Решение № 939 от 08.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 939 гр. Пловдив, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300500596 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр. ****,ЕИК-*****,чрез пълномощника юрисконсулт Хр.Х. против решение № 248/12.01.24г.,постановено по гр.д.№ 3355/23г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявеният от „Водоснабдяване и канализация”

ЕООД-****,ЕИК-***** против

М.

Р.

А.,ЕГН**********,гр.**** иск за признаване за установено,че ответницата дължи на ищеца сумата от 2295,95лв.-главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 11.11.2019г. – 03.08.2022г.за обект,находящ се в гр.*****; 240,06лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2020г.- 31.07.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението- 14.09.2022г.до изплащане на вземането,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д.№ 13140/22г. на ПдРС.

В жалбата се излагат доводи за твърдяната неправилност на решението,като жалбоподателят счита за неправилен извода на съда,че 1 ответницата не притежава качеството на потребител на ВиК услуги само защото не е носител на вещното право на ползване,а е наемател.Излагат се съображения в подкрепа на тезата на жалбоподателя,че качеството наемател е основание да се приеме,че ответницата е потребител на ВиК услуги по см.на приложимите нормативни актове и ОУ на дружеството.Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго,с което да се уважат исковите претенции.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна- М. Р. А.,ЕГН-**********,чрез назначения особен представител адв.Ст.К. е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба.

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на отхвърлителното спрямо нея решение.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр. **** е издадена заповед № 6426/16.09.22г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 13140/22г. по описа на ПдРС против М. Р. А. за суми-главница и мораторна лихва,подробно индивидуализирани в заповедта,представляващи неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода 11.11.2019г.–03.08.2022г.и лихва за забава в плащането на главницата за посочения период за обект,находящ се в гр.***** Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК,поради което за заявителя е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване дължимостта на сумите,за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ищцовото дружество твърди в исковата молба,че ответницата е потребител на доставяни от дружеството услуги за имот в гр.***** с № ***** по силата на Наредба № 4/14.09.2004г.за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и на ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. ****,в 2 качеството на наемател на ОП „Жилфонд“,като не е заплатила потребеното количество предоставени ВиК услуги за процесния период.

Ответницата,чрез особения си представител оспорва исковете,като отрича да е потребител на заявените услуги.Не оспорва стойността им.

По делото не е спорно,че процесният имот ,находящ се в гр.Пловдив, ул.***** е собственост на Община Пловдив,което се установява и от представения акт за частна общинска собственост № 750/18.10.2004г.Също не е спорно и се доказва от представените и приети като доказателства: Заповед за настаняване № ОА-1729/02.11.04г. на Кмета на Община ***** и договор за наем № С-367/03.11.2005г.,че в процесния период наемател на имота е ответницата със семейството .

Основният спорен въпрос по делото е дали ответницата като наемател на ОП „Жилфонд“ притежава качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната по-горе Наредба № 14.09.2004г.,ЗРВКУ и ОУ на ищцовото дружество.

Ответницата счита,че не е нито собственик,нито ползвател,нито притежател на вещно право на строеж на имота,поради което не е пасивно материално легитимирана да отговаря за задълженията към ВиК ЕООД Пловдив.

Настоящата инстанция намира,че съобразно действащото към момента законодателство, наемателят на имот може да бъде самостоятелен потребител,но само при определени условия,които обаче в настоящия случай не са налице за процесния период.

Съгласно §1,т.2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,(ЗРВКУ) „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,непредназначена за питейни води.

В чл.3,ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и 3 канализационните системи (Наредба № 4),също е дефинирано понятието „потребител“,а именно: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия,на водоснабдявани имоти и/или имоти,от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата,на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.Безспорно потребител по смисъла на горепосочените нормативни текстове е собственикът на имота,като известни колебания в съдебната практика са породени във връзка със значението на използвания термин „ползвател“,а именно дали се касае само за лице,което ползва като притежател на вещно право на ползване или е допустимо да се приеме, че „ползвател“ е и лице,ползващо го на договорно основание.

Преобладаващото становище е,че съобразно изложените по-горе правни норми,„ползвател“ е само титулярът на вещно право на ползване.При описаната правна регламентация,въззивния съд намира, че по аналогия могат да намерят приложение разрешенията,залегнали в Тълкувателно решение № 2 от

17.05.2018г.на

ВКС по т.д.№ 2/2017г.на ОСГК.В него е допусната възможността клиенти на топлинна енергия за битови нужди да могат да бъдат и правни субекти,различни от посочените в чл.153,ал.1 от ЗЕ (собственици и титуляри на вещно право на ползване), ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,респективно носителя на вещното право на ползване,за собствени битови нужди,и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

След като настоящият съд възприема горното становище,доколкото се касае и в двата случая за ползване на сходни битови,комунални услуги,то може да се приеме,че съществува възможност наемателят да стане потребител на ВиК услуги,но само,ако се докажат визираните по-горе условия – съгласие от собственика и сключване на договор с ВиК доставчика при публично известните ОУ. В цитираното ТР се приема още,че договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване 4 по общия ред на ГПК,например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество,но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

По настоящото дело се доказа,че още след издаване на Заповед за настаняване № ОА-1729/02.11.04г.на Кмета на Община *****,с която процесният имот е отдаден под наем на М. Р. А., тя е сключила договор № 9008/29.12.04г.с ищецовото дружество,като е станала негов абонат и е поддържала във ВиК партида на свое име.Това според настоящият състав на съда обаче е недостатъчно,за да се приеме,че наемателят е станал потребител,защото липсва съществен елемент от изискванията за промяна в страните в договорното правоотношение за предоставяне на ВиК услуги съгласие от собственика на имота.

От доказателствата по делото е видно,че едва на 05.12.2022г.е съставена и подписана Декларация-съгласие от Кмета на Община *****,с която се дава съгласието на общината като собственик на недвижими имоти,находящи се на територията на гр.Пловдив и управлявани и поддържани от ОП“Жилфонд“,на осн.чл.2,ал.3 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги,като титуляри на партидите за вода на тези имоти да се водят лицата,които са наематели на съответните имоти за срока на наемните отношения.Липсват доказателства,преди тази дата собственикът да е заявил изрично съгласие за откриване на партида на името на наемателя.Поради посоченото съдът намира,че до подаването на декларацията наемателят не е бил потребител на ВиК услуги и тъй като процесния период,за който се претендират вземанията,предхожда издаването на Декларацията-съгласие,то ответницата не е материално легитимиран длъжник.Т.е.за периода 11.11.2019г.– 03.08.2022г.единствено собственикът на имота е потребител на ВиК услуги.

Като е стигнал до извода,че ответницата не е потребител на ВиК услуги и на това основание е отхвърлил исковете,първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора разноски не се дължат на жалбоподателя и не му се присъждат.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 248/12.01.24г.,постановено по гр.д.№ 3355/23г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6