Решение № 1726 от 20.03.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 20.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Светлин Михайлов

Членове: Пепа Тонева мл.съдия: Христина Николова при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 9 075.... по описа за 2017 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение № 15 177 от 30.09.2016 г., постановено по гр.д. № 69 364/14 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 52 състав, в частта в която са отхвърлени осъдителните искове. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че сумите за доставена топлинна енергия се заплащат по прогнозни цени и издадена фактури. В края на отоплителния сезон са изготвят изравнителни сметки, като в случаите, ако е налице сума за връщане, то със същата се погасяват минали задължения, съобразно правилото на чл.32 от ОУ на доставчика на топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, в пълен размер, като претендира разноски в настоящето производство.

Ответникът по въззивната жалба Л.П.П. оспорва същата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното. Твърди, че видно от подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение не е оспорила всички суми, поради което твърди, че предявеният иск е недопустим в тази част и като такова моли да се отмени като недопустимо. Претендира разноски в настоящето производство, както и пред първоинстанционния съд.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 15 177 от 30.09.2016 г., постановено по гр.д. № 69 364/14 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 52 състав, че съдът е осъдил Л.П.П. да заплати на „Т.С." ЕАД, на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, сумата 1 642.68 лева, представляваща продажна цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот - апартамент № 64, находящ се в гр. София, общ. **********вх. В, с абонаментен номер 266743, през периода от м. 11.2011 г. до м. 04.2013 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 15.12.2014 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 145.31 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху посочената продажна цена за доставената топлинна енергия за периода от за периода от 31.12.2011 г. до 23.07.2013 г., като е отхвърлил иска с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, за разликата над уважения размер от 1642.68 лева до пълния предявен размер от 2715.90 лева за периода от м. 11.2011 г. до м. 04.2013 г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 145.31 лева до пълния предявен размер от 269.15 лева за периода от 31.12.2011г. до 23.07.2013 г.; осъдил е Л.П.П. да заплати на „Т.С." ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 634.10 лева, представляваща съдебни разноски и е осъдил „Т.С." ЕАД да заплати на Л.П.П. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 160Л4 лева, представляваща разноски по исковото производство, съразмерно отхвърлената част от исковете, като решението е постановено с участие на трето лице помагач на „Т.С." ЕАД - „Т.с." ЕООД.

Не се спори между страните по делото, а се установява и от договор за продажба на недвижим имот-часна общинска собственост от 20.12.2005 г., че ответникът Л.П.П. е собственик през процесния период на топлоснабден недвижим имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. София, общ. **********вх. В, през процесния период.

Не се спори между страните по делото, а се установява и от представените писмени доказателства (протокол от 01.10.2002 г. и дого­вор № 4828 от 31.10.2002 г.), че между третото лице помагач „Т.с." ЕООД, като изпълнител, и етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. **********, където се намира и апартаментът на ответ­ницата, като възложител, въз основа на решение на общото събрание на етаж­ните собственици за преминаване към индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти по системата за индивидуално измерване на „Т.с." ЕООД, е сключен договор, въз основа на който възложителят е възложил на изпълнителя срещу възнаграждение да монтира индивидуални разпределители и термостатни вентили и услуга „топлинно счетоводство", включваща отчитане на индивидуалните разпределители и водомери за топла вода и изготвяне на изравнителни сметки.

От представени фактури и извлечение от сметки, за абонатен номер *******се установява, че за топлоснабден имот, представляващ апартамент №64, находящ се в гр. София, общ. **********вх. В е на­числена цена за топлинна енергия за периода от м. 11.2011 г. до м. 04.2013 г. в размер на 2715.90 лева и лихва за забава за периода от 31.12.2011 г. до 23.07.2013 г. в размер на 269.15 лева.

От заключението на съдебно-техническа експертиза, се установява по делото по месеци общото количество отчетена топлинна енер­гия от общия топломер в сградата, находяща се в гр. София, ж.к. **********, като е посочена стойността на дела на ответника по месеци за топ­линна енергия от сградна инсталация, топлина енергия за отопление на имот, топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и суми мощност, като е ус­тановено, че са пресметнати технологичните разходи съгласно действащата нормативна уредба и са приспаднати от за сметка на ищеца от данните на об­щия топломер, и топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е раз­пределена пропорционално на отопляемия обем на процесния имот по проект. В аключението си вещото лице е отразило, че след въвеждане на системата за дялово разп­ределение „Т.с." ЕООД правилно е изготвяло изравнителните смет­ки съобразно действащата нормативна уредба, като за процесния период са из­готвени изравнителни сметки, по които общо сумата за възстановяване е в размер на 746.71лева. Според заключението стойността на реално потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2 580.55 лева, включващ 386.52 лева за сградна инсталация, за отопление на имот 635.83 лева и 1 558.20 лева битово горещо водоснабдяване.

От заключението на назначената и изготвена съдебно счетоводната експертиза, се установява, че не се съдър­жат данни за извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия, касаещи периода м. 11.2011 г. до м. 04.2013 г. Освен това е отбелязано, че общата стойност на изравнителните сметки за м. 11.2011 г. - 04.2013 г. на абонаментен номер ***** е в размер на 688.52 лева, представляваща сума за възстановяване. Счита се, че размерът на цената на топлинната енергия през въпросния период е 2 331.19 лева, като към тази стойност трябва да се извади сумата от 688.52 лева по изравнителните сметки и така получената общата стойност на употребената топлинна енергия е в размер на 1 642.68 лева. Според заключението размерът на законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 23.07.2013 г. е на обща стойност 145.31 лева.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл.149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86. ал. 1 ЗЗД.

С атакуваното решение № 15 177 от

30.09.2016 г., постановено по гр.д. № 69 364/14 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 52 състав, че съдът е осъдил Л.П.П. да заплати на „Т.С." ЕАД, на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, сумата 1 642.68 лева, представляваща продажна цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот - апартамент № 64, находящ се в гр. София, общ. **********вх. ***, с абонаментен номер 266743, през периода от м. 11.2011 г. до м. 04.2013 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 15.12.2014 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 145.31 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху посочената продажна цена за доставената топлинна енергия за периода от за периода от 31.12.2011 г. до 23.07.2013 г., като е отхвърлил иска с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, за разликата над уважения размер от 1642.68 лева до пълния предявен размер от 2715.90 лева за периода от м. 11.2011 г. до м. 04.2013 г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 145.31 лева до пълния предявен размер от 269.15 лева за периода от 31.12.2011г. до 23.07.2013 г.; осъдил е Л.П.П. да заплати на „Т.С." ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 634.10 лева, представляваща съдебни разноски и е осъдил „Т.С." ЕАД да заплати на Л.П.П. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 160Л4 лева, представляваща разноски по исковото производство, съразмерно отхвърлената част от исковете, като решението е постановено с участие на трето лице помагач на „Т.С." ЕАД - „Т.с." ЕООД.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

Релевираните в същата основания за неправилност на атакуваното решение са свързани с наведени твърдения, че съдът не се е съобразил с със събраните по делото писмени доказателства по отношение на размера на доставената и незаплатена топлинна енергия през процесния период.

Така релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни. За да бъде уважен така предявеният иск по делото следва да се установят при условията на пълното и главно доказване наличието на следните предпоставки: наличието на договор за продажба (доставка) на топлоенергия, както и размера на доставената, но незаплатена топлинна енергия.

Съгласно Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия (обн., ДВ. бр. 49/27.06.1975 г., отм., ДВ. бр.

31/26.03.2002 г.) и приетия по-късно ЗЕЕЕ (отм.) ответникът се явява „заварен потребител" на топлинна енергия за битови нужди и през процесния период има качеството на „потребител на топлинна енергия за битови нужди" по сми­съла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ (отм.) и на „потребител на енергия за битови нужди" по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ - физическото лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, велим атизация и горещо во­доснабдяване за домакинството си. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конк­ретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия, като след изти­чане на едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в си­ла и без изричното им приемане от купувача. По аналогичен начин са уредени отношенията и в чл. 150 от ЗЕ, действал за част от процесния период, според който общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потреби­теля, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд по отношение на наличието на първата предпоставка за уважаването на така предявеният иск.