Решение № 4188 от 25.06.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 25.06.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 14223 по описа за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.И.Х., починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Д.Й.Х., Н.Д.Х. и Д.Д.Х. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 12.09.2014 г. е претърпяла ПТП, при което е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в гр. София. Поддържа се, че вината на водача Л.Х.С.е установена с влязло в сила Решение от 02.06.2015 г. по н.а.х.д. № 20424/2014 г. по описа на СРС, 20 състав. Твърди се, че на посочената дата в гр. София по ул. „Станислав Доспевски“ с посока на движение от ул.*** към ул. „Поп Груйо“, при извършване на маневра „завиване надясно“ на кръстовището с ул. „Л.“, на пешеходна пътека тип „Зебра“, при управление на л.а.м. „Фолксваген Голф“ № *******водачът удря пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, ищца.

Твърди се, че в резултат на настъпилото ПТП на ищцата са причинени следните телесни увреждания: счупване на голямопищялната кост на лявата подбедрица. Поддържа се, че ищцата претърпяла сложна оперативна процедура, впоследствие инвалидизирана, като е определен й е 50% т.н.р.

Поддържа се, че уврежданията довели до сериозни неимуществени вреди за ищцата.

Нанесената й травма е тежка и не позволява възстановяване. Болките в лявото коляно и левия крак са хронични, придвижването й е затруднено, като левият й долен крайник е скъсен с 1,5 см. Практически ищцата не може да полага труд и след злополуката е освободена от работа, не може да работи, и й е определена лична пенсия за инвалидност. Поддържа се, че лечението на ищцата след оперативната намеса и изписването й от болница, е продължило в домашни условия, придвижването й ставало и става с помощта на патерици и бастун, както и с чужда помощ, с леки мускулно-възстановителни процеси и рехабилитация. Твърди се, че ищцата е претърпяла значителни по интензитет болки и страдания, свързани с проведеното оперативно лечение и впоследствие с възстановителния процес.

Поддържа се, че много от ежедневните дейности ищцата не може да осъществява, а други като пазаруване, чистене, готвене, поддържането на домакинството са трайно затруднени и свързани с големи усилия и преодоляване на страдание и неудобства.

Поддържа се, че произшествието се отразило и на психиката на ищца. Станала неспокойна, чувства се подтисната, нещастна, отчаяна, затворена в себе си, чувства се инвалид без възможност за пълно възстановяване и пълноценен начин на живот. Твърди се, че след катастрофата ищцата изпитва страх и паника, когато се вози в лек автомобил, претърпените болки и страдания са сринали емоционално ищцата до степен, че и днес продължава да изпитва ужаса от настъпилото на 12.09.2014 г. ПТП, независимо че са минали две години оттогава. Поддържа се, че ищцата е лишена от възможността да работи макар на 58 г да е в трудоспособна възраст, което са отразява негативно върху нейната психика и имуществен състояние на ней и семейството й.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114000434610, валидна от 23.01.2014 г. до 22.01.2015 г. Поддържа се, че ищцата се обърнала към ответното дружество с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, като последното предложило обезщетение в размер на 12 000 лв., което е изключително ниско и несъизмеримо с действителните неимуществени вреди, претърпени от ищцата.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 12.09.2014 г.в гр. София, на пешеходна пътека, виновно причинено от водача на л.а.м. „Фолксваген Голф“ № *** **, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114000434610, валидна от 23.01.2014 г. до 22.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-12.09.2014 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.

Оспорва иска по основание и размер. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която предприема пресичане без да се съобрази с посоката и скоростта на приближаващото я МПС. Счита, че стойността на претенцията е прекомерно висока и не отговаря на критериите за справедливост.

На 14.02.2017 г. ответникът е депозирал списък на разноските по чл.80 ГПК и договор за правна помощ и защита от 13.02.2017 г. с оглед разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК новоконституираните ищци са депозирали допълнителна искова молба чрез процесуалните си представители адвокат Г. и адвокат К.. Оспорват изцяло твърденията на ответника в депозирания от него отговор с твърдението, че именно вследствие на настъпилото на 12.09.2014 г. ПТП са настъпили многобройните последици от описаното в исковата молба телесно увреждане. Заявяват доказателствени искания.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете чрез своите процесуални представители и по съображения подробно изложени в представените по делото писмени бележки.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязлото в сила на 18.06.2015 г. Решение от 02.06.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 20424/2014 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20 състав, Л.Х.С.е признат за виновен в това, че на 12.09.2014 г. около 17,40 часа в гр. С.по ул. „Станислав Доспевски“, с посока на движение от ул. „***“ към ул. „Поп Груйо“, при извършване на маневра „завиване на дясно“ на кръстовището с ул. „Л.“, на пешеходна пътека тип „зебра“, сигнализирана с пътен знак Д14 от ЗДвП и пътна маркировка М8.1., при управление на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № ****, реализира ПТП с пресичащата по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка М.И.Х., като нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходката М.И.Х., изразяваща се в счупване на голямопищялна кост на лявата подбедрица, реализирала медико-биологичния признат трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.

Между страните е прието за безспорно, че по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № полица № 02114000434610, валидна от 23.01.2014 г. до 22.01.2015 г.

От приетата по делото СМЕ се установява, че в резултат на настъпилото на 12.09.2014 г. ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания: многофрагментно бикондилно счупване на левия голям пищял на подбедрицата в проксималната си част-вътреставно.

Проведено е оперативно лечение-кръвна репозиция и метална остеосинтеза с три броя плаки.

Това заключение е оспорено от ищците във връзка с което е допуснато повторна СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От повторната СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила многофрагментно счупване в горния край на лявата голямопищялна кост. Проведено е болнично лечение в продължение на шест дни за периода от 12.09.2014 г. до 18.09.2014 г.-6 дни, по време на което е извършена оперативна интервенция-открито наместване и фиксация с три плаки и винтове. и 403 дни домашно-амбулаторно лечение. От 20.10.2015 г. ищцата е трайно инвалидизирана до 01.10.2019 г.

Вещото лице сочи, че няма основание да се приеме, че травмите и проведеното за тях лечение са предпоставили отключването и развитието на последвалите заболявания на ищцата довели до нейната смърт. Установява се, че металните импланти не са свалени, предвид нестабилния костен калус, описан на рентгенова снимка от 19.01.2015 г.

Вещото лице установява, че установеното при ищцата счупване е най-тежкото счупване по класификациите в специализираната ортопедична литература и е придружено със снишаване и прагове в ставната повърхност. Именно на тези особености на вътреставните счупвания на долния крайник, най-вероятно се дължи и влошаване на състоянието на ищцата на последващите ТЕЛК решения и развитието на посттравматично износване /вторична гонартроза/ на колянната става.

От приетите по делото основно и допълнително заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на ПТП е професионалната оценка на пътната обстановка от водача на лекия автомобил и приетото решение за управлението му при наличие на движеща се пешеходка по пешеходната пътека на пътното платно на ул. „Л.“. Към момента на навлизане на пешеходката в пътното платно на ул. „Л.“, процесният автомобил е отстоял от мястото на удара от 8 до 11,67 м при различните скорости за движение на автомобила и изминатия път от пешеходката. Ударът е бил предотвратим. При своевременно предприемане на аварийно спиране, водачът е имал техническа възможност да спре управлявания от него автомобил преди мястото на удара.

Установява се още, че при положение, че пешеходката е възприела лекия автомобил спрял пред пътния знак Д17 „Пешеходна пътека“ в изчакване на маневра за завоя на дясно и се е съобразила с неговата скорост и посока на движение, същата е имала възможност да избегне ПТП като изчака преминаването му през пешеходната пътека и след това да възобнови пресичането.

Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите Н.Р. А.и Д.Б.Д..

Разпитана свидетелката А.установява, че познава М. от близо 40 години. За случилата се злополука с М., свидетелката разбрала от съпруга й. Свидетелката се видяла с М. за първи път три месеца след злополуката. М. била психически много зле, не можела да стъпва и не приемала никой вкъщи, изглеждала в ужасно тежко състояние, напълно отслабнала, кожа и кости. М. изглеждала съкрушена от случката. Свидетелката повече не е виждала ищцата, само се чували.

Свидетелката Д.Б.Д. установява, че познава М. от 2000 г. След катастрофата свидетелката видяла М. след като я изписали от болницата, тъй като тя не искала никой да идва в болницата. Ищцата била изключително зле след като се прибрала у дома си - емоционално, физически, с невероятна болка. Три месеца след операцията не трябвало да става от леглото, след това започнал да идва рехабилитатор. Подобрение почти не настъпвало. Преди произшествието ищцата била изключително жизнен, младолик и с невероятна осанка човек, истинска жена, а в един момент се превърнала в човек, който постоянно лежи. Не можела да се грижи за себе си. Извикали майка й, която живеела в Казичене, за да помага за домакинската работа, за да бъде насреща във всяко едно отношение. Ищцата не можела да ходи сама. Придвижвала се само с патерици и то някой, ако я придържа в близост. Ищцата очаквала внучета и след катастрофата била сломена, тъй като се чувствала абсолютно безпомощна от една страна, от втора страна не можела да помага, от трета страна болката, която изпитвала. От вечно усмихнат човек се превърнала в човек постоянно изпитващ болка, и емоционално, и физически. Ищцата не се върнала на работа след ПТП-то. Тя ходела с голямо желание на работа, но не успяла да се върне, тъй като се задържала прекалено много у дома, след което изгубила работата си и трябвало да се яви на ТЕЛК. Ищцата никога не проходила без патерици.