Решение № 155 от 05.12.2019, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 763/2018
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 05.12.2019
- В сила
- 05.12.2019
- Състав
- КРИСТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА, ПЛАМЕН ДИМИТРОВ ПЕТКОВ, НИКОЛАЙ СТАНКОВ МЕТАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Закон за горите
- чл.57 ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.235 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.235 ал.3, т.4 · Наказателен кодекс
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.270 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.28 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.82 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.82 ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.86 ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.86 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.88а ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.112 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.118 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.118 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр.С., 05 декември 2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: П.
ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА при секретаря Д. и с участието на прокурор от СОП
К., като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 763 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 30 от 12.11.2018 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 538/2017 г. по описа на същия съд, подсъдимия В.В.В., с ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че в периода от 04.08.2017 г. до 06.08.2017 г., в землището на с.Н., С. обл. – отдел 1, подотдел „ж“ и в гр.Б., обл. С., при условията на продължавано престъпление, е добил от държавния горски фонд, при условията на посредствено извършителство, чрез А. Б. К.и Л. В. Г., и извозил с товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ., без редовно писмено позволително, 2,1 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „габър“ на обща стойност 136,50 лева, с което е причинил вреда на горския фонд в размер на 52,50 лева, всичко на обща стойност 189,00 лева, като деянието е извършено повторно – след като е осъждан за друго такова престъпление с присъда по НОХД № 519/2014 г. на Районен съд – гр.Б., влязла в законна сила на 23.06.2015 г., както следва:
- на 04.08.2017 г., в землището на с.Н., С. обл., отдел 1, подотдел „ж“, е добил от държавния горски фонд, при условията на посредствено извършителство - чрез А. Б. К.и Л. В. Г., и извозил с товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ., без редовно писмено позволително, 2,1 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „габър“ на обща стойност 136,50 лева, с което е причинил вреда на горския фонд в размер на 52,50 лева, всичко на обща стойност 189,00 лева;
- на 06.08.2017 г., в гр.Б., С. обл., извозил с товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ., без редовно писмено позволително, 2,1 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „габър“ на обща стойност 136,50 лева, с което е причинил вреда на горския фонд в размер на 52,50 лева, всичко на обща стойност 189,00 лева, поради което и на основание чл.235 ал.3, т.4, във вр. с чл.235 ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, което на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.
С горепосочената присъда подсъдимия В.В.В. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр.Б. сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски в първоинстанционното съдебно производство и сумата от 5,00 лева – за служебно издаване на изпълнителен лист, като и по сметка на РУП на МВР гр.Б. – сумата от 56,00 лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски.
Със същата присъда са отнети в полза на държавата, на основание чл.112 ал.1 НПК, вр. чл.53 ал.1, бук.“а“ и „б“ НК иззетите по делото 2,1 пространствени кубични метра дърва от дървесен вид „габър“.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия В.В.В., който чрез защитника си – адвокат С.Й. е депозирал въззивна жалба срещу същата. В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Твърди се, че неправилно районния съд е приел, че от събраните в хода на съдебното следствие, доказателствени материали се установява подсъдимия В. да е осъществил от обективна и субективна страна състава на инкриминираното му престъпление. В частност се сочи от защитата, че по делото не се доказва подсъдимия да е извършил изпълнителното деяние „извоз на дървен материал“, доколкото не се установява същия да е управлявал на процесната дата, моторното превозно средство с натоварения на него дървен материал. В тази насока защитникът сочи, че първостепенния съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите С. К., Д. К., Ц. В. и В. К. единствено в частта им, в която същите установяват присъствието на подсъдимия на мястото на разтоварване на дървения материал, но не и относно дадените от тези свидетели сведения за вида на този дървен материал. Развиват се и доводи за неправилно сторена от първия съд доказателствена оценка на показанията на свидетелите Л. Г., А. В., Й. А., В. Ц. и П. Г.. Иска се от въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с която да оправдае изцяло подсъдимия В.В..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия В.В.В. – адвокат Е.Й., поддържа жалбата срещу осъдителната присъда на районния съд, с искане последната да бъде изцяло отменена и подсъдимия оправдан. Твърди се, че оспореният съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В тази насока, аргументацията на защитата е свързана с липса на ясно формулирано с обвинителния акт обвинение, доколкото същото не съдържа изложение на фактите, поради които прокурора приема, че подсъдимия е посредствен извършител на инкриминираното му престъпление. Подчертава се, че свидетелите К. и Г., с които според обвинението подсъдимия си е „послужил”, като ги е заблудил, за да извършат престъплението, са наказателно-отговорни лица, която правна конструкция е непозната на съдебната практика. Излагат се и доводи, че осъдителната присъда на първата инстанция е изградена изцяло на показанията на свидетелите С. К., Д. К., Ц. В. и В. К., които обаче са извършвали действия по разследване в първата фаза на процеса, с оглед на което е било недопустимо да свидетелстват, съгласно чл.118 ал.2 от НПК. Възразява се срещу отказа на първостепенният съд, да кредитира с доверие показанията на свидетелите В., А. и Ц., като се изтъква, че изложените в тази връзка съображения са неубедителни. Сочи се още от защитата, че доколкото процесния дървен материал не е приобщен по делото по предвидения в НПК ред, то в случая липсвал предмет на конкретното престъпление.
Искането, което се прави в съответствие с направените оплаквания, е за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, изцяло оправдателна за подсъдимия.
В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимия В.В.В. моли жалбата му да бъде уважена, тъй като не е извършил престъплението.
Представителят на С.о.п. изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Излагат се доводи за несъстоятелност на възражението на защитата срещу оценъчната дейност на първостепенния съд, относно показанията на свидетелите К., К., В. и К.. В тази връзка се изтъква от прокурорът, че процесуалния закон не въвежда обща забрана за служителите на МВР, да свидетелстват по дело, като участието им е ограничено единствено от разпоредбата на чл.118 ал.2 от НПК, която хипотеза в случая не е налице. Подчертава се и, че посочените гласни доказателствени източници, не са единствените, на които първостепенния съд е изградил изводите си по фактите и правото. Също така, според прокурорът от СОП наложеното на подсъдимия наказание е напълно справедлИ. и правилно определено при условията на чл.54 от НК.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият В.В.В.,***, бил регистриран в публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика при Изпълнителна агенция по горите, съгласно удостоверение № 5091/20.12.2011 г. С удостоверение № 585/17.05.2012 г. за изработка и регистрация на контролни горски марки /КГМ/, на същият е разрешено да изработи контролна горска марка във вид на чукче, която марка също е вписана в регистъра на КГМ под № 2736. Съгласно удостоверение изх. № 15606/09.08.2017 г., изходящо от Изпълнителна агенция по горите, вписването на подсъдимия в регистъра по чл.235 от ЗГ, му дава възможност да притежава КГМ и да я ползва за маркиране на стоящи дървета, определени за сеч, при спазване на нормативните разпоредбите.
По силата на заповед №
785/05.09.2017 г. на директора на Изпълнителна агенция по горите, подсъдимия В.В. е отписан от публичния регистър на ФЛ за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № 5091/20.12.2011 г.
През 2017 г. подсъдимият В.В. се занимавал с добив на дърва, които съхранявал в склад, находящ се в с.Н., откъдето ги продавал на клиенти.
От около пет години по-рано, за изпълнението на тази дейност, подсъдимият наел свидетеля Л. В. Г., който се занимавал с рязането на дървата от сечищата в с.Л. и с.Н., за което получавал възнаграждение съобразно нарязното количество дървесина. За събирането на нарязаните дърва и товаренето им в превозното средство се грижил свидетеля А. Б. К., на който подсъдимия заплащал възнаграждение по същия начин. Транспортирането на добития дървен материал до склада в с.Н. се извършвало лично от подсъдимия В.В. със собствения му товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № .. В склада, като общ работник, работил и свидетеля И. Д. К., който също бил нает от подсъдимия без сключен трудов договор, като имал задължения да нарязва и подрежда /складира/ дървения материал, както и да го доставя заедно с подсъдимия на клиенти.
На 06.08.2017 г., сутринта, свидетелите И. К. и Л. Г. се явили на работа в склада на подсъдимия в с.Н.. По нареждане на подсъдимия, двамата натоварили около 5,00 куб. метра дърва на товарния автомобил марка „Мерцедес“ и заедно с подсъдимия, който управлявал посочения автомобил, ги доставили на клиент във вилната зона на с.С..
Междувременно подсъдимият В.В. се обадил по телефона на друг негов клиент – свидетеля Г. П.П., от гр.Б., с предложение да му продаде същия ден, около два кубика дърва от дървесен вид „габър”. Свидетелят П.се съгласил. Подсъдимият В. отново наредил на свидетелите К. и Г. да натоварят микробуса марка „Мерцедес“ с рег. №. с два кубика дървен материал от вид „габър” и управлявайки посочения товарен автомобил, придружен от двамата свидетели, се отправил към адреса за доставка. След като пристигнали пред дома на свидетеля П., находящ се в гр.Б., ул.”А. С.” №, подсъдимия спрял автомобила на улицата пред вратата, а свидетелите К. и Г. слязли и започнали да разтоварват дървата.
В същото време в гр.Б. се извършвала специализирана полицейска операция от служители при ПКП при ОД на МВР С., за предотвратяване на незаконен добив на дървен материал. На място били изпратени служители на група ПКП при ОД МВР С. – свидетелите В. К., Ц. В., С. К., Д. К. и И. Т.. Около 10,00 ч. на същата дата, същите забелязали на входа на гр.Б., движещ се от с.Н., микробус марка „Мерцедес“ с рег. № ., за който имали информация, че е собственост на подсъдимия и се управлява от него. След като проследили движението на товарния автомобил, полицейските служители видели, че същият спрял пред частен дом № 56 на ул.”А. С.”, като от него освен водача му – подсъдимия В., слезли и още две лица, които започнали да разтоварят превозваната в него дървесина.
При извършената на място проверка от полицейските служители, същите установили, че лицето, което управлявало товарния автомобил действително било подсъдимия В.В., а другите две лица – свидетелите К. и Г..
Констатирали още, че микробуса бил натоварен с дървета, нарязани на около 1 метър, от дървесен вид „габер”, като на част от тях имало поставена зелена на цвят контролна горска марка № А-2859. При поискване от полицейските служители да им бъде предоставен превозен билет за дървата и документ за произхода им, подсъдимия В. не представил такива. На свидетелят К., подсъдимия обяснил, че е работил като горски служител, но след уволнението му не е върнал контролната горска марка с № А-2859.
Разпечатката съдържа 30 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/647a13ff-a469-4342-8f39-9eb97603cec5