Решение № 1326 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1326 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100511736 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Кредит плюс“ООД срещу решение 20059946/30.09.2022г. на СРС, 171 с-в по гр.д.

42399/2019г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск по чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД срещу „Витаджой“ЕООД и Д. Ч. за обявяване недействителност спрямо жалбоподателя на продажба на право на строеж върху недвижим имот, обективирана в нотариален акт от 31.05.2019г.

Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС относно момента на възникване на вземането на ищеца и относно знанието на страните по атакуваната сделка за увреждане.

Иска се отмяна на решението и уважаване на иска.

Постъпили са идентични като съдържание и приложения отговори на жалбата с които тя се оспорва.

СГС след служебна проверка за валидност и допустимост намира, че решението не страда от пороци водещи до нищожност или недопустимост. В случая спорен по делото е въпросът относно наличието на правен интерес у ищеца за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД, поради погасяване на вземането му към ответника „Витаджой“ЕООД. В тази връзка, в Решение № 109/06.11.2020г. на ВКС по гр. д. № 4086/2019г., ІІІ Г. О., Г. К., е прието, че правният интерес е целта, с оглед на която се предявява иска, а в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД, целта към която се стреми ищеца е обявяване на увреждащата сделка за недействителна спрямо него, за да се удовлетвори за вземането си от имота, чрез насочване на изпълнението към прехвърленото имущество. Това налага изясняване на правния интерес от предявяване на иска, като абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която през целия процес, съдът 1 служебно упражнява контрол. Искът по чл. 135 от ЗЗД се предявява, за да се постигне конкретен правен резултат, а именно да се удовлетвори вземането на кредитора чрез принудително изпълнение към имуществото, предмет на увреждащата сделка (чл. 135, ал. 4 от ЗЗД). Относителната недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД, и доколкото съществува качеството му на неудовлетворен кредитор. При отпадане на интереса на кредитора, а интересът ще отпадне при погасяване на вземането му, отпада и предназначението на отменителния иск (Решение № 149 от 12.11.2013г. на ВКС по т. д. № 422/2012г., I Т.О., Т.К.).

В настоящия случай, от ответната страна е направено възражение, че дължимите на ищците суми, присъдени с Решение № 20213389 от 01.10.2020г. по гр.д. № 28817/2019г. на СРС, 59 с-в, са изцяло погасени на основание извършени плащания по сметката на ищеца, както следва: 1/ на 30.12.2021г., в размер на 9700,00 лева за дължими суми по изпълнителен лист от 04.11.2021г., издаден от СРС, ГО, 59 с-в по гр.д. № 28817/2019г. и 2/ на 03.08.2022г., в размер на 26213,00 лева, която представлява внесен по сметка на СГС залог по гр.д. № 220/2021г. по описа на СГС, ГО, II-Б с-в.

Видно от приетото по делото решение на СГС по гр.д. № 28817/2019г. на СРС, 59 с-в, това дело е образувано по искова молба на „Кредит плюс“ООД срещу „Витаджой“ЕООД по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240 и сл. от ЗЗД, във вр. чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в общ размер на 26213,28 лева, произтичаща от договор за кредит № 17081501/15.07.2017г. и анекс № 1/15.08.2018г., включваща 20000,00 лева – главница; 3306,64 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 15.09.2018г. – 23.04.2019г. и 2906,64 лева – наказателна лихва (неустойка) за периода 15.10.2018г. – 23.04.2019г. С Решение № 20213389 от 01.10.2020г. (л. 90-95 и л. 108-113 от делото пред СРС), потвърдено с Решение № 266177 от 21.10.2021г. по гр.д. № 220/2021г. на СГС, ГО, II-Б с-в (л. 114122 от делото пред СРС) и влязло в сила на 21.10.2021г., са уважени така предявените от „Кредит плюс“ООД срещу „Витаджой“ЕООД искове, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда (21.05.2019г.) до окончателното й плащане. С посочените решения ответното дружество е осъдено също така да заплати и съдебни разноски, а именно: 1/ в първоинстанционното производство – в размер на 2764,94 лева и 2/ за въззивната инстанция – в размер на 1500,00 лева. От поставени правоъгълни печати на гърба на решението от 01.10.2020г. по гр.д. № 28817/2019г. на СРС, 59 с-в, е видно, че за така присъдените с решенията суми, както следва: 1/ 20000,00 лева – главница; 2/ 3306,64 лева – възнаградителна лихва; 3/ 2906,64 лева – наказателна лихва (неустойка); 4/ 2764,94 лева – разноски за първата инстанция и 5/ 1500,00 лева – разноски за въззивната инстанция, е издаден изпълнителен лист на 04.11.2021г. в полза на „Кредит плюс“ООД., Видно от представеното на л. 123 от делото пред СРС удостоверение с изх. № 5926/22.02.2022г. за размера на дълга на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20219240401019 срещу „Витаджой“ЕООД , като към 22.02.2022г. задължението на длъжника по изп. дело е в общ размер на 411415,30 лева, от които главница в размер на 20000,00 лева със законна лихва в размер на 5600,00 лева за периода 21.05.2019г. – 22.02.2022г., неохливяеми вземания – 1989,03 лева, публични държавни вземания - 367993,15 лева и такси по ТТРЗЧСИ – 15833,12 лева.

От представеното на л. 131 от делото пред СРС платежно нареждане от 30.12.2021г. се установява, че по сметката на „Кредит плюс“ООД е извършен превод за сумата от 9700,00 лева от „Бюлдинг Сълюшънс“ ЕООД с основание за превода: „по изп. лист от 04.11.2021г., издаден от СРС 59 с-в гр.дело № 28817/19г. Витаджой ЕООД 2

116042354“.

На следващо място, с Определение № 269840/04.06.2021г. по гр.д. № 220/2021г. по описа на СГС, ГО, II-Б с-в (л. 133-137 от делото пред СРС), потвърдено с Определение № 1813/09.07.2021г. по ч.гр.д. № 2046/2021г. на САС, ТО, 6 с-в (л. 96-100 от делото пред СРС), е заменена на основание чл. 398 от ГПК наложената с Определение № 159815/06.07.2019г. по гр.д. № 28817/2019г. на СРС, 59 с-в, обезпечителна мярка – възбрана върху правото на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в сгради, собственост на „Витаджой“ЕООД – гр. София, до размер на 26213,28 лева, със залог в пари в размер на 26213,28 лева, учреден за обезпечаване на евентуално бъдещо вземане на „Кредит плюс“ООД срещу залогодателя „Витаджой“ЕООД, вложен по сметката на СГС (видно от представеното на л. 130 от делото пред СРС платежно нареждане от 17.05.2021г.), като обезпечителната мярка възбрана е отменена.

Видно от представените към подадените отговори на въззивната жалба и приетите във въззивното производство писмо с изх. № 986 от 23.09.2023г. от председателя на СГС до въззиваемото дружество „Витаджой“ЕООД и платежно нареждане от 03.08.2022 г., от депозитната сметка на СГС по сметка на „Кредит плюс“ ООД е извършен превод на сума в размер на 26213,26 лева, представляваща освободена гаранция по гр.д. № 220/2021г. на СГС, ГО, II-Б с-в. Последното плащане е постъпило след приключване на устните състезания пред СРС, който факт съдът следва да вземе предвид, съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК.

С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не е отпаднал правният интерес на ищцовото дружество от предявяването на иска по чл. 135 от ЗЗД. Доколкото страните нямат постигнато съгласие за погасяване на задълженията на ответника „Витаджой“ЕООД по начин, различен от посочения в закона (чл. 8 от договора за кредит и чл. 4, ал. 1 от анекса към договора), приложение намира разпоредбата на чл.

76, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно правилото на чл. 76, ал.2 от ЗЗД и тълкувателната практика на ВКС, при недостатъчно изпълнение се погасяват най- напред разноските, след това лихвите и най- после главницата. Условие за прихващане по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два елементаглавница и лихви. В мотивите към т. 1 ТР №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, е разяснено, че по отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна, както и че всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви, като се отчита интереса на кредитора първо да се погасят лихвите, като непогасената главница продължи да се олихвява, с оглед и на по кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, СГС приема, че платената на 30.12.2021г. сума от 9700,00 лева не е достатъчна за погасяване на целия дълг, поради което съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде отнесена най-напред за погасяване на съдебните разноски по гр.д. № 220/2021г. на СГС, ГО, II-Б с-в – 1500,00 лева и по гр.д.

№ 28817/2019г. на СРС, 59 с-в – 2764,94 лева. Остават 5435,06 лева. От тях следва да се погаси законната лихва върху главницата за периода 21.05.2019г. до 30.12.2021г., която е в размер на 5305,56 лева –изчислен от съда с помощта на компютърна програма за изчисляване на законни лихви.

Остават 129,50 лева, които служат за частично погасяване на присъдените договорни лихви (3306,64 лева) и остават 3177,14 лева договорна лихва, 2906,64 лева 3 неустойка и цялата главница от 20000,00 лева или общо 26083,78 лева.

На 03.08.2022г. е преведена по сметка на ищеца от СГС внесената гаранция от 26213,26 лева. За периода от 30.12.2021г. до 03.08.2022г., когато е извършен преводът на освободената гаранция по гр.д. № 220/2021г. на СГС, ГО, II-Б с-в, на ищеца, законната лихва възлиза в размер на 1205,56 лева (изчислена по реда на чл.162 ГПК с помощта на компютърна програма за изчисляване на лихви).

В резултат, към 03.08.2022г. дължимата сума от ответника „Витаджой“ЕООД към ищцовото дружество е в общ размер от 27289,34 лева, от която 20000,00 лева за главница, 2906,64 лева за наказателна лихва - неустойка, 3177,14 лева договорна лихва и 1205,56 лева законна лихва за периода 30.12.2021г. – 03.08.2022г.

С превода на дадения пред СГС залог, в размер на 26213,26 лева, се погасяват изцяло горепосочените суми за законна лихва, договорна лихва и неустойка. Погасява се частично и главницата – за сумата от 18923,92 лева. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не е отпаднал правният интерес на ищеца от предявяването на иска по чл. 135 от ЗЗД, доколкото е налице непогасен остатък от главницата в размер на 1076,08 лева и към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство не се установява плащане на така дължимата сума.

Следователно обжалваното решение е допустимо.

По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС, след преценка на твърденията и възраженията на страните, с оглед на събраните по делото доказателства, намира въззивната жалба за основателна по следните фактически и правни съображения:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:

1./ действително вземане на кредитора, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска; 2./ извършване на увреждащо кредитора действие, т. е. фактическо или правно действие засягащо негативно възможността на кредитора да осъществи правата си срещу длъжника; 3./ субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение, което е различно според различните хипотези, а именно: 3.1/ ако действието е извършено след възникване на вземането – знание за увреждането у длъжника, а ако действието е възмездно – и у лицето, с което той е договарял, което субективно отношение и за двамата се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника (чл. 135, ал. 2 от ЗЗД), и 3.2/ ако действието е извършено преди възникване на вземането – намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което той е договарял, в който случай презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не се прилага.