Определение № 208 от 18.05.2026, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 224/2026
- Вид
- Определение № 208
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 18.05.2026
- Състав
- Радка Димова Чолакова, Александър Стойчев, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.88, ал.1, изречение второ · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 208 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радка Д. Чолакова
Членове:
Антония К. Роглева
Александър Стойчев като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно частно търговско дело № 20265001000224 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК частна жалба от „СИГМА СТРОЙ" ООД, ЕИК 112032875, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, бул. „Георги Бенковски" № 46 - ищец по т. д. № 20265200900051/2026 г. по описа на ПОС срещу Определение № 152/29.04.2026 г., постановено по т. д. № 20265200900051/2026 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което се ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№ 51/2026 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, образувано по искова молба вх.№4005/07.04.2026г. от „Сигма Строй“ООД гр.Пазарджик срещу „Кооп Електрон-90“ООД гр.Пазарджик с цена на исковете в общ р-р на 40 171,84 евро, и се ВРЪЩА исковата.
Жалбоподателят твърди, че определение № 152/29.04.2026 г. е неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на чл. 127 и чл. 129 ГПК, тъй като исковата молба, ведно с двете уточнителни молби, съдържа всички необходими фактически твърдения и ясен осъдителен петитум по двете предявени претенции. В настоящия случай се счита, че няма несъответствие между обстоятелствена част и петитум. Дадените указания за оставяне на исковата молба без движение са неясни и прекомерно формални.
Пловдивски Апелативен Съд, като се запозна с обстоятелствата и доказателствата по делото и провери законосъобразността на обжалваното 1 определение, прие следното:
Постъпилата частна въззивна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Дело № 257/2019г. по описа на ОС Пазарджик е образувано по подадена искова молба от „Сигма Строй“ООД гр.Пазарджик срещу „Кооп Електрон-90“ ООД гр.Пазарджик с цена на исковете в общ р-р на 40 171,84 евро.
С разпореждане №206/07.04.2026 г. ИМ е оставена без движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението, да отстрани нередовностите по движението и посочени в обстоятелствената част на разпореждането. По този повод в законоустановения срок е подадена уточнителна молба от ищеца, с която съдът приема, че ищецът е отстранил частично нередовностите по движението на делото. Съобразявайки направеното уточнение, съдът отново е приел, че подадената ИМ е нередовна, като с Разпореждане №225/16.04.2026г. е указал в едноседмичен срок от съобщението кредиторът да отстрани нередовностите по движението на делото посочени в обстоятелствената част на разпореждането. Указано му е също и, че при неизпълнението на така дадените указания делото ще прекратено съгласно чл.129, ал.3 ГПК. В срок е подадена уточнителна молба от ищеца.
Въпреки това в съдът е приел окончателно, че ищецът макар да е разграничил всяка от исковите претенции поотделно и от къде произхождат, като са индивидуализирани и конкретизирани поотделно липсва кореспондиращ петитум на така заявените обстоятелства по спора, който следва да бъде заявен ясно и недвусмислено с оглед установяването, че предмет на предстоящата защита на заявените искови претенции, чието обезпечение се търси е за посочените по-горе суми относно претендирани обезщетения от неоснователно обогатяване за сумата в р-р на 21 219,20евро на отпаднало основание по договор от 31.03.2025г. и поради неизпълнение на договор от 31.03.2022г. за сумата в р-р на 18 952,64евро. Счетено е, че липсва конкретизация на тези договори в петитума на исковата молба , което създава неяснота относно формираната воля на ищеца ,като е необходимо надлежно да се заяви,че сумите касаят предявен иск по чл.55,ал.1 и иск по чл.79 от ЗЗД.
Настоящият съд намира изводите на първоинстанционния съд обективирани в атакуваното определение за неправилни и незаконосъобразни.
2
По повод съдържанието на последното разпореждане е повече от очевидно, че ищецът е конкретизирал двете претенции с две ясни и недвусмислени искания, като следва да се подчертае, че не е задължение на кредитора да посочва правната квалификация на исковете в петитума. Именно правораздавателния орган следва да посочи правната квалификация на претендираните права. По повод посочените норми от страна на съда следва освен това да се сподели, че в случая правната квалификация на претендираните права по втория иск е чл.88, ал.1, изречение второ от ЗЗД.
Очевидно ищецът твърди, че договорът не е актуален на различни основания.
В този аспект и очевидно изводите на първоинстанционния съд са неправилни и необсновани и поради това определението следва да бъде отменено.
Това обаче не мотивира извод, че исковата молба не страда от недостатъци и няма основание да се оставя без движение. Същата е нередовна, но по различни причини от посочените от съда.
Сочи се от кредитора, че е сключен договор за изработка с ответника, платен е аванс и е налице неточно изпълнение в количествен аспект. В молбата от 16.04.26г. в абзаци първи и втори ищецът е посочил, две противоречиви твърдения по разрушаване на облигационната връзка. В изложението на кредитора се твърди, че „договорът е отпаднал защото ответникът не е изпълнил договореното в срок, второ защото едностранно се е отказал от неговото изпълнение и е напуснал строителния обект“, а в абзац втори вече е налично и твърдение, че „договорът е бил развален“ . От изложението може да се направи обосновано предположение, че именно кредиторът е упражнил това правомощие. Ако това не е така следва това да бъде заявено ясно и недвусмислено от ищеца. Остава неясно поради това въз основа на какви именно правно релевантни факти кредиторът счита облигационната връзка за разрушена, като от изложението може да се изведат причини за това в две посоки- поведение от страна на изпълнителя, както и на възложителя. Поради това и обстоятелстваната част на исковата молба в тази си част е неясна. Ако се твърди разваляне от кредитора поради неизпълнение на изпълнителя също така не се сочи изобщо по делото обстоятелства кога е извършено това правно релевантно действие, от кого и по какъв начин.
Ясно е само, че ищецът е сметнал договора за „отпаднал“ поради това и 3 търси да му бъде заплатена сумата от 21 219.20 евро на основание обогатяване от ответника на отпаднало основание /процесния договор/. Видно е от волята на ищеца, че се счита облигационната връзка за разрушена, като се претендира да му бъде заплатена сума, която представлява заплатена цена, като аванс, за извършване на СМР, които не са осъществени от ищеца. Липсва обаче каквато и да било конкретика в посока именно какво е осъществено на обекта и какво не е завършено, за да се прецени основателността на искането и да се даде възможност на изпълнителя да проведе адекватна и пълноценна процесуална защита.
На следващо място по повод даваните указания на съда следва да се посочи, че втората претенция с правно основание чл.88, ал.1, предложение 2 от ЗЗД е ясна и недвусмислена и не се нуждае от по – нататъшна конкретизация. Касае се за вреди от неизпълнение на договор, което е довело до неговото прекратяване/разваляне. С оглед спецификата на правоотношението, въпреки че става въпрос за отделни СМР обезщетението за вреди обективира една осъдителна претенция, която е надлежно конкретизирана по пера и стойности в обстоятелствената част на иска.
Поради всичко изложено следва да се отмени определението, с което се прекратява производството по делото и се връща исковата молба, като първоинстанционният съд би следвало да остави без движение исковата молба до:
1. Посочване ясно и недвусмислено въз основа на какви правно релевантни факти кредиторът счита облигационната връзка за разрушена 2. Конкретизиране кога е извършено правно релевантното действие по разваляне на процесния договор, от кого и по какъв начин.
3. Посочване на нарочни обстоятелства по какъв начин е формирана исковата сума от 21 219.20 евро, като ищецът следва да уточни какво е следвало да бъде извършено, какво реално е изпълнено от ответника и какво е останало неизпълнено – по пера и стойности
Ето защо и ПАС
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Определение № 152/29.04.2026 г., постановено по т. д. № 20265200900051/2026 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик, с което се ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 51/2026 г. по описа на Окръжен съдПазарджик, образувано по искова молба вх.№4005/07.04.2026г. от „Сигма Строй“ООД гр.Пазарджик срещу „Кооп Електрон-90“ООД гр.Пазарджик с цена на исковете в общ р-р на 40 171,84 евро, и се ВРЪЩА исковата.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5