Решение № 416 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330204547 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 000719/21.10.2022г. на Директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на Р. Г. Р., ЕГН: **********, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движение на пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата си и в молба от процесуалния му представител, излага конкретни съображения за отмяна на обжалваното Наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява. Не се явява и процесуалния му представител.

Въззиваемата страна – Директор на НТУ към АПИ гр.София, се представлява от юрк.И., която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка 1 с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 25.04.2022г. в 09:37:28 часа по път А-1, км 118+599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, в посока намаляващ километър, жалбоподателят Р. Г. Р. управлявал пътно превозно средство – влекач, марка и модел „Мерцедес Актрос“ с рег.№ ****, с обща техническа допустима максимална маса 18000кг, собственост на „П.А. БГ“ ЕООД, гр.Пловдив.

Пътното превозно средство попадало в категорията ППС, за което е дължима такса по чл.10, ал1, т.2 от Закона за пътищата, но не била платена такава. За установеното нарушение в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП от контролно устройство с идентификатор № 20052 бил създаден доклад под № 000719/25.04.2022г. с автоматично генерирани статични изображения във вид на снимков материал.

В тази връзка на същата дата в 16:55 часа на път I-1, км 13+300 водачът Р. бил спрян за проверка, участие в която взел св.М. К. Т., **** в сектор „Контрол и правоприлагане“ – Монтана в НТУ към АПИ. Жалбоподателят Р. потвърдил пред контролния орган, че той е управлявал въпросния влекач.

След направена справка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, св.Т. приел за извършено от водача Р. нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, за което съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 000719/25.04.2022г. Отказът на жалбоподателя да подпише акта и разписката за неговото получаване бил удостоверен с подписа на свидетел, чието име и точен адрес били отбелязани в акта.

По реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения.

На 21.10.2022г. било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя Р. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя М. К. Т., който сочи, че констатираното нарушение 2 касае неправилно въведени данни за товарен автомобил. Водачът потвърдил, че той управлявал ППС към момента на нарушението, което било отразено и в акта. Уточнява, че ППС било спряно за проверка в гр.Видин, където на водача бил съставен АУАН въз основа на данните от системата.

Съдът даде вяра на показанията на св.Т. като последователни, обективни и кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че въпреки констатираното неизпълнение на задълженията на жалбоподателя като водач по чл.139, ал.7 от ЗДвП, в разглеждания казус са налице основания за отмяна на оспореното наказателно постановление.

На първо място, такова отменително основание е неспазване на императивните изисквания на чл.42 от ЗАНН, касаещи съдържанието на акта, в частност описание на установеното противоправно поведение на санкционираното лице и обстоятелствата по така извършеното нарушение.

Вменената на жалбоподателя за нарушена разпоредба на чл.139, ал.7 от ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Неизпълнението на цитираната разпоредба е санкционирано съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП, съгласно който „Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“.

Гореизложените принципни положения отнесени към приетото за установено и описано в АУАН административно нарушение формира извод за допуснат порок в административното производство още със съставяне на акта, 3 състоящ се в неизпълнение на изискването за описване на обстоятелствата около извършеното нарушение, като в акта изобщо не е посочено какво е установено – липса на закупена маршрутна карта или неизпълнение и на кое точно от задълженията за установяване на изминато разстояние, съгласно изисквания на Закона за пътищата. Вместо това, в АУАН само декларативно е посочено, че за ППС не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като на 25.04.2022 г. в 09:37:28 часа жалбоподателят управлявал процесното ППС на път А-1, 118+599 км, пътен участък А-1L: БенковскиСъединение-2, посока намаляващ километър, където бил засечен с контролно устройство с идентификатор 20052. Видно е, че в АУАН е налице позоваване на доклада по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП с приложени статични изображения, но липсва отразяване какво точно нарушение е отразено във въпросния доклад, а видно от същия е, че са били отчетени конкретни обстоятелства по нарушението – че в случая има подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, т.е.налице е плащане, но несъответно на действителните данни относно категорията на ППС. Тези конкретни обстоятелства по извършване на твърдяното нарушение са били отразени за първи път едва в наказателното постановление, като там вече е конкретизирано, че за процесното ППС е декларирано да е с две оси, а е заснето движението му с общо пет оси, за което в АПИ не е постъпило надлежно плащане. В АУАН обаче подобни обстоятелства изобщо липсват.

Описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението е изискване относно съдържанието на АУАН, посочено в чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. В теорията и в съдебната практика се приема, че АУАН, като начален акт в административнонаказателното производство, е аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, тъй като определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. Същият очертава рамката на административното обвинение от обективна и субективна страна, с отразяване на всички факти и обстоятелства, на които се основава нарушението. Именно срещу тези факти, нарушителят следва да се брани и да организира по най-добрия за него начин защитата си още от началото на административнонаказателния процес, като възрази още при съставяне на акта, съответно в предвидения законов срок след неговото подписване, наведе конкретни доводи, или представи доказателства, които да опровергават обстоятелствата по извършване на нарушението, приети за установени от 4 актосъставителя. В случая тази възможност за нарушителя е била препятствана, като едва в наказателното постановление вече в конкретика е било посочено защо е счетено, че не са изпълнени задълженията по установяване на изминатото разстояние, или какво точно поведение е било установено, което липсва в АУАН.

Описаното нарушение е съществено, тъй като препятства правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана административно наказателната му отговорност, кои са правнозначимите факти и обстоятелства, които следва да оборва, за да организира и реализира пълноценно защитата си.

Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция, поради което и налага отмяна на наказателното постановление.

Наред с гореизложеното е налице и друго основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, което е постановено в нарушение на общия принцип на пропорционалност на наложеното наказание, чийто размер е в разрез с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година.

В случая законът предвижда твърд размер на санкцията, а именно 1800 лв., многократно надвишаващи размера на дължимото от страна на задълженото лице. СЕС вече се е произнасял, че налагането на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. например решение от 9 февруари 2012 г., Urban, C 210/10, EU: C: 2012: 64, т. 41), както е и в случая.

В този смисъл е и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С - 61/2023 г., съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 Юни 1999 година относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички 5 нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В изложения контекст, и тъй като наложената санкция е непропорционална на извършеното нарушение, НП следва да бъде отменено и на това основание.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя.

Последният е направил искане за сторените разноски за адвокатско възнаграждение, като в представения списък претендира разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото съдебно производство по АНД № 4547/2024г. по описа на Районен съд Пловдив, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева и държавна такса в размер на 30 лева по ЧКАД № 2466/2024г. по описа на Административен съд Пловдив.

Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие от 13.08.2024г. и в договора за правна защита и съдействие от 18.09.2024г. е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е платено изцяло и в брой. Представено е и преводно нареждане за плащане от/към бюджета за платена държавна такса в размер на 30 лева по частна жалба с получател Административен съд Пловдив.