осигуряването на предварителен план за провеждане на медицинската дейност в съответната структура при конкретни хипотези, свързани със здравословното състояние на пациентите, създаването на необходимата организация за неговото изпълнение и извършването на контрол на всички нива при осъществяването на дейността. Именно по отношение на тази дейност е предвидена и административнонаказателната отговорност по чл. 116 от ЗЛЗ, за лечебното заедение, а не спрямо конкретен лекар при осъществяване на професионалните му задължения за конкретен пациент.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.

1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от

ЗЗ предвижда, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. В чл. 81, ал. 2 от

ЗЗ са дефинирани принципите, при които се осъществява правото на достъпна медицинска помощ: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност на пациентите; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациентите. Посочените разпоредби са във връзка с нормата на чл. 79 от ЗЗ, съгласно която медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл. 80 от ЗЗ качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

В понятието "качество" на медицинската помощ, посочено в чл. 80 от ЗЗ, се включват и нейната своевременност и достатъчност. Доколкото в медицинската наука и практика е възможно да съществуват различни, а понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗ е посочено, че следва да се съобразяват медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правила за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 от

ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.