Присъда № 53 от 01.07.2026, Районен съд - Пазарджик

НОХД №893/2025г.

Мотиви:

Обвинението е против подсъдимия Л. Е. И. за това, че в периода от 09.02.2023г до 10.02.2023г, в гр. П., при условията на опасен рецидивизвършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от С. не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ веломотор на стойност 270 лв., от владението на Д. П. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като предмет на кражбата е моторно превозно средство - престъпление по чл.196 ал.1, т. 2, вр. с чл. 195 ал.1 т.12 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл. 29 ал.1 б. „а“ от НК.

Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия Л. И., на основание чл.269 ал.3 т.4 б. „б“ НПК.

Защитникът адв.З. М. пледира за преквалификация на обвинението като „маловажен случай“ по съображения, изложени в хода на съдебните прения.

По делото е конституиран като частен обвинител пострадалия Д. М..

Районна прокуратура П. поддържа предявеното обвинение.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301 НПК, съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Пострадалият Д. М. живеел на ул. „С.“ ,блок № 9 в гр. П. и притежавал моторно превозно средство – веломотор, с неустановена марка и модел, с кошница отпред, който закупил през 2019г. за сумата от 450 лева. Към инкриминираната дата пазарната стойност на процесния веломотор била 270лв.

На 09.02.2023г. около 17.00ч. пострадалият М. оставил веломотора под навес ,пред задния ход на бл.9 ,кв.“М.“ в гр. П., като го заключил през рамката с прехвърлен през метална тръба синджир и катинар. На 10.02.2023г сутринта около 10.00 часа св. М. установил, че веломоторът го няма, а синджира, който използвал за заключване, видимо не бил скъсан, както и катинарът бил цял. Веломоторът бил взет от подсъдимия Л. И.. За констатираната липса св.М. депозирал в РУ П. жалба, ведно с приложена фактура за покупка на веломотора и два броя снимки.

В хода на разследването свидетелят И. Т., полицейски служител в РУ П., извършил оперативно-издирвателни действия, при които като вероятен извършител на деянието бил установен подсъдимия Л. И. от с.О., с прякор „Додо“.Св. Т. открил и други лица – свидетелите Ж. С. и А. М., които са видели подсъдимия И. същата вечер с веломотора пред казино в гр.П..

Такава фактическа обстановка Съдът прие въз основа показанията на 1 свидетелите Д. М.,отчасти на И. Т., А. М. и Ж. С., извършената оценъчна експертиза на вещото лице П. К., приетите по делото фактура за покупка на веломотор и два броя снимки.

Относно авторството на деянието, същото се доказа, макар и косвено, но несъмнено, от показанията на свидетелите А. М. и Ж. С., приобщени от ДП / л.28 и 29/.И двамата дават показания в смисъл, че в началото на м.февруари 2023г.,вечерта, били на казино в гр.П., находящо се до хотел „Тракия“ в гр.П..

По едно време пред казиното видели „Додо“ , с едно колело с мотор и кошница отпред/св.С./ .Те попитали подсъдимия откъде има колелото, а той отговорил, че е на негов братовчед.Казал още, че мотора не работи, но върти педалите /св.М./.След около 30 минути си тръгнал с колелото с мотор, като го бутал.Показанието на св.С., че веломотора има кошница отпред, съвпада както с показанието на пострадалия за това обстоятелство , но и с приетите два броя снимки/л.13 и 14 ДП/, на които ясно се вижда, че веломоторът има кошница отпред. Тези снимки, макар и да не са изготвени по реда на НПК, представляват веществено доказателство по смисъла на чл.109 НПК и са били представени от пострадалия М. още с депозиране на жалбата му до РУ МВР.

Показанията на свидетелите А. М. и Ж. С. кореспондират с част от показанията на св.И. Т., с които посочи, че са установени свидетели, които са виждали подсъдимия И. с веломотора същата вечер пред казино, а дори и на другия ден.

Относно св.Т., от процесуална гледна точка Съдът не обсъжда тази част от неговите показания, относими до направени извънсъдебни признания на подсъдимия Л. И. пред св.Т. ,на практика в хода на разузнавателна беседа ,по смисъла на чл.118ал.2 НПК.Принципно, цитираната разпоредба въвежда забрана такива лица да бъдат свидетели. От друга страна, възприето е в съдебната практика, че извън данните от разузнавателната беседа, за всички останали релевантни обстоятелства, показанията на свидетелите – полицейски служители, могат да бъдат част от доказателствената съвкупносттака напр. Решение №434/ 20.10.2025г. на ВКС, н.д.№501/2025г., III н.о. Ето защо Съдът взе предвид показанията на св. Т. ,с които сочи, че установил други лица – очевидно имайки предвид свидетелите Ж. С. и А. М., които са видели подсъдимия И. същата вечер с веломотора пред казино в гр.П..

Следва се отбележи, че за всички свидетели - Д. М., И. Т., А. М. и Ж. С., няма основание за съмнение в обективността на показанията им.

Относно пазарната стойност на превозното средство, както и обстоятелството представлява ли същото моторно превозно средство по смисъла на закона, се прие автооценъчна експертиза на вещото лице П. К., която Съдът кредитира като компетентно изготвена, а и неоспорена от страните.

В заключението си вещото лице К. сочи , че процесното превозното средство съгласно Регламент ЕС 168/2013г и чл. 149 ал.1 т.1 „а и б“, попада в категорията “Ll-e” и представлява моторно превозно средство. Справедливата 2 пазарна стойност на веломотора към датата на инкриминираното деяние е 270 лева.За това обстоятелство Съдът не възприе заключението на вещото лице Р.

М., според което пазарната стойност е 238.36лв. Вещото лице К., видно от т.4 на своята експертиза е използвал съпоставка с пет броя веломотори по Наредба 49 на КФН, докато в.л.М. се позовава единствено на годишната данъчна амортизационна норма.

При така установената фактическа обстановка се доказа по безспорен начин,че подсъдимият Л. Е. И. , в периода от 09.02.2023г до 10.02.2023г, в гр.

П., при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от С. не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ - веломотор на стойност 270 лв., от владението на Д. П. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като предмет на кражбата е моторно превозно средство - престъпление по чл.196 ал.1, т. 2, вр. с чл. 195 ал.1 т.12 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл. 29 ал.1 б. „а“ от НК.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия И. с пряк умисъл, какъвто извод се налага от приетата фактическа обстановка. Той е разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелеца на една чужда вещ ,целял е и е установил своя фактическа власт върху тази вещ, като е имал намерение да се облагодетелства противозаконно. Съзнавал е също, че предмет на кражбата е МПС. В този аспект се установи, че пред св. М. подсъдимият И. казал, че мотора не работи, но върти педалите.Следователно подсъдимият И. е имал ясна представа, че е отнел моторно превозно средство ,снабдено с двигател за придвижване, по смисъла и на §6 т.11 ДР ЗДвП.

Установява се от справката му за съдимост, че подсъдимият Л. И. е осъждан ,включително с Присъда № 260000/03.09.2020г по НОХД 980/2020г по описа на PC П., влязла в сила на 04.11.2020г., за извършено престъпление по чл. 195 ал.1, т.3, т.4 и т.7 вр. с чл.194 ал.1, вр. с чл. 28 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, както и и за деяние по чл. 216 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, като му било наложено наказание по реда на чл. 23 ал.1 от НК „лишаване от С. “ за срок от две години и осем месеца, при първоначално строг режим,изтърпяно на 22.10.2022г.

Престъплението по настоящето дело е извършено в периода от 09.02.2023г до 10.02.2023г, т. е. преди по гореописаната присъда да е изтекъл срокът по чл. 30 ал. 1 от НК. Престъплението, за което е бил осъден И. по НОХД 980/2020г. за първото деяние е тежко умишлено от общ характер, като е било наложено наказание „Лишаване от С.“ за срок повече от една година и изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 от НК.Това осъждане на подсъдимия И. квалифицира извършеното от него деяние по настоящето производство като такова ,извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б „а“ от НК.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Л. И.

3

,като смекчаващо вината обстоятелство Съдът отчете ниската пазарна стойност на веломотора към датата на инкриминираното деяние, която е размер на 270 лева., при минимална работна заплата за страна през 2023г. в размер на 780лв. В този аспект, с оглед претенцията на защитата случаят да бъде преценен като „маловажен“ следва да се отбележи, че маловажните случаи на кражба са изчерпателно изброени в закона .С изключение на основния състав по чл.194ал.1 НК и квалифициращите състави по чл.195ал.1т.2 и 6 НК, в останалите квалифицирани състави не може да става дума за „маловажен случай“.

Отчете се като смекчаващо и обстоятелството, че е изминал е значителен период от време - повече от 3 години от извършване на деянието до постановяване на настоящата присъда.

Отегчаващо вината обстоятелство е обремененото съдебно минало на подсъдимия Л. И.. Съобразно справката му за съдимост, още като непълнолетен, през 2014г и 2015г. И. е осъждан за различни състави на кражба по общо 5 броя наказателни дела от общ характер. Извън квалифициращото осъждане Присъда № 260000/03.09.2020г по НОХД 980/2020г, спрямо подсъдимия И. са налице още две последващи осъждания за деяния, извършени след инкриминирания по настоящето дело период – по НОХД №1850/2022г. на РС П., за престъпление по чл.354ал.5 НК и по НОХД №395/2023г. ,за престъпление по чл.196ал.1т.1 НК.

Съобразно информацията от система ECRIS ,преценена по аргумент от чл.8ал.2 НК , през периода 2018г. – 2024г. подсъдимият Л. Е. е осъждан многократно и в чужбина – Франция, за различни престъпления,с налагани различни по вид санкции: умишлено повреждане или унищожаване на имущество; търговия с откраднати вещи; избягване на пътна проверка; управление на превозно средство без свидетелство за управление или след лишаване от право за управление; престъпления против правилата за движение; квалифицирани случаи на кражба; престъпление срещу миграционното право; незаконен трафик на оръжия, огнестрелни оръжия, техни части и компоненти,боеприпаси и взривни вещества на национално равнище – за това престъпление са налице данни за наложено наказание от 5 години лишаване от С.; незаконнно навлизане в частна собственост.

Налага се извода, че подсъдимият И. е лице с висока степен на обществена опасност. Същият последователно, считано от 2014г., е извършвал различни престъпления в Република България и във Франция, засегнали нормалното функциониране на разнообразни обществени отношения, обект на защита.

При съвкупна преценка на горепосочените обстоятелства Съдът, съобразявайки целите на чл.36ал.1 НК счете, че за престъплението по чл.196 ал.1, т. 2, вр. с чл. 195 ал.1 т.12 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл. 29 ал.1 б. „а“ от НК подсъдимия И. следва да бъде осъден на наказание лишаване от С. за минимален срок от 3 години , на основание чл.54ал.1 НК.Това наказание 4 следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, по аргумент от чл.57ал.1 т.2 б. „б“ ЗИНЗС.

С оглед разпоредбата на чл.189ал.3 НПК, в тежест на подсъдимия И. се възложиха сторените разноски за експертизи на досъдебното производство, в размер на 131.70 евро , платими в полза на ОД МВР П., както и сумата от 40.90 евро разноски в съдебната фаза, платими по сметка на Районен съд П..

Мотивиран от горното, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

5