Решение № 625 от 29.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 625 гр. Варна, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.ова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110200650 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, депозирана от Г. Н. Д. с ЕГН: **********, чрез адв.М., против НП № 24-0819003546/19.11.2024г. на Началник група в сектор ПП в ОД на МВР Варна, с което на въз.Д. е наложена ГЛОБА в размер на 200. 00 лева на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.1т.1 от ЗДвП.

С жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че НП е в несъответствие с реалната фактическа обстановка и описаната такава се оспорва.Актосъставителят не притежавал специални знания, умения и техническа апаратура, с която на място да установи, че липсва част от системата за намаляване на шума.Не било указано, че след проверката автомобилът следва да бъде насочен към извършване на технически преглед, където по безспорен начин да бъде установено дали има завишаване пределите на шума и каква е причината за това.Неправилна била преценката относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН, както и на чл.9 ал.2 от НК , неправилна била преценката и по чл.27 ал.2 от ЗАНН и в заключе4ние се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски от страна на жалбоподателя.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, не се представлява, не се ангажират доказателства в подкрепа на жалбата и не се изразява становище в хода на делото по същество.Депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде отменено с аргументи, идентични с изложените в жалбата и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не изпраща представител.Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, с които се оспорва жалбата, моли се за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда за разглеждане.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.09.2024г. около 21:13ч. часа в гр. Варна по бул. "Княз Борис I" в посока кк”Златни пясъци” въззивникът управлявал лек автомобил „Ауди А3” с рег. №Р 2547КТ, собственост на Н.К. Д..По същото време, на същото място до пътен възел с „Крайбрежна алея” бил позициониран екип на сектор ПП-ОД на МВР-Варна в който участвал и св.А. и тъй като автомобилът, при движението си вдигал много шум, същият бил спрян за проверка.При проверката св.А. и колегата му установили, че гърнето на автомобила е с права тръба, като били изрязани шумозаглушителите в средата на тръбата и имало шумозаглушител само в края на същата, като липсвал и катализатор.Тъй като имало липсващи части и то видими, автомобилът бил спрян от движение, като на место св.А. съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.139 ал.1т.1 от ЗДвП, към който бил приложен и снимков материал, касаещ установеното нарушение.АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.

В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които АНО възложил проверка, след извършването на която приел възраженията за неоснователни и въз основа на АУАН и материалите по преписката издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с което изцяло възприел фактическите и правни изводи на актосъставителя, като наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200.

00 лева на осн. чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.

При възприемане на горната фактическа обстановка, съда изгради убеждението си и във основа на данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя, св. А.,които съдът напълно кредитира като конкретни и последователни, въз основа на които се установи, че свидетелят е констатирал нарушението и няма съмнения относно същото.

Нарушението е установено по единствено възможния за това начин, на място, лично от проверяващите, визуално и с извършване на проверка и оглеждане на автомобила.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, така както са посочени в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 139, ал. 1 от ЗДвП и е ангажирал отговорността на 2 въззивника като му е наложил глоба определена във фиксиран размер от законодателя в размер на 200. 00 лв, на осн. чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. АНО се е съобразил, както с обществената опасност на въззивника, така и с обществената опасност на извършеното нарушение, от което не са настъпили други вредни последици.

Предвид изложеното и съдът намира, че липсва съществено процесуално нарушение, което по някакъв начин да е осуетило или нарушило правото на защита на въззивника.Спазени са и всички срокове по чл.34 от ЗАНН, като няма съмнение относно компетентността на АНО и на актосъставителя.

Фактическата обстановка е правилно установена и за съдът е безспорно ясно и точно описано, кой, къде, кога, какво нарушение е допуснал. Правилно АНО е преценил, че отговорността на въззивника следва да се ангажира по чл. 179, ал. 6, т. 2, тъй като безспорно нарушената цялост на шумозаглушителното устройство и издавания от него остър звук представлява значителна техническа неизправност на МПС съгласно Приложение № 5 към чл. 37, ал. 1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.

По делото безспорно се установи, че е нарушена целостта на шумозаглушителното устройство и издаваният от остър звук представлява значителна техническа неизправност на МПС съгласно Приложение № 5 към чл. 37, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., както и че нарушението е установено по единствено възможния начин, на място, лично от проверяващите, визуално и с извършване на проверка и оглеждане и слушайки шума, издаван от мотоциклета.

Във връзка с възражението, направено от наказаното лице с въззивната жалба, че не е съобразена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне размера на административното наказание "глоба", следва да се посочи, че законосъобразно е определен размерът на глобата, като нормативната установеност с нормата на чл. 179, ал. 6 ЗДвП на фиксиран размер на глобата.

Неоснователни са и доводите на въззивника за недоказаност на извършеното нарушение. За установяване на фактите, относими към предмета на делото, в производството пред РС – Варна са събрани достатъчно допустими, относими и необходими доказателства.

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Под техническа изправност следва да се разбира нормално функциониране на всички системи на моторното превозно средство.

"Значителни неизправности", според легалната дефиниция - § 6, т. 71 ДР ЗДвП са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС (издадена по делегация – чл. 101, ал. 4 ЗДвП, и определя 3 неизправностите и тяхната класификация) прави разграничение между нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства – арг. чл. 31, ал. 1.

Според част І от Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. - Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, методът на проверка е допустимо да е визуален.

Това означава, че в допълнение към огледа на съответните елементи техническият специалист при необходимост също и манипулиране с тях, се прави оценка на издавания от тях шум или се използват други подходящи средства за проверка, без да се прилага оборудване. Освен това според т. 8, т. 1, т. 1 от посоченото Приложение № 5, за прегледа на елемента "вредно въздействие – шум - система за намаляване на шума" е предвидено да е посредством метода субективна преценка, с уточнение, че може да има и измерване с шумомер, т. е. не е задължително измерването с шумомер. Същевременно, според т. 8, т. 1, т.

1 от посоченото Приложение № 5 причина за неизправността може да е както нивото на шума, ако превишава допустимото съгласно изискванията, така и самостоятелно, ако част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или е очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума.

В обстоятелствената част на санкционния акт е посочено, че техническата неизправност в конкретния случай представлява липса на част от системата за намаляване на шума, а в с.з. се установи безспорно, че са липсвали средно гърне и катализатор.

Констатираната от контролните органи неизправност на шумозаглушителното устройство – липса на части, обуславя извод, че автомобилът не е бил технически неизправен.

Установените по делото факти – неизправността на шумозаглушителното устройство на процесния автомобил, сочат на наличие на значителна техническа неизправност, определена като значителна с Наредба № Н-32от 16.12.2011 г. на управлявания от касатора мотоциклет, поради което правилно с процесното НП е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за неспазване на изискването на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя МПС да бъдат технически изправни.

Непосочването на допълнителни подзаконови разпоредби, конкретизиращи вида неизправност, не опорочава наказателното постановление до степен незаконосъобразност, доколкото както в АУАН, така и в НП, от фактическа страна нарушението - неизправността, е посочено достатъчно пълно и точно, а в хода на административнонаказателното производство защитата се гради срещу фактите, а не срещу тяхната правна квалификация.

От съдържанието на НП става ясно за извършването на какво нарушение жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност, поради което не е нарушено правото му на защита.

Развитите в жалба доводи относно необходимостта от измерване с техническо средство на издавания от автомобила шум, са неотносими към извършването на процесното административно нарушение. В случая административнонаказателната отговорност на 4 касационния жалбоподател е ангажирана за техническа неизправност, представляваща липсваща част от шумозаглушителната система, а не за високо ниво на издавания от автомобила шум. Този извод следва от граматическото тълкуване на т. 8.1.1. от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, представляваща Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., според която регламентация повредата в системата за намаляване на шума е допустимо да се установява чрез визуална метод и е квалифицирана като значителна неизправност, като са възможни две самостоятелни причини, визирани съответно в буква "а" – нивото на шума превишава допустимото съгласно изискванията, и в буква "б" – част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума; много сериозен риск от падане. От установените по делото факти и обстоятелства категорично се установява, че в разглеждания казус отговорността на касатора е ангажирана в хипотезата на т. 8.1.1., буква "б", от Методиката.Неизправността и повредата, както и л и п с а т а на елемент от системата за намаляване на шума предполага оказването на неблагоприятно вредно въздействие върху нивото на шума (т. 8.1.1., буква "б", от Методиката), респ. върху околната среда (§ 6, т. 72 от ДР на ЗДвП).