Решение № 5162 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5162 гр. С., 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110115980 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. Х. М. срещу „Ф. Б.“ , ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № *******, сключен между Т. Х. М. и „Ф. Б.“ ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „М. Б.“ в полза на ответника, е нищожна поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на 07.03.2022 г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* по реда на ЗПФУР за сумата от 250,00 лева, при ГПР в размер на 49.11%. Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „М. Б.“ в полза на дружеството ответник, но при сключването на договора никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоил сумата от 250,00 лв. ищецът установил, че освен заемната сума е начислена и такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Ф. Б.“ ЕООД, в размер на 21,12 лв. Оспорва клаузата като нищожна при твърдения, че дължимите вноски за възнаграждението за предоставяне на поръчителство, не са посочени в договора за кредит. В тази връзка излага още и че нито в договора, нито в ОУ, било посочено че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставянето на кредит, но всъщност се явявало именно такова. Оспорва да е подписвал договор за поръчителство, като твърди, че такъв не му е и представен. Оспорва договора за кредит и евентуалния договор за допълнителна услуга, като нищожни поради неспазена форма. Излага, че 1 договорът за кредит не съдържа начина на формиране и изчисляване на ГПР, а само размера. Освен това счита, че посоченият размер на ГПР е грешен, тъй като не включвал възнаграждението за предоставяне на поръчителство.

Твърди, че при включване на възнаграждението за поръчителство в размера на ГПР, същият надхвърля допустимия по закон. Излага, че посочването на грешен размер на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика и не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди, че е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В обобщение излага, че целият договор за кредит е недействителен.

Счита, че клаузата на чл. 5 от договора е неравноправна, както и че противоречи на разпоредбите на ЗПК. Моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 250,00 лв., както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща предоставяне на обезпечение – поръчителство, предоставено от М. Б. (М.). Оспорва сключването на договор за гаранция да е било задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че ищецът е имал право на избор какво обезпечение да предостави. Излага доводи, че М. Б. (М.) е самостоятелно юридическо лице, както и че договорът за гаранция е отделно правоотношение, по което той /ответникът/ не е страна. Счита, че са предявени искове за нищожност/унищожаване на договора за гаранция и ги оспорва като недопустими поради това, че са предявени срещу ненадлежна страна. Излага съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания. Твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в тази връзка излага, че възнаграждението по договора за гаранция не следва да се включва в размера на ГПР, доколкото това е възмездна услуга, предоставена от трето лице. Моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № *******/07.03.2022 г., с посоченото в исковата молба съдържание, в това число и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „М. Б.“ в полза на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на Закона за потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорената клауза е индивидуално уговорена.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и видно от представения договор за предоставяне на финансови 2 услуги (заеми) от разстояние № ******* от 07.03.2022 г., че между страните е възникнало заемно правоотношение въз основа на договора, сключен по реда на чл. 6 ЗПФУР, в който е уговорено в полза на заемателя да бъде отпуснат заем в размер на 250 лева, който да върне в срок от 5 дни, считано от датата на превеждане на сумата. Уговорена е падежна дата – 12.03.2022 г., на която следвало да върне заетата сума с еднократно плащане. В чл. 3 е уговорено, че на падежната дата заемателят следва да върне на заемодателя сума в общ размер на 251,38 лева, включваща отпуснатия заем от 250 лева и лихва, определена съгласно ОУ в размер на 1,38 лева. Уговорен е лихвен процент от 0,55% и ГПР в размер на 49,24%. Съгласно чл. 5 заемът се обезпечава с поръчителство от F. B. в полза на дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването на дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Уговорено е одобряването на обезпечението да се извърши чрез одобряване на заема.

Между страните не се спори, че ищецът реално е получил в заем сумата от 250 лева.

Представен е стандартен европейски формуляр, от който е видно, че съгласно част 4, т. 4. 3, ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 21,12 лева.

Представен е договор за гаранция /поръчителство/, сключен на 07.03.2022 г. между ищеца и M. B. p. l. c., по силата на който дружеството е предоставило гаранция, като е поело задължение да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит срещу заплащане на такса в размер на 21,12 лева, дължима от клиента за предоставената на гаранция. Посочено е, че тези разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно § 1. 1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.

Предвид изложените обстоятелства съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институция. Приложение намира спрямо договора ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата на възникването му, за договори за заем (чл. 240 ЗЗД), сключени с потребители (арг. от чл. 9, ал. 1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи по чл. 143 - чл. 148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно - чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 11, ал. 1 ЗПК, включително годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение 3

№ 1 начин – чл. 11, т. 10 ЗПК.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно §1, т. 1 ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай между страните по делото не се спори, че в изпълнение на уговорката на чл. 5 от сключения договор за кредит от разстояние между ищеца и M. B. p. l. c. е сключен договор за гаранция (поръчителство). Съдът намира, че възнаграждението по договора за гаранция е предоставено във връзка с договора за потребителски кредит и съставлява общ разход по кредита. Като такова следва да бъде включено при определянето на годишния процент на разходите за съответния потребителски кредит. Този извод се обуславя от обстоятелството, че възнаграждението е предвидено изначално, в предоставената не потребителя преддоговорна информация и дължимо още със сключване на договора. От материалите по делото се установява, че M. B. p. l. c. е предложен като възможен гарант именно от кредитодателя „Ф. Б.“ ЕООД и същият е предварително одобрен от него. При това положение и доколкото в стандартния европейски формуляр е предвидено изрично предоставяне на обезпечение /т .8/ съдът приема, че предоставената от M. B. p. l. c. гаранция представлява задължително условие за получаване на кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК .

В подкрепа на горния извод следва да се посочи, че съгласно чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48, съгласно който понятието „общи разходи по кредита за потребителя" обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси.

Съгласно разясненията, дадени в Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C-714/22 чл. 3, б. ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както в настоящия случай, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР" 4 по смисъла на посочения чл. 3, б. и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Разпечатката съдържа 27 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6479b1a1-4f5e-47d0-907a-bade41d52425